Джордж Стайнър ни разказва за празнината от ненаписаните книги

„Моите ненаписани книги“ на проф. Джордж Стайнър е нестандартен и дързък труд, в който авторът разкрива за седем книги, които не е написал по различни причини: защото е смятал някои от темите за твърде болезнени за обществото; заради рискованите интимни подробности и липсата на дискретност в други; или просто защото интелектуалното или емоционалното предизвикателство, пред което се изправил, се оказало отвъд предала на силите му.

Текстовете, за които Стайнър говори в „Моите ненаписани книги“, засягат различни, главно провокативни тематики – връзката между сексуалния живот и езика, „парадоксът на Корделия“, терзанията на надарения пред лицето на гения, безсилието на думите и др.

Ненаписаните си книги Стайнър  коментира така: „Една ненаписана книга е повече от празнина. Тя съпътства съвършената работа като активна сянка – колкото иронична, толкова и печална. Тя е един от животите, които бихме могли да изживеем, едно от пътуванията, които сме пропуснали. Философията учи, че отрицанието може да има определящо значение. То е повече от отхвърлянето на една възможност. Отказът от нещо има последствия, които не можем да предвидим или да преценим точно. Може би тъкмо ненаписаната книга би могла да се окаже от решаващо значение. Би могла да позволи на човек да се провали по-добре. Или пък да не се провали.“

Стайнър е роден през 1929 г. в Париж. Професор е по сравнително литературознание, философ, критик на културата и писател. Преподавал е в Принстън, Харвард, Оксфорд и Кеймбридж, както и в университетите на Чикаго и Женева. Многократно е гостувал във висши учебни заведения в Източна Европа и по целия свят. Стайнър владее писмено и говоримо четири езика. Автор е на близо тридесет книги, сред които монографиите „Tolstoy or Dostojewsky“ (1959) и „The Poetry of Thought“ (2011), разкази, и един роман, който засяга културно-философски проблеми, връзките между литература и общество и история и политика. Голяма част от многобройните му есета, статии и рецензии са публикувани във водещи издания, като „Ню Йоркър“ и „Таймс Литъръри Съплемънт“. През следващата година на български език предстои да излезе и мащабният му труд „След Вавилон“.