Първо дамско присъствие в поредицата за български автори ''Гравитация''

Разтърсващ, пленяващ, реален – това е драматичният роман „Ана“ (ИК „Изток-Запад“) на младата Диана Петрова, известна у нас като автор на детски приказки.

В книгата се преплитат съдбите на няколко души, които вадят на показ най-красивото и най-грозното у хората, а именно човешкото, което не бива да бъде нито идеализирано, нито осъждано.

Различни сюжетни нишки са сплетени в неразплетимия Гордиев възел на драматичния роман „Ана“. Едноименната главна героиня живее със своя любим – заекващия Илия, и техния осиновен син, Даниел, които понасят както душевни страдания, така и физически травми. Въпросът, който е в основата на вътрешните терзания на Ана и е двигател на сюжетното действие, е този за женствеността и нейните измерения откакто свят светува: „Пълноценна жена ли съм, ако не мога да забременея? А не мога ли наистина?“

Интригуващата история в книгата се допълва от нетипичните  персонажи на глухонемия Мутия, просяка Спартак – пияница, свързан по особен начин с огъня, на загубилата себе си Мая, която се е отказала от детето си, както и на една плачеща картина, знак от Бог... или нещо друго? Допълнителен колорит на историята придава и пренасящото се на разнообразни места действие – от столичния квартал „Надежда“ през екзотичната Куева де лос Кристалес (най-горещата пещера на Земята в Чихуахуа, Мексико) до разноцветната, събуждаща надежда Индия, където всичко за героите се променя.

Романът „Ана“ е първото произведение за възрастни на младата Диана Петрова, по-известна като автор на детски приказки. Сред издадените й до момента творби са сборниците „Мъдри приказки за деца и родители“ и „Двойната планета“. Тя е завършила творческо писане в СУ „Св. Климент Охридски“. Към момента работи в сферата на информационните технологии, а в свободното си време пише вълшебни истории в своя сайт Подари ми приказка.

„Ана“ е четвърта книга от поредицата „Гравитация” под редакцията на Христо Блажев, автор на блога Книголандия. След предхождащите я заглавия – „Самира“ на Боримир Дончев, „По-тихо от мрак“ на Христо Кърджилов и „Не беше тук и си отиде“ на Георги Томов – тя е първото дамско присъствие в поредицата.