Любопитно
''Прозрачни неща'' от Владимир Набоков
03 юли 2013 | 11:32
Pоманът „Прозрачни неща“ разказва за посещенията на издателя Хю Персон в Швейцария
Pоманът „Прозрачни неща“ разказва за посещенията на издателя Хю Персон в Швейцария.
Като млад той е изпратен да се срещне с писателя Р. и по пътя си от Америка към Швейцария се влюбва в Арманд, оженва се за нея, търпи хиляди унижения, след което се прибира в Ню Йорк с новата си съпруга...
Осем години по-късно, след едно убийство, период на лудост и кратко пребиваване в затвора, Хю предприема самотно сантиментално пътешествие, за да се сбогува с миналото си. Оттук нататък всичко в живота му се развива с фаталистична предопределеност, а после и един постоянно преследващ го кошмар се превръща в реалност.
Няколкото пласта на романа – сън, спомени и разместено време – се разгръщат на фона на литературните теории на писателя Р., но най-вече на фона на един пародиен свят от прозрачно (не)понятни неща, представен с неподражаемия стил на Набоков.
За автора:
Владимир Владимирович Набоков, прозаик, поет, драматург и литературен критик е роден на 22 април 1899 г. в Санкт Петербург в знатно и богато семейство. В наситената със събития 1917 г. неговият баща за кратко е министър в правителството на Керенски, а когато на власт идват болшевиките, Набокови са принудени да емигрират. През 1919 г. Владимир Владимирович постъпва в университета в Кеймбридж и го завършва през 1922 г. През март същата година в Берлин, по време на покушение на водача на партията на кадетите Павел Милюков, загива бащата на Набоков, прикрил Милюков от куршум на монархист. 20-те и 30-те години прекарва в Берлин, после бяга в Париж с жена си, еврейката Вера Слоним и сина им Дмитри, а през 1940 г. се местят в САЩ.
Публикува множество романи, сред които на най-голяма известност се радват „Покана за екзекуция“, „Машенка“, „Защита Лужин“ от написаните на руски език, а от създадените на английски – „Лолита“, „Знак за незаконороденост“, „Пнин“ и мемоарната книга „Памет, говори“ (позната на български като „Други брегове“). Превежда на английски език „Евгений Онегин“ и „Герой на нашето време“. През 1961 г. се установява с жена си в Швейцария.
Владимир Набоков умира на 2 юли 1977 г. на 78-годишна възраст в Лозана.