Константин: Райна не смееше сама да пресича на светофара

Константин е един от най-големите поп-фолк изпълнители, като доста години е на върха на всички класации.

Бащата му Иван работи в системата на МВР, а майка му Марияна е учителка. Спортът и музиката са негови увлечения от малък - завършва спортното училище „Левски-Спартак“, а с музика започва да се занимава сериозно от 1999 година. Тогава излиза дебютната му песен “Черна роза“, която става тотален хит. С нея той печели наградата ”Откритие на годината” на списание ”Нов фолк”. Следва първа награда на журито „Пирин фолк 2003″ с песента ”Айде вземи тамбурата”, Годишни награди на ТВ „Планета” – дует на годината с Райна, Годишни награди на ТВ „Планета” – Мистър „Планета” и т.н.

През 2006 година фолк чаровникът печели безапелационно и риалити шоуто „VIP Brother”.

След дълги години любов с колежката си Райна на 17 септември 2010 година Коцето вдигна пищна сватба със студентката Надежда. По това време тя е бременна.

В изповед пред “ШОУ” звездата прави безпощадна дисекция на живота си, разказва за жените в живота си, за тревогите и съмненията по трънливия път на славата, за конкуренцията в бизнеса, за завистта и доверието, пише blitz.bg.

*Надя и Константин

- Коце, ти ставаш звезда за една нощ. Как се случи това?
- През 1998 година братовчедка ми Лили /фолк певицата Лияна – б. а./ почна да пее по заведения, ходех с нея и от време навреме изпявах по някоя песничка. Тя подписа договор с “Орфей Мюзик”. На един неин рожден ден станах и изпях една песен. Имаше разни продуценти – оттам всички тръгнаха с предложения! Викам: “Не, благодаря, аз знам, че мога, но...”. Но Галин Бръмчийски, с една дълга коса, който написа впоследствие и “Черна роза” и много от текстовете на песните ми, ми казва: “Ти знаеш ли какво представляваш?! Знаеш ли откога те търся?!”. Казвам му: “Знам, но моята идея е да се развивам в спорта.”. Така си и беше. Брат ми отиде в спортното училище на “Левски”. Ние с братовчедка ми Лили в шести клас отидохме след него - той ни беше пътеводна светлина. Христо Марков и Стефка Костадинова бяха наши идоли, всички искахме да приличаме на тях. Станах вокалист на групата на спортното училище. Дотогава имаше друг, едно момче в 11 клас – махнаха го и сложиха мен - в шести клас, толкова им се видях талантлив! /смях - б.а./ Започнахме концерти – “Бийтълс”, разни суперхитове от едно време, руски песни задължително - ходехме и по разни комунистически банкети и ги забавлявахме.

Но треньорката ми беше твърдо против да се занимавам с това. Казваше: “Само още веднъж да те видя с китарата – марш от спортното училище!”. И аз – много чувствително дете – веднага се просълзявах и почвах да плача на тренировката!

Та да се върнем на това как започнах да се занимавам професионално с музика. Галин Бръмчийски не ме остави, докато не подписах с “Орфей Мюзик”! След няколко седмици записах песента “Черна роза”, която за около 15-20 дни въртене по телевизиите стана тотален хит в България! И аз от едно обикновено момче за една нощ се превърнах в суперзвезда!

Тази песен превзе всички! Всичко живо полудя по нея! Шефът ми Кирил Величков ми вика: “Ти няма ли да участваш на концерти, това ти е работата, ти си певец вече! Трябва да ходиш на участия! Какво правим – само си пускаме песнички и не ходиш никъде?!...”. А аз бях, и продължавам да съм, много притеснително момче... Но тогава бях просто... ужас! Помня, на първото интервю ми идваше да скоча през прозореца - такъв стрес, сигурно оттогава са ми първите бели косми!

И две-три седмици след като беше излязла “Черна роза”, тръгнах по концерти. Но знаеш, че по-младите изпълнители пеят в първата част, а по-накрая - най-големите звезди! А аз веднага, от 36 човека, пях 34-ти! Видях 5000 човека пред себе си, трепереха ми краката, ръцете - всички в зала 1 на НДК държаха във вдигнатите си ръце запалки!... През 1999 година ме избраха за “откритие за годината” на списание “Нов фолк”.

*Константин пробива с песента си ''Черна роза''

- Ти си учил малко пеене, доколкото знам?
- Две години учих поп- и джаз пеене в Нов български университет при проф. Борис Стаменов. Той почина и аз напуснах. Всичко, което бях научил, вече съм го забравил. Докато учех, се събирахме целият клас и пеехме един след друг. А Стаменов застанал отстрани. И запявам аз: “Не заспивай, когато....” И вземам въздух на място, на което не се взема въздух, но аз нарочно го правя там! А Борис Стаменов ми казва: “Стоп, колега! Професионално, но вземате въздух там, където не се взема и нарушавате фразата!”. Обяснявам: “Господин професоре, тенденциозно вземам въздух на това място, за да допринеса повече драматизъм!”. А той: “Има правила, които трябва да се спазват!”. Но после навън ми вика: “Трябваше да ти го кажа това вътре пред всички тези некадърници - от тях могат да станат учители по пеене, нищо повече! А ти можеш! Вземай въздух, където си пожелаеш, както си пожелаеш! Каквото и да направиш, то звучи въздействащо и красиво!”.

- Споменавал си, че си рода с Елин Пелин. Знам, че много държиш на гена...
- Прабаба ми - на майка ми баба й, съм я водил при Слави Трифонов, във “Вот на доверие”, къде ли не. Тя беше аристократка, с финтифлюшките, с дантелите, с френския език, на 100 години почина. Тя ми е разказвала как вуйчо й в лицето на Елин Пелин я е водил по сладкарници.

От страната на майка ми е софийският род, от страната на баща ми са селски хора, които са много трудолюбиви, с невероятно чувство за хумор. Баба ми почина миналата година, лека й пръст, уникален човек! Баща ми се е метнал на нея, а пък аз - на баща ми. И благодаря, че имам тази селска жилка, защото съм се научил на труд. Лятото по един месец, помня, ме заточваха в село Белотинци, Монтанско – царевици, грозде, копане, труд, селски труд! От страната на майка ми са интелектуалци – прадядо ми е завършил в Австрия, дядо ми има две висши образования – в Мюнхен и в Загреб. От него съм взел само името... /смях - б.а./

- Чела съм, обаче, че си .. “обезчестил 13-годишно момиче”! За какво става дума?!
- А защо не написаха, че момиче е обезчестило 15-16-годишно непълнолетно, невинно момче?! /смях - б.а./. Отнесох се много добре с колегите ти и те накрая написаха това! Направи добро, за да изядеш лайно!

- А каква е истината?
- Всеки човек в живота си има за пръв път сексуален контакт. На по-хубавите им се случва по-рано това нещо, на по-грозничките - и до 30, че и доживотно си остават с несподелени сексуални фантазии...

Ами, аз бях на 16, това е първото ми гадже Александра и беше на 13. Тя е оставила най-ярък спомен у мен като най-истинската, детска любов. Ходехме като откачени по улиците с едни рози, горе имах едно таванче – там ходехме, криехме се! Всяка секунда ми се виждаше като вечност! Майка й обаче не й разрешаваше да бъде с мен, защото е малка, а пък мен ме считаше за хулиган, неперспективно момче - спортистче.

Но така стана, че аз веднъж излязох с една мацка волейболистка, височка, със сини очи, и бяхме отишли да се разхождаме в парка. И майка й на Сандра да цъфне точно там и да каже веднага на дъщеря си – тя само се чудеше как да ни раздели!

И Сандра - рев, рев, рев – цяла седмица! И докато аз бачкам на село и бера грозде като монтански селянин, тя напук си хваща гадже от нейното училище, което си зарязва пък своето гадже. След една седмица-две тя се върна при мен, защото вижда, че си ме обича, а новото й гадже пък се връща при неговата мацка...

Майка й обаче изпрати Сандра в Америка! Наистина всичко правеше да ни раздели! Толкова съм плакал, като замина! Но станахме приятели с това момче, с което Сандра ми изневери за кратко и... аз му взех гаджето, Деси!

*Константин с Деси - дъщеря на еврокомисар Кристалина Георгиева

- Това е дъщерята на Кристалина Георгиева, нали?
- Да, и с нея 6 години голяма любов! Тичахме по трамвая с цигари в ръце, бяхме гъзари, пиехме водка, която разреждахме със степчета, събирахме се по разни апартаменти... Смятахме се за големите мъже и жени вече! Ходихме на една екскурзия в Щатите, благодарение на майка й, която издейства да ми дадат виза, защото аз по това време си бях потенциален емигрант. Кой ще те пусне?! Мисля, че шефът на Световната банка се застъпи. И... Деси замина да учи в Америка. Един приятел ми вика: “Чукни ме и мене, да тръгна и аз към Америка! Каквото чукнеш, то заминава към Америка!” /смях - б.а./

Тя се върна обаче и завърши в Американския университет. Много скромно момиче. Майка й й даваше по някаква сумичка месечно. И помня, аз нямах пари, а тя сутрин ми остави 5 кинта! Хем много бедни години, но в същото време ми се появяват сълзи в очите, като се сетя за тези неща!

Сега сме много близки, общуваме си, тя има прекрасно момиченце, Ивана се казва. Жена ми Надя също я познава. Дори сега сме по-близки като приятели, защото като си гадже понякога гледаш да скриеш нещо, а сега всичко е чисто и възвишено!

След това живях година с едно момиче от Перник. Ани се казва, но си викахме “Коки”. Хубаво, младо, като дива кобилка, много я харесвах. Живеехме пак в моя апартамент. Аз вече ходех по участия, изкарвах парички. Мислех, че тя е скромно, бедно момиче, ходех, купувах й някакви подаръци – чанти, цигари, а то се оказа, че баща й бил милионер! Ами, аз откъде да знам, че е милионер!

И започнахме да си правим апартамента да си живеем заедно. Изкарам днеска пари – купя си врата, другата седмица си купя прозорци, третата – щори... Нямах още този размах да хвърля 50-100 хиляди лева да направя всичко изведнъж. През това време ние живеехме в един приятел, лека му пръст – Шони, спортист беше, почина от рак момчето. Но стана пожар, добре че тогава не изгоряхме! Той се събужда и вика: “Брат, гориме, гориме!”. Щяхме да са задушим. И... вече нямаше къде да живеем. Баща й набързо се включи, 20 майстори започнаха да работят в апартамента ми. Бях преполовил нещата, той ги довърши човекът. Аз не исках, но той вика: “Вие сте семейство, искам да ви помогна!”. Много съм против някой да ми дава нещо, защото после ти се натяква цял живот! Така и стана! Ани започна да демонстрира, че баща й е тарикатът, нещо да се мъчи да ме потиска. Разбрах, че е и доста “общителна” с мъжете... /смях - б.а./. А и аз съм бил винаги много горд и с пари, и с мебели няма как да ме накараш да ти стоя мирно. Викам й: “Виж какво, няма какво да ми се изживяваш като Лили Иванова тука и да ми ходиш като Далай Лама! Ставай, заминавай - взимай гарнитури, мебели, пали с 200 и заминавай на Перник!” Дойдоха техните да си разглобяват мебелите, майка й издра с пирон стените в кухнята!

*Константин и Райна 

- След като Коки “подпали с 200 км в час за Перник” ли се запозна с Райна?
- Получих първа награда на журито на “Пирин фолк”. Това бе едно от най-големите вълнения в живота ми. Отивам там с икони като Иван Дяков в народната музика, с Володя Стоянов – те с типичните облекла, с пушките, само кози дето нямаше с тях! А аз - с един бретон, с едни дънки “Кавали”, с една прическа изрусена! Викам си: “Какво правя тук, не знам?!”. Въобще не смятах, че ще съм някой от наградените. Но когато светнаха прожекторите и вече трябваше да се обяви най-голямата награда, казаха: “Константин!”. Спечелих с песента „Айде, вземи тамбурата”, на Лияна на баща й.

Доста колеги седяха и ме гледаха намръщено, все едно съм чужд човек! Щях да се разплача. Викам: “Майната му, бе, хора, аз не съм виновен, че съм я взел тази награда! Вземете я, разделете си я!”. Колеги, които съм обичал, уважавал, вземал съм пример от тях и са били пътеводна светлина за мен, се оказа, че не е така, че съм бил излъган! Оказа се, че са хора елементарни, хора завистливи, хора злобни! Обяснявам нещо такова на интервю в радио “Сигнал +” и... се обади един женски глас, който каза, че много ме харесва, следи моите изяви и ме подкрепя, да не се притеснявам, да бъда такъв, какъвто съм, че моята песен е най-хубавата! И моят фотограф, който беше с мен, започна да ми шепне: “Това е Райна, Райна!” По гласа я познал.

Аз си я харесвах и преди това. Изпратих й едно есемесче: “Колежке, благодаря за подкрепата!” И лека-полека – есемесчета, и за много бързо пламна любов! Ходех в Сандански, вземах я, тя се криеше от майка си и баща си, скачаше от първия етаж през прозореца! Защото тя, нали е македонка, не й даваха да ходи напред-назад с момчетии, трябва да се омъжи - пък след това! Качваше се на колата, ходехме на дискотека в София, после я връщах през нощта в Сандански, а аз се прибирах в София. Но, няма и месец, и тя се озова вкъщи. Голяма любов, благодаря на Господ, аз съм богопомазан в това отношение - всички любови, които съм изживял са били много истински, много споделени, много красиви!

Аз бях ергенче – красиво, младо, известно сравнително вече, не много заможно, но вече си ходех по концерти, изкарвах си парички, апартаментчето си бях направил като кукла! Бях като паяците – правят си мрежата и чакат женската да дойде да й покажат! Като онези птички – мъжкият прави гнездото, пее отпред, чака ги да дойдат. И естествено една от най-хубавите птички ме сполетя мене. И оцени моето гнездо! /смях - б.а./ Аз не мога да ходя някъде да бъда заврян зет! Като дойде при мене в София, Райна не смееше да пресича сама булеварда! С мене: “Пиле, пиле!” - и ме държи за ръката! Нормално – те в Сандански нямат светофар. Беше едно скромно, притеснително момиче...

Интервю: Валерия Калчева