Театър: Разбивачът на сърца (Дон Жуан от Сохо)

Разбивачът на сърца (Дон Жуан от Сохо)
от Патрик Марбър

превод – Златна Костова
постановка и музикална среда – Здравко Митков
сценография – Невяна Кавалджиева, Лилия Бабунова
участват: Михаил Сървански, Тони Минасян, Гергана Плетньова, Йорданка Стефанова, Кирил Ефремов, Калин Сърменов, Пламен Великов, Явор Борисов,  Янина Кашева, Светломир Радев, Мартин Каров, Жанет Иванова, Мира Върбанова

Млад мъж преследва удоволствие във всичките му форми, като разглезено дете, което само иска. Живее устремно, ловувайки жени, без скрупули, без чувства. Готов е да прескочи всяка бариера, отдава се на крайности. Съвременният Дон Жуан, уверен в своя чар и дар на манипулатор, предизвиква безогледно съдбата си, търсейки разнообразие и тръпка в поредица от авантюри.

„Пиесата е много свободна и артистична адаптация на безкрайно употребявания сюжет за Дон Жуан… Дон Жуан изглежда персонаж, обсебен от себичност, и наистина е така. Но това е бунтът му срещу лицемерното въплъщение на морала, горчиво надсмиване над моралистите, над хората, които изграждат псевдоправила за правилно поведение… Голямото предизвикателство е, че в ролята на Дон Жуан е моят студент от трети курс в НАТФИЗ – Михаил Сървански. Това е възможност в огромна роля да се види абсолютно ново лице. Голямо изпитание е и за мен, и за него, но е жест, който изразява голяма творческа свобода при тълкуването на материала. Самата концепция в случая е свързана с това, че видимо той не носи особена биография – възраст, опит, а чисто и просто е един смел и свободен човек в обвързан с условности свят. Всички около него са по-опитни и по-възрастни. А той е в естествената ситуация на човешкия бунт, който се прави в по-ранна възраст.”

Здравко Митков, в интервю на Пенка Момчилова за БТА

Патрик Марбър е роден на 19 септември 1964 в Лондон. Семейството му принадлежи към богатата средна класа. Записват го в „Сейнт Пол”, едно от най-престижните частни училища в Англия, но след година е изключен. „Увлече ме пънкът – малко пиене, малко пушене, малко псуване…”. Продължава обучението си в друг интернат, този път в Съри. Като юноша Марбър се впечатлява от Албер Камю и Франц Кафка. Театърът се превръща в голямата му страст. „На 13-14 години висях непрекъснато или в бара, или във фоайето, или в книжарницата на Националния театър и гледах по две представления на ден.” Бунтарски настроен, отказва да ходи на училище в последната година и се подготвя сам за приемните изпити в университета. През 1983 е приет в Оксфорд, където учи английска филология. По това време се запалва по хазарта и става чест посетител в лондонските казина. „Минах повърхностно през дрогата и алкохола, но когато открих покера, разбрах, че това е голямата тръпка в живота ми.” След завършването на университета Марбър става комик и около 4 години играе в околностите на Лондон. На въпроса защо се отдава на подобно неблагодарно поприще, той отговаря: „Исках да контролирам зала с 200 души. Не е никак сложно, въпрос на воля.” Същевременно затъва все повече в дългове заради хазарта и само благодарение на баща си успява да се измъкне от сложната ситуация. За кратко заминава за Париж в надежда да почне писането на роман и най-вече, за да се откъсне от страстта си по хазарта и избави от депресията. Връщайки се в Лондон, започва работа със Стив Кугън за предаването „На кръгъл час” на Британското радио.

През 1992 тандемът Марбър–Кугън създават своето телевизионно комедийно шоу „Алън Партридж”. Сред почитателите на шоуто е директорът на Кралския национален театър Ричард Еър, който кани Марбър и поема ангажимент да бъде поставена негова пиеса, преди текстът още да е готов. Премиерата на „Изборът на дилъра” е през февруари 1995. Пиесата е наградена с „Evening Standard” за най-добра комедия и с наградата на писателите „Best West End Play”. След този успешен дебют Марбър прави телевизионна адаптация на „Госпожица Юлия” на Стриндберг, като в неговата версия действието се развива в Англия през 1945 г. При следващата поръчка на Кралския национален театър през 1997 г. Марбър е не само автор на текста, но и режисьор. Това е пиесата „Отблизо”, която го превръща в безспорна звезда на съвременната английска драматургия. Пиесата печели наградите Evening Standard, „Лорънс Оливие” и отличието на Лондонските критици. Марбър преработва пиесата във филмов сценарий, заснет през 2004. Следват пиесите „Хауърд Кац” (2001), „Музикантите” (2004) и „Дон Жуан от Сохо”, чиято премиера е през 2006 в Лондон. Самият Марбър признава, че е преминал през „донжуанския си период” на 20 години и когато посяга към мита за големия любовник, вече е улегнал семеен мъж с две деца, предпочитащ спокойния живот в Съри пред суматохата на Лондон. Патрик Марбър е сценарист на филмите „Мисия невъзможна 2”, „Записки по един скандал” (с участието на Кейт Бланшет и Джуди Денч). Работи и в сценарния екип на последния филм за Джемс Бонд „Скайфол”.

На сцената на Сатиричен Театър Алеко Константинов на:

28 Март, Четвъртък от 19:30
13 Април, Събота от 19:30
21 Април, Неделя от 19:30

Снимки: Симон Варсано