Ламбо: Искам спокойствие

 - Стефане, докъде стигнаха снимките на петия сезон за "Дело по съвест"?

- Почти приключваме. Утре правим прощалното парти. Тук снимаме като кино - шест серии за пет месеца. Докато "Стъклен дом" го правехме много по-бързо.

- Какво се случва с вашия герой - култовия Верджилио?

- Когато се появих на терена отслабнал и с подстригана коса, доста хора ми казаха: "Ама това не си ти!". Те искаха да ме видят закръглен, дългокос и нахилен - като в предишните серии. Но сега нито едно от трите неща не ми се получава. Играя го весел, но те виждат, че не съм. И затова им казах: Това е положението, господа.  В момента  не мога да бъда друг.

Верджилио обаче си остава симпатичен и положителен, весел и ироничен. Като почитател на Чехов съм убеден, че и в най-голямата драма трябва да има усмивка.

- Какви са обратите в сюжета?

- Както винаги действието се върти около една основна тема - този път това е търговията на камората с радиоактивни вещества някъде из бившия комунистически блок. Паралелно текат и любовните неволи на Роко и Аличе. И понеже тя много иска да има дете, започва да ходи по срещи. Но Верджилио не смее да я пуска сама и я придружава. Това обаче води до проблеми със собствената му съпруга.

- Чакайте, чакайте, кога го оженихте?

- О, още в миналия, в четвъртия сезон. Но в България все още не се е завъртял. Не проявяват интерес. Та в ролята на въпросната женица Силвия е една приятна колежка, която май идва от оперетата. Мила жена, но не е моят тип. Пееща актриса, весела. Все ме караше да правим дуети, защото беше намерила в разни сайтове информация, че имам няколко записани парчета. Разнасяше един лаптоп и показваше. Тя ми партнира в смешни сцени, в които казва нещо от сорта: "Ама ти ли ходиш на срещи с Аличе, дърт пръч такъв". Първо мислех, че продуцентите предприеха хода със сватбата, за да ме изпратят някъде с булката. В този тип поредици така много лесно се решават съдбите на героите по време икономическа криза. Но хората пак ме извикаха - Верджилио е интелигентно ченге и разкрива доста криминални интриги.

- А с въпросната дама имате ли по-пикантни сцени?

- Само една целувка под дъжда. Валя до 11 вечерта. В полунощ спря и, айде, надуха маркучите. От водата ли да се пазиш, или да се целуваш!

- Давате ли акъл за обратите в сценария?

- Не, само веднъж обясних на Аличе, че любовта трябва да минава през сърцето, а не през главата.

- При вас така ли е?

- Да. Ако беше обратното, сега много от простотиите в България нямаше да се случват. Никога не съм бил прагматичен.

- Ще кажете ли нещо друго по темата?

- Не, не ми се говори.

- Сома продължава ли да прави благотворителни мачове между екипа на продукцията и местни общественици?

- О, да, както го организира някога в София. Сега имахме дерби в Триест, където са заснети доста от кадрите. Нещо куцуках и бях седнал на трибуните. Но той ме извика в средата на терена, за да се поклоня на публиката. Когато стихнаха овациите, каза, че някога съм бил страхотен футболист! Пълна лъжа, ама какво да правиш!

- Друга изненада имаше ли?

- Присъствах на стачка. Не бяха платили за две седмици на екипа и колегите преустановиха работа. Излязох да пуша на обяд и изведнъж камерите спряха. А това не може да се случи, каквото и да става. Излиза фризьорът на продукцията и казва на продуцента: "Докато не си получим парите, няма да продължим!". Там профсъюзите са много силни и не се шегуват. В събота и неделя в Рим не може да се работи и това е.

- Приятели ли сте с Луиджи Перели и Себастиано Сома?

- Да, въпреки че всеки от тях е изключително зает по време на снимки. Докато работим, се изморяваме много. Нямаме много време за сбирки и трапези. В паузите обаче общуваме пълноценно. Неотдавна дори казах на Себастиано: "Братче, има-няма повече от десет години сме заедно. Така ще си остареем в този сериал".

- Кога усетихте силната си връзка с Италия?

- Всичко започна през 1972 г. Имаше седмица на българското кино на остров Елба. След деловата програма няколко души решихме да попътуваме - през Сиена и Флоренция към Рим. Когато за първи път стъпих в Колизеума, веднага почувствах, че някога, в предишен живот, съм бил там. През следващите години, когато вече започнах да снимам в Италия, съм се разхождал безброй пъти из тунелите и арената. Слизах долу, за да разбера дали съм бил от робите. Качвах се горе, за да усетя дали съм бил от патрициите. Мисля, че мястото ми е било при тях. Харесвам Италия. Като темперамент сме доста близки. И въпреки моя не особено добър италиански език винаги чувам и разбирам това, което ми се иска. А сега Италия отново ме спаси. Така се случи, че ме канят на снимки в особено драматични моменти от живота ми.

- А как влязохте в киноиндустрията на Ботуша?

- Перели направи най-обикновен кастинг за "Октопод" в София. В началото нямах намерение да ходя, защото подозирах, че едва ли става дума за централни персонажи.  Мери обаче  ме нахъса.

"Отивай, и без това нямаш никаква работа". У нас по това време беше голяма криза. Луиджи снимаше с малка камера, поговорихме и той ми предложи една от най-интересните роли - Дон Нуцо Марчано. Така започнах да се доказвам в Италия. Това че бях много известен в България, нищо не означаваше за Европа. Срещах изключителни актьори. С Микеле Плачидо снимахме и в "Рекет". С Ремо Джироне си допаднахме много. Беше им писнало да бъдат лоши и се шегуваха: "Добре, че се включи и ти!".

- Що за птица е героят ви в "Инкогнита", новия филм на Михаил Пандурски по мотиви от "Бариерата" на Павел Вежинов?

- Аз съм професорът, който дърпа конците и манипулира живота на героите. Това е арт творба, но се надявам да съм направил хубав отрицателен образ.

- Ясни ли са вече подробностите около "Фамилията", следващ сериал на Митовски, Гочев и Цанков за bTV?

- Нищо не знам. Далеч съм от София, искам спокойствие. Не правя никакви планове.

- Дори и за тържество около 70-ия рожден ден.

- Не. Бях решил да си го спестя още преди да се случат всички тези безумия. Но сега пък съвсем не мисля за чествания. Нямам настроение! И аз съм човек! Ето, сега се радвам на самотата си.

- Съпругата ви идва ли при вас в Рим?

- Не, и на Мери не й е до разходки.

Източник: в. "Стандарт"