search icon

Съдби

Деси Тенекеджиева: Вярвам, че има смисъл да правим нещата

Животът в нашето време не ме удовлетворява духовно

-Деси, как успяваш да се справяш в толкова много дейности?

-Това зависи от характера на човека, от качествата му "най-вече от умението му да разпределя времето си. Трябва да се дава приоритет на точното място в точното време. Естествено, че когато снимам филм, не мога да записвам музика и не мога да продуцирам събитие. Но нали годината има 365 дни. Почивката не ми се отразява добре. Ужасно много обичам да се забавлявам с приятели, но в това бездуховно време, когато най-общо няма работа, намирам смисъл да върша неща, които ме правят щастлива. А може би с бясната си работа бягам от действителността. Трябвало е да живея преди много векове или след много векове. Животът в нашето време не ме удовлетворява духовно. Макар че съм човеколюбец, смятам, че предсказанието на календара на маите за края на света през 2012 г. трябва да се сбъдне. Добре е да свърши тази епоха на бездуховно време и да започне нов ренесанс.

-В началото на новото хилядолетие се говореше, че идва векът на Водолея, който е много по-духовен от предишните. Но нищо подобно не се случи.

-Точно обратното "хората полудяха в стремежа си за притежание. Не казвам, че трябва да се изолираме на остров, но прекалено много станаха примерите на лошотията, на всеобща лудост. Да убиеш човек и да го разчлениш на парчета за две пити кашкавал! Да не говорим за децата, които убиват за 20 лева. Живеем в извратено време, изпълнено с нечовешки отношения. Усещаме, че светът се разпада. Не е случайно това, което се случва по планетата Ц падането на режимите, бунта на хората. Преминали сме критичната точка и трябва да заживеем по друг начин. Аз лично не се чувствам добре в тази епоха. Въобще хората на изкуството не се чувстват добре, защото са по-чувствителни. Те бягат от реалността в създаваните от тях паралелни пътеки, които се разклоняват все повече като корона на дърво. И става много интересно. Аз намирам време, желание и удовлетворение да вървя по тези малки пътечки. Това е моето щастие. Дай боже, този път да е по-дълъг. Аз съм напълно убедена, че след физическата си смърт човешкият живот се видоизменя и продължава в един духовен свят.

-Разбрах, че майка ти е украинка. Ако имаш роднини в Украйна, не ти ли се прииска да гледаш мачове от европейското? Обичаш ли да гледаш футболни мачове?

-Много се интересувам от футбола. Имам брат, по-голям с 11 години, и макар че е професор по рисков анализ и вземане на решения той е математик, сериозен учен, у дома с баща ми си говорят само за политика и спорт. В такива разговори съм израснала и имам мини висше образование в тези две области. Майка ми е родена в Киев, където за първи път отидох преди 7-8 години. Но тя е живяла в Одеса и семейството е било евакуирано по време на Втората световна война. Те са с еврейско потекло и майка ми е минала през ужаса на войната, макар че е била много малка. Дядо ми всъщност е бил немски евреин, но понеже е живял дълго време в Одеса като изселник, се е сражавал в Червената армия. Трябвало е да крият произхода си и той се наричал Миша, макар че всъщност името му било Мойсей. Макар че през цялата война не е слизал от танка, загина нелепо на 60 г., блъснат от камион, шофиран от най-добрия му приятел.

Тъкмо отивал в болница, за да си превърже порязан пръст. Пълен абсурд! Баба ми почина отдавна, а сестрата на майка ми заедно с чичо ми живеят в Ню Йорк. В Одеса майка ми следвала френска филология, когато се запознала с баща ми. Той и чичо ми са варненци. Били много добри баскетболисти (наричали ги Голямото и Малкото тенеке ) и веднъж след успех на турнир в побратимената с Варна Одеса, възнаградили отбора с купон на кораб, където домакинствали девойки от университета. Така от това пътуване баща ми и чичо ми се върнали във Варна с две хубави украинки сестри. Не съм чак толкова полудяла по футбола, че да ходя на стадионите, но с удоволствие гледам мачове по телевизията. Не можах обаче да гледам финала на европейското, защото точно тогава имах снимки в един италиански филм. За да завърша темата, ще кажа, че смятам Христо Стоичков за световно явление. До ден-днешен, където да отида по света и кажа, че съм българка, първото, което чувам, е името на Стоичков. А сега много се вълнувам от съдбата на Бербатов. Много ми е кофти Ц какво става с това талантливо момче, как може да е голмайстор на Висшата лига, а да го пренебрегват! Вън от логиката е това, което се случва с него. И го разбирам като човек.

-Какъв е този италиански филм, който е конкурирал европейското по футбол?

-Казва се "Целуваме ръце" и е 8-сериен тв филм за ДМедиасетФ. Снима се много сериозно и бавно, като пълнометражна продукция. С режисьора Ерос Пулиели съм работила преди 7-8 години във филма му ДСтъклени очиФ. Способен млад режисьор е Ц ДСтъклени очиФ беше селектиран във Венеция. Сега епохата е 50-те години на миналия век. Ролята ми не е между главните, но е интересна за мен, ще ме обогати по някакъв начин.

-Всеки пореден филм ли те обогатява с нещо?

- Работата на актьора е интересна и с това, че прави неща, които не върши в живота си. Имам приятели с конна база в Разлог, които непрекъснато ме канят да отида да яздя там.Знаят, че много обичам конете. Но нямам време да се наканя. Затова пък яздих колкото си искам в ДЗанаятът на оръжиятаФ, а също и във ДВенсежеториксФ. Но пред камерата съм правила нещо, което иначе по никакъв начин не бих сторила и то не ме обогатява Ц да пуша. Много пушех в един американски филм Ц Killer Rats на режисьора Тибор Такач. Партнираше ми Рон Пърлман. Стана добър филм, и досега се върти от време на време по HBO. Играех наркозависима и трябваше да пуша. Този филм е свързан с интересен случай. Когато ни приеха в ЕС, имах голям концерт по този случай в кметството на Берлин. Поканиха ме Ели Груева и Меглена Плугчиева, която беше посланикът ни в Германия. Аз, както винаги на концерт, бях издокарана, гримирана Ц нищо общо с вида на наркоманката от Killer Rats. На другия ден след концерта Ели Груева ми каза, че ме търсят за интервю от ДДойче велеФ. Журналистката ме видяла на концерта, но и през ум не й минало, че певицата е и актриса. Вечерта в хотела си цъкнала HBO и ме вижда в американски филм, който въртят в този момент. Killer Rats. Казала си, че рошавото мърляво момиче много прилича на певицата от концерта, но въобще не допуснала, че българка и то певица ще играе в американски филм. Но когато се завъртели имената от екипа, видяла, че настина съм аз. Това разпалило любопитството й и тя решила да дойдат в България и да заснемат цяло документално филмче за мен и работата ми.

-Понеже си се снимала в повече чужди филми, отколкото в български, смяташ ли, че произходът те доближава към европейското лице и излъчване на актрисите, харесвани и търсени от режисьорите?

-Освен немската, еврейската и руската жилка на майка ми, имам гръцка и македонска кръв от страна на баща ми. Не случайно имам такова лице. Наследствените черти са важни, когато се натрупват, но по-важен е талантът. Аз не притежавам манекенска или кукленска хубост, но имам запомнящи се черти. Затова заявявам, че по никакъв начин няма да си правя пластични операции, да си уголемявам бюста, да си докарам чипо носле и да пълня устните си, като ужилена от пчела. Това ще погребе кариерата ми. Артистът трябва да бъде различен както с поведението и с външния си вид, така и с таланта си.

-С кои кинорежисьори си работила най-добре?

-От българските много ценя и обичам Иван Андонов. Снимала съм два филма с него и имахме разни планове. В последните години той хвърли повече усилия да рисува и да запази физическото и духовното си здраве. Безкрайно го харесвах и обичах. Свързана съм емоционално с Пламен Масларов, защото той откри киното за мен. Когато във Варна снимахме ДЗабранено за възрастниФ, бях на 14 години. Беше ми интересно да седя зад камерата при Емил Христов и да наблюдавам как случващото се изглежда пред и зад камерата, на малкото мониторче. Тогава се влюбих в киното. Масларов си отиде много млад, скърбя за него. Отделям като планета в киното Ермано Олми. Той е един от последните живи мохикани на световното кино. По уникален начин той редеше детайлите, осветлението, коментираше, общуваше с актьорите. Той не говореше с мен като актриса, а като реален персонаж от епохата на филма. Повтаряше: ДНе трябва да играеш! Играта не е за киното. Трябва да мислиш, да чувстваш със сърцето и с душата си!Ф Той не ни даваше да прочетем предварително сценария. Да, знаех коя е Мария Медичи и каква е била епохата на нейния живот. Но какво ще се случи в конкретните ситуации не знаех. Олми ни даваше вечерта само текста, който щяхме да изговорим на другата сутрин. Това е забележителен подход. Защото актьорът, като е прочел цялата си роля във филма, си казва: ДОхо, ето това ми е силният момент, ето тук е силното ми преживяване.Ф Дори да не го определяш рационално, подсъзнателно усещаш къде е пикът на твоето участие в историята. Или обратното, къде не бива да си на първи план. Правиш вътрешен разбор на ролята, който в театъра е абсолютно нужен. Но в киното, когато се появяваш, не трябва да знаеш дали тази минута ти е първата или последната. И в тази минута трябва да дадеш всичко от себе си. В този момент си тук, пред камерата и трябва да покажеш всичко, което си. Всичко, което е животът ти. Много интересен подход, повече не ми се случи да работя така.

-Казват, че Бертолучи работи по същи начин.

-Е, не съм снимала с Бертолучи. Но ще разкажа нещо интересно. Когато с екипа на Олми представихме филма на фестивала в Кан, бях облечена с дълга черна рокля на Готие, косата ми беше събрана в кок, бях гримирана. Казваха ми, че изглеждам на гъркиня. Точно по същото време покрай италианците от продукцията се завъртя кастинг директорката на Дзефирели. Тя ми призна, че много съм я впечатлила и съжали, че след двегодишно търсене на актриса за ролята на Мария Калас, току-що подписали договор с Фани Ардан. Не искали актрисата да е световно известна и търсили ново лице. Аз гледах филма, Фани Ардан се справя страхотно, но това не е любимият ми филм на Дзефирели.

- Запозна ли се с Жан-Пол Готие, след като беше негово лице за България? Има ли такава практика?

-В Кан не го видях, но се срещнах с него в Париж много години преди да стана лице на "Готие". Седеше в едно кафене, облечен в емблематичната си карирана в синьо и бяло риза и непрекъснато ме гледаше. Аз бях на 17 години и много слаба. Казах си: ДТози защо ме гледа непрекъснато?Ф Приятелите, с които бях, ме осведомиха кой е този мъж и ни запознаха. Дори имам снимка от тази среща. Когато ме избраха от българска страна за лице на ДГотиеФ, са му показали снимката ми, както правят с всички колежки от другите държави, за да ги одобри. Неприятното в този ангажимент беше задължението да присъствам на всички официални срещи и партита облечена в дрехи на Готие. Срещах едни и същи хора, които са далеч от кръга на моите интереси и не са моята среда.

-Снимала си с Георги Дюлгеров, който е изявена личност сред старото поколение режисьори. Работила си и с Илиян Джевелеков, който пък с Love.net мощно влезе между младите режисьори. Смяташ ли, че конфликтът между старите и младите режисьори, който се разгоря тази година, ще има някакво разрешение?

-Това е безсмислен, изкуствен скандал. Всичко е поради това, че всички чакат държавната субсидия, защото могат да привлекат чужди продуценти и спонсори, само ако вече имат държавно финансиране. Но процентът от държавния бюджет за култура, образование и наука е толкова минимален, че финансите заедно за трите пера са по-малки от парите за всяко от тях в другите европейски държави. Затова избухва махленски, но оправдан скандал. Разбирам колегите и от едната, и от другата страна. Всеки иска да осъществи проекта си. Нека снима и Дюлгеров, и Людмил Стайков, и Виктор Чучков, и Митовски. Трябва да има път за всички. Комисията обаче е погрешно съставена. Всички сме свързани по един или друг начин в този бранш. Ако аз съм член на такава комисия, по никакъв начин няма да гласувам против Людмил Стайков, защото е правил много за мен в професията. Има и нещо друго. Аз имам продуцентска компания и съм партньор с Александър Методиев, един от най-сериозните български кинопродуценти. Ние имаме голям проблем, валиден за всички, които работят с чужди продуценти. Те влагат средства за даден филм, които остават за България Ц в хотелиерския бизнес, в транспорта и т.н. Но за да бъдат поощрявани, трябва да има закон за данъчното кредитиране. За да могат чуждите партньори да си върнат част от вложените средства. Такъв закон има във всички страни по света с кинобизнес. Понеже ние нямаме, от евтина и с прекрасни за снимане места се превръщаме в скъпа и непривлекателна дестинация. Разрешаването на този проблем ще привлече високобюджетни продукции със световноизвестни актьори. И тогава от инвестираните пари може да се отделя процент за българското кино.

-Защо не се появи в някой от сериалите?

-Отказвала съм няколко покани, защото договорът с телевизията е бил прекалено обвързващ и съсипващ за артист, който не прави само това и обича свободата. От друга страна явно, че не са ме поканили хората, които държат на мен и аз държа на тях. Аз съм специфична актриса и бих играла с въодушевление в роля, съобразена с мен. А не да се явявам на кастинг за която и да е роля. Защото в български сериал не се играе за пари, а за удоволствие. Сега много ми се играе, намирам за голямо постижение ренесанса на българското кино. Водя преговори и ако стигнем до споразумение, ще имам роля в бъдещ сериал.

-От кои актриси в световното кино се възхищаваш?

-Мерил Стрийп и Лайза Минели. Некласически хубавици, но с огромни възможности. От мъжете харесвам Джони Деп и Шон Пен, с когото се запознах в Кан. Харесвам също и Ед Нортън.

-В какво вярваш?

-Първо в себе си. Имала съм приятелства, в които безкрайно съм се раздавала, а после те са се проваляли. Но въпреки това вярвам в приятелството. Вярвам, че има смисъл да правим нещата въпреки че..., а не заради... Вярвам, че животът не свършва тук, а продължава някъде другаде.

-Като прераждане ли?

-Като съществуване в паралелен свят. Нелепо е да се мисли, че сме единствените.

Източник: в. "24 часа"

Свързани новини