Георги Стайков: Бих изиграл Бойко Борисов

- В последния ви филм "Инкогнита" на режисьора Михаил Пандурски, който имаше световна премиера в Германия, играете неудвлетворения, уморения от живота диригент Антон Хорн. Той с потрес разбира, че е манипулиран от силните на деня. Славата ви в киното обаче тръгва от коренно различна роля - тази на младия идеалист Ростислав във "Вчера". Какъв път извървя Ростислав, за да стигне до Антон Хорн?

- Дълъг, труден и трънлив, ха-ха-ха! Шегувам се. Какъв път е извървял? Хубав. Хубав и добър е животът ми. Но аз не съм нито Ростислав, нито Антон Хорн. Това е нормалното объркване, хората смятат, че ролята, това съм аз. А аз съм съвсем различен човек и в момента, в който изиграя ролята си, ставам пак Георги Стайков.

- Тръгнахте си от България на върха на славата. Заслужаваше ли си?

- О, да. Това, че бях навън, много ми помогна. Първите години - аз, преди да замина за Швеция, живях в Англия, се наложи да работя като келнер и шофьор на такси. Дори и тези неща ми послужиха после в актьорството. За да можеш да играеш добре една роля, трябва да я познаваш в реалния живот. А не да играеш идеята за нея. В Швеция винаги съм се издържал единствено и само с актьорство.

- Но в чужбина играете обикновено лошия. Това не ви ли пречи?

- Е, играл съм най-различни неща. Имам 57 филми и минисериали. Но да, ролята на лошия преобладава. Играя източноевропеец често. Ама кажете, какъв друг да играя? Ако един виетнамец дойде да живее в България и участва във филми, какъв ще е? Главният любовник ли?

- Филмът на Михаил Пандурски "Инкогнита" е по-различен от повечето филми, в които участвате. Какво е чувството да видите залата пълна дори и на филм, който определено не е комерсиален?

- Много съм доволен. Невероятно присъствие имаше в тази зала. Толкова хора, толкова млади българи дойдоха да го видят.

- Това ли е любимата ви роля?

- Любимата ми роля е в "Без драскотина". Месеци се готвих за нея. Играя кечист и тренирах усилено. Това е най-добрата ми роля в моята класация. Но и този филм бе предизвикателство. Репетирах толкова дълго с диригентската палка. Научих се почти да дирижирам и накрая Мишо каза: "Абе, ще снимаме, без да дирижираш!" Но по-добре, че така реши. От опит знам, че хората от бранша винаги са скептични към изпълнението ти, гледат го критично, виждат грешки...

- Ако получите предложение за роля в някой касов хит и във филм, който е повече изкуство, какво бихте избрали?

- Касовия хит.

- Защо?

- За да се гледа от възможно най-много хора. Киното е изкуство, което трябва да се гледа.

- Затова ли станахте артист? За да ви гледат възможно най-много хора?

- Аз бях приет във ВИТИЗ и право. Но първото ми желание бе да стана артист.

- Нямаше ли да е по-добре днес да сте адвокат Стайков?

- Не, в никакъв случай... Или пък де да знам? Можеше ли, щеше ли... Аз съм доволен от живота си такъв, какъвто е.

- Така ли? А защо си тръгнахте от България, въпреки че бяхте постигнали всичко желано в артистичната кариера?

- Напълно правилно постъпих. След 1999 г. в българското кино не се случи нищо. Нищо не съм изпуснал. Нещата се раздвижиха едва през последните години.

- И се върнахте в България...

- Аз живея напоследък постоянно в България, но какво означава "върнал". Работя в скандинавските страни, в България, в Сърбия... Днес това къде точно е адресът ти, няма кой знае какво значение - със самолет за 4 ч си от единия край на Европа до другия. Колкото от София да идеш до Бургас.

- Но не ви ли питат колеги, приятели, познати - защо зарязахте уредената Швеция и се прибрахте в хаотичната България? Българите са много недоволни от живота си и сигурно се учудват, че някой го избира доброволно.

- Грешка е, че недоволстват! Разбира се, че Швеция е една много удобна за живеене и уредена държава, но там ужасно липсват социалните контакти. Няма ги. Толкова българи познавам в чужбина, много от тях са добре уредени професионално, постигнали са висок статус и въпреки това социалната среда остава голямата липса. В България са хората, приятелите ти, близките. В България се случват интересни неща. В Швеция - не.

- И други ваши колеги от "Вчера" успяха да пробият като актьори навън - например Христо Шопов. Поддържате ли контакт?

- С Христо имаме контакт, както и с други колеги от филма, да. Поддържах добър контакт и с Иван Андонов и той сега ужасно ми липсва. Не сме били приятели, но той за мен винаги е бил модел, ориентир. Липсва ми духът му.

- Песента "Клетва" от филма стана абитуриентския хит на всички времена. И аз я пях на моя бал 10 г. след излъчването на филма. Вие пеете ли си я?

- Ако го пуснат по радиото, слушам, иначе не. Вижте, "Вчера" е страхотен филм, но е отпреди почти 30 г. вече. Какво да слушам и да търся в миналото? Аз живея днес, сега!

- Живели сте почти еднакво дълго в България и в Швеция. Повече българин ли сте, или повече швед?

- Винаги съм бил само българин. Всъщност да отговоря на предишния ви въпрос за връщането ми в България. В България се живее дори по-добре, отколкото в Швеция От 1996 г. насам тя много е дръпнала. Много! Но хората не го забелязват, защото то се случва постепенно всеки ден. А и медиите ги занимават само с това какви лоши неща се случват и те започват да го вярват. Отвън се вижда по-ясно колко голям е напредъкът.

- И с какво България е по-добра от Швеция?

- Хората, храната, пиенето, тези неща.

- Трудно ли е завръщането? Бяхте звезда, а сега имаше ли къде да се завърнете?

- Да, аз все пак го подготвих. Снимах се в "Тилт", в "Мисия "Лондон", в "Под прикритие"... Така че заех мястото си.

- Ако бяхте роден в Америка, сигурно щяхте да сте също един Брад Пит или Джордж Клуни. Това не ви ли измъчва?

- Глупости! Нямаше да съм нито Брад Пит, нито Джордж. В Америка конкуренцията е огромна!

- Но много българи смятат, че малката ни провинциална държава е пречка за таланта...

- Ами да идат навън и да поработят тогава. Кой ги спира? Да видят за какво става дума и пак да помислят дали да се оплакват.

- Бяхте мечтата на цели поколения момичета. Днес разпознават ли ви по улицата? Има ли крещящи фенки?

- Не, но и това е нормално. Поостарели сме, понапълнели сме.

- Ако сега на оня ъгъл ви чакат група крещящи красиви фенки, а на отсрещния - няколко добри приятели, след този разговор при кого ще отидете?

- При приятелите. Със сигурност. Това с фенките вече съм си го изживял. След "Вчера" имахме своите моменти на слава и фенки. На ред са младите, те да покажат какво могат.

- Има ли вече сериозни заявки сред младите актьори?

- Трябва още да поработят и да покажат какво могат.

- Те са ви конкуренция за ролята на големия любовник. Има ли шанс въпреки това пак да се върнете към тези роли, или ще си останете лошия във филмите?

- О има, много голям шанс има пак да съм големият любовник, но засега не мога да говоря за това. Подписал съм договор, който забранява да издавам детайли, преди всичко да е официално.

- Трудно ли се остарява като големия любовник от киното?

- Не, за мъжете не е такъв проблем. Има много роли за нас. Това е проблем, засягащ жените в професията. Те попадат в черна дупка между 28 и 45 години.

- Какви роли има за мъжете? Коя е ролята, която вие искате?

- Хамлет. Ричард Трети. Крал Лир.

- Това на театралната сцена. А в киното?

- В киното играя според предложенията. Преди си публикуваха сценариите и можеше да се бориш за роля, ако я харесаш. Сега сценариите не се публикуват и трябват покани.

- Канят ли ви, или участвате в кастинги?

- Канят ме. Правих кастинги, но мисля да спра.

- А освен Шекспир друго не ви ли влече? Джордж Клуни например мечтае да изиграе Ангела Меркел. Вие бихте ли играли някой съвременен политик?

- Бих изиграл Бойко Борисов. С най-голямо удоволствие. Той е твърде по-многопластов, отколкото повечето си мислят.

Източник: в. "24 часа"