Филип Аврамов: Любовта е любов

След близо 10-годишна връзка Филип Аврамов и Милена Спиридонова най-накрая се сдобиха с дъщеричка.

Малката Рая дава смисъл в живота на актьора, който нашумя с ролята си на заврян зет в „Домашен арест”. Аврамов разкри пред „Монитор” как се справя в ролята на баща, какво е за него любовта и каква е тайната на щастливия живот.

- Наскоро станахте баща. Как се чувствате?

- Прекрасно е. Още не съм усетил напълно за какво става дума. Но е много забавно да се занимавам с дъщеря си.

- Пробвахте ли да сменяте памперси?

- Не. Но виждам как става и знам как се прави. Милена е поела изцяло грижите за малката.

- Как успявате да съчетаете бащинството с репетициите в театъра и снимките за сериала?

- Сега се връщам от репетиция и бързам да се прибера у дома. Общо взето успявам по някакъв начин. Не ми пречи особено.

- Имате ли чувството, че сте под домашен арест?

- Не. Аз съм си домошар човек така или иначе.

- В „Домашен арест” играете мъж под чехъл. Тежко ли е да те командва жена?

-Никога не съм бил мъж под чехъл. Сигурно е отвратително жена ти да ти е стъпила на врата. Да е постоянно недоволна, да мрънка и да те прави на луд.

- Съпругата ви Милена ревнува ли ви от фенките?

- Тя знае, че съм неин, и аз знам, че тя е моя. Както се казва, защо да се ревнуваме?! По скоро изпитва някаква досада от цялото това внимание. Наистина е малко смущаващо да познаваш всички. Но всъщност аз не ги познавам и те не ме познават, но си мислят, че сме близки. Как става този номер, не знам. Може би това прави телевизията.

- Каква е тайната на щастливия брак?

- Ами ние с Милена сме доказателство за щастлив брак. Тя е актриса и ме впечатли с красотата си. Разбираме се прекрасно.

- Правите ли компромиси във връзката си?

- Сложен е въпросът за компромисите. Да й подариш едно пролетно цвете - и е твоя. Има го и обратния момент обаче. Много хора се отказват да подаряват цветя защото вие, жените, мислите, че сме сглупили нещо и се чувстваме гузни.

- Какво е за вас любовта?

- По този въпрос може да се говорим много. За мен любовта е любов. Нещо, което не мога да обсъдя с никого, дори и със самия себе си. Говорихме си с един приятел и той ми казва: „Аз я обичам, обаче тя”... За мене няма „обаче тя”. Нали ти я обичаш? Това е любовта - да може да обичаш. Някои хора не могат да изпитат това чувство. Ако не обичаш, не си нормален според мене. Може да изглеждаш физически добре, но си лишен от смисъл вътре. Любовта кара много неща да се случват. Тя е двигател. Но може да бъде и пречка.

- В какъв смисъл пречка?

- Ами ако обичаш прекалено. Става доста досадно. Почваш да обсебваш човека до себе си и да му натрапваш своята любов. Обичай, ама малко по-тихо ако може.

- С какво може да ви впечатли една жена?

- С женственост, с красота и щях да кажа с ум, но не е вярно. Няма да играя шах с нея. Взаимоотношенията между хората са трудно нещо.

- А коя е най-трудната ви роля?

- На баща.

- Смятате ли се за звезда?

- Не. В България да си звезда е смешно.

- Как си обяснявате тенденцията попфолк изпълнители да участват в БГ сериали?

- Честно казано, не мога да си го обясня. Те могат да влизат в сериали, обаче не всеки може да бъде актьор. Това трябва да е ясно. Защото, като им дадат един монолог, и до тука беше. Ако забелязваш, повечето пряко сили трудно връзват и две думи.

- Има ли криза в изкуството?

- Има. Не само в изкуството, но и във взаимоотношенията между хората. Най-много ме мъчи бъдещето, което не е особено радостно. Има един основен проблем и това е галфонизацията, която е навсякъде. Страшно много се е олекотило всичко. Това идва най-вече от образованието и е основен проблем за много хора. Един необразован човек не го интересува нищо. Той гледа с други очи на света. Той се размножава. Например за младите герой е Азис. И пак стигаме до народопсихологията - „Ти не го гледай, той има много пари”. Какво значение има дали има много пари, или не. Това е много сбъркана психология. Ако не си звезда, ще те направя гей и ще станеш. За някои хора това е мода. Чалгата излиза наяве, защото е лесно смилаема. Успехът за всеки е различен. Ако за някои хора да успееш означава да яхнеш хубава кола, за мен това не е важно. Но тяхната известност е оттук до Калотина, след Калотина никой нищо и никога няма да чуе за тях.

- Как виждате бъдещето на дъщеря си Рая – в България или в чужбина?

- Не знам, тя трябва сама да си реши. За мен е важно да има българско съзнание, а пък вече къде ще отиде с него, си е нейна работа.