Съни и Куката се събраха заради "Кастинг"

„Токуда“, 4-ия етаж, в дъното на коридора Куката крачи насам натам и обяснява нещо на група хора.

А скрита в една от стаите е Съни, пак от „Под прикритие“. Дали продуцентите на сагата не са решили да „съживят“ любимците на публиката и да ги възкресят на екрана?

Засега отговорът е неясен, а и есента, когато ще тръгне кримката, е далеч. Но пък ето, че в модерната софийска болница можеш неочаквано да срешнеш Куката и Съни, които загинаха показно във втори сезон. Тя снима, той „режисира“, но като ментор. И не става въпрос за „Под прикритие“, а за риалитито „Кастинг“ по БНТ.

Именно то събра Мариан Вълев и Ирена Милянкова. Той, като ментор на двамата млади кандидат-актьори, Стефан и Златко, а тя като партньорка на момчетата в една от сцените. Пресъздават сцена от популярен български филм, както го изисква регламента на предаването. Само че сега нещата са като за последно, защото са финалните снимки и участие на младоците.

Предстои им финал, в който зрителите ще определят кой от тях ще спечели роля и с летящ старт ще влезе в екипа на „Под прикритие“. Освен това досега участниците са си партнирали един с друг и са имали време да репетират, сега се срещат с звездната си колежка в последния момент, обяснява режисьорката Ема Костантинова.

Стефан Маринов и Златко Ечев се запознават с Ирена около час преди снимките. Мариан се разхожда из коридорите на „Токуда“, уж твърди, че не се притеснява за снимките на своите „деца“, но неспокойствието му говори друго. После отива да пуши, докато момчетата преговарят за последно с Ирена. Влезли са в една от стаите и тихо си шептят диалога.

Обясняват ми, че са впечатлени от нея – колко е мила, земна и дружелюбна. Екипът вече се е сплотил, разказват ми, че част от тях през уикенда отскочили до Солун, за да презаредят батериите. Дори и да им е трудно, явно са свикнали с натоварването. Киното и възможността да са всяка седмица пред камерите вече са ги омагьосали.

Основен диригент в „Кастинг“ е режисьорката Ема Константинова, тя определя кои сцени от кой филм да се интерпретират. След това ръководи и самите снимки. Тя е тази, която отнася и критиките на лайфовете, че някои от епизодите са неудачно подбрани и заради това участниците буксуват с репликите. Интересно ми е каква е нейната версия за случващото се на площадката. „Не бива да се забравя, че фокусът на предаването е риалити и там има препятствия – обяснява тя. - Законът на риалитито е да вземеш едни хора, да ги поставиш в екстремни условия и да видиш как се справят. Като киносървайвър.“

Ема е категорична, че въпросите за сцените, драматургията и сюжета не са във фокуса на състезанието. А и епизодите, които не дават особени възможности на актьорите, са по-голямо предизвикателство. Нали това е същината на нещата – да се види как се справят с трудностите. Казано от нея, звучи адски логично – органиката на един актьор личи независимо от сцената. А и като начинаещи е логично да почнат от дъното – никой няма да им дава да играят роли за „Оскар“, нито пък шедьоври.

Този лукс, могат да си позволят малцина, и то главно в Холивуд. Ема е убедена, че кандидатите за роля трябва да да подготвени на всичко, защото може да им се случи и в реалния актьорски живот да произнасят текстове, които са им трудни, или пък не харесват.

Мариан е от другата страна на барикадата. За него участниците вече са като негови деца, повече от два месеца е с тях, учи, съветва, вероятно сигурно някога им се кара. Готов е да скочи и да ги защити, както стана ясно от лайфовете, в които често критикува, че сцените са неподходящо избрани и затова някога репликите не се получават.

„За да има емоция, трябва да има градация – преподава поредния урок Мариан в необичайната класна стая с болнични легла. - Трябва да гледате Ирена и да я слушате. В живота можеш да гледаш настрани, в киното – не. Контактът е най-важен.“ Обяснява им, че в оригиналната сцена дори и на титуляра актьор нещата не са се получи добре, макар че е с опит и известен. Но явно режисьорът не е успял да му каже, че драматизира повече.

„Не се притеснявайте, че няма да се получат нещата, които сте намислили предварително. Актьорът излиза и срещу него има друг човек. Има провокация. Не може тя да ти подава една реплика, а и ти да й отговаряш каквото си намислил“, продължава с наставленията Куката. Но говори не като ментор – с назидание и тон, ами напротив – тихичко, спокойно, като с приятели. Може би затова нещата му се получават и младите хора го уважават толкова.

Вярно е, че пътят към Холивуд може би ще е трънлив, но сега пък Златко и Стефан са случили на партньорка. Ирена Милянкова има такъв благ и спокоен вид, дори само с една усмивка успява да ти намекне, че нещата ще се получат добре. Самата тя изглежда спокойна, поне привидно, но признава, че се вълнува.

За да й сложат грима, се налага да мирува, без да помръдне повече от половин час . А макияжът й е повече от сложен – трябва да я състарят и за целта не само мажат лицето й, но дори и косата й, за да изглежда побеляла. Ръцете са й бинтовани, водят я в инвалидна количка.

А тя, с големите сини очи, гледа отчаяно, точно както би гледал човек, затворен в болнична стая. Такъв е сюжетът. По сценарий момчетата държат букет с хризантеми, който трябва да й дадат. А и да бутат инвалидната й количка, която се оказва тежка за тях. Режисьорката предлага да разкарат цветята, за да не пречат и да не отнемат усилията на младежите. Но Марин Вълев не е съгласен с нея – нали акцентът е в букета, там е драмата.

Подават бели хризантеми на героинята на Милянкова, но тя не може да ги поеме, защото ръцете са й бинтовани. Кратка разходка по болничния коридор, първо Стефан бута Ирена в количката, говорят си нещо драматично. И това в общо три дубъла. Толкова е по регламент. После хубавата Съни, в която се влюбиха зрителите на „Под прикритие“, сменя партньора. На ред е Златко – пак същата сцена. Докато екипът снима, Мариан е седнал по турски на пода и ги гледа напрегнато. В паузите между дублите им обяснява кратичко на какво да наблегнат. Но е някак позитивен, гледа да ги насърчава, не да ги критикува. Категоричен е, че когато камерата заработи, нещата приключват.

„Каквото сме свършили, дотук е. Хвърлят се в дълбоката вода и това е – обяснява той. - И на терен е така, никой няма да дойде и да ти обясни как да си изиграеш ролята.“ „Колеги, тишина. Камера, работи“, стряска гласът на режисьорката. А още по-сряскащо е, че хем дублите са три и в тях младоците трябва да успеят да дадат максималното, хем пък времето изтича и болничния коридор трябва да бъде освободен.

Мариан разбира се пали моторетката и е готов да се скара, прилича на гневна орлица, която е готова да брани пиленцата си - вече не е спокойният ментор, ами си е баш Куката. Лесно запалим, като буре с барут, което не знаеш кога ще се взриви. За щастие обаче нещата продължават по план. Камерата пак се завърта, а кастингът неумолимо върви към своя финал.