Чочо Попйорданов: Докато мърдам, ще съм женкар

- Преди дни ми казахте, че ще влезете в “Под прикритие” със “Завърнах се от ужаса на ада”, както Мутафчиев се появи с репликата “Завърнах се от ада”. Какво искате да кажете, г-н Попйорданов?

- Е, това е малко пресилено. Всеки си преживява своя ад и своя ужас в момента, в който усеща, че бърка или че някой го е объркал.

- В сериала участват и Михаил Билалов, и Владо Пенев. Откога се познавате с тях?

- С Мишо се познавам отпреди повече от 24-25 г. С Владо - също. С Владо сме играли заедно на сцената, с Мишо - в киното. Само че Мишо замина и заживя в Париж. Да не говорим за това, че вътре са Христо Мутафчиев, Койна Русева - това са все хора от отбора. Стига да сме във форма, да можем да тичаме. Ще видите, ще ви бъде интересно.

- Защо се включвате чак сега?

- Достатъчно съм играл в сериали, достатъчно съм бил, както се казва - да пуснеш кранчето и оттам да потечеш. Всеки си има времето, всичко е до време. Това не ме плаши. Но се завръщам не за да плаша някого, а за да мога да дам нещо на хората, които гледат. Ще се опитам да го направя и се надявам, че ще успея. Хората да се припознаят, да се видят. Понеже това е киното. И телевизията специално. Аз ще вляза в сериала само с тази цел - усещам, че мога да дам на хората това, което в момента им липсва.

- Какво им липсва?

- Много неща. Липсват им увереност, вяра, липсва им това, че не вярват, че те не са виновни за това, което се случва около тях. Да не търсят бедата у себе си. И една банална реплика на Сенека: “Никога не вини себе си за грешките на другите около теб.” Не искам никой да се чувства обезверен. Искам човек да вярва в себе си.

- Вие вярвате ли в себе си?

- Опитвам се.

- Другите хора около вас вярват ли ви?

- Опитват се.

- Репетирате нова пиеса - “Да минеш под дъгата” на Георги Марков. Каква е историята в нея?

- Това е история за предателството. Да се провреш под дъгата като символика има няколко значения. Едното е при нас, християните - да си промениш пола. Но да се провреш под дъгата в смисъла, който е написал Георги Марков, е да промениш душата си, да промениш себе си. Понякога не се получава. Затова пиесата е за предателството.

- Кое предателство?

- Към себе си и към хората около теб. То започва с предателство към себе си и после преминава към другите.

- Кога ще представите постановката на сцена?

- На 5 октомври.

- Кои други актьори участват?

- Валентин Ганев, Васил Михайлов, Руси Чанев, Георги Мамалев, страшни актьори има вътре. Но е доста тежка пиеса. Да говориш през цялото време за жена, а всъщност да няма жена на сцената, не е приятно. Говорихме си за предателството. Един от най-големите, от най-тежките грехове е да предадеш някого. Да предадеш себе си и хората около теб. Това е най-тежкият грях.

- Героите в пиесата успяват ли да изкупят греха си?

- Не. Грехът се изпитва само от теб, чрез душата ти. Можеш да го предадеш, без да искаш, на тези след теб, което е още по-ужасно. Греха си го изкупваш сам чрез това, което правиш, чрез живота си, с душата си, със сърцето си. Няма кой да ти изкупи греховете. Нито сцената, нито екранът, нито хората, които те харесват. Сам.

- Кога сте били по-самоуверен - преди или сега?

- Преди. Но какво означава самоуверен - да стана император, Хитлер, Наполеон, да стана кой? Защо трябва да си самоуверен? Върши си работата, гледай си пътя. И ако я вършиш както трябва, първо ти ще си вярваш, а после, естествено, и хората около теб. Особено в тази работа това е най-важното, защото те гледат какъв си непрекъснато. На показ си по някакъв начин.

- Какво е усещането да си на показ?

- Не е много приятно.

- Писна ли ви от тази известност, винаги сте били интересен на хората?

- Интересен човек се става с това, което мислиш - и за себе си, и за околните. Има една притча, която разказваше Крикор Азарян за най-важното в живота. В нея става дума за човек, който е изгубил пътя си. Не знае къде е, някъде в пустинята, в пустошта. Няма нищо около себе си. Няма кой да го погледне, кой да му помогне. И пълзейки, промушвайки се през нищото в пясъка в пустинята без вода и без храна, изведнъж съзира керван, който се промъква по върха на дюните. Един човек води отпред камилите, те са натоварени със стока, с вода и с храна и има пазач, който е най-отзад, пак с камила. Изгубилият пътя си с последни усилия се опитва да извика за помощ в пясъка, в нищото. Вятърът и пясъкът му запушват устата, той вдига ръка и успява да промълви, че иска помощ. Пазачът на кервана, забулен бедуин, нито чува, нито вижда, че там, далече, някой е вдигнал ръката си и вика за помощ. Без да се разбере защо и как, той обръща главата си на 45 градуса. За да види, че някой го търси за помощ. Философията на този човек, който според мен сега ме гледа от горе и е жив, е това - важното е да обърнеш главата си на 45 градуса. Кой ще те накара, Господ ли, или някоя сила, за да погледнеш, че някой има нужда от теб.

И още една притча мога да ви кажа, пак на Азарян. Когато тръгнали да съдят Христос и извикали Пилат Понтийски, той казал на Исус: “Хората разказват, че можеш да ходиш по водата. Ако го направиш пред мен, ще те отърва от кръста, няма да те оставя. Направи го и няма да те разпънат.” И Христос попитал кой разказва за това. “Хората го казват и вярват, че го правиш. Направи го пред мен и няма кръст.” Христос отговорил, че не може да го направи. Пилат Понтийски попитал защо. “Ти като не вярваш, как да го направя?”

- Вие вярвате ли?

- Да. Не съм набожен, но съм вярващ.

- Затова ли ходихте до Ерусалим?

- Да, но не съм си написал Хаджипопйорданов, както виждате.

- Ходите ли на черква?

- Да. Казвам се Попйорданов, все пак.

- Защо решихте да подкрепите Меглена Кунева в кандидатурата й за президент?

- Първо, защото е жена. Писна ми от мъже. Но не само затова. Защото е ерудирана, интелигентна. Работила е в Европа, комисар. Тя става за лице на България. Знаем й биографията. Сигурно е била комсомолка. И аз съм бил. Партиен член никога не съм бил.

- Мислите ли, че тя може да стане президент?

- Това не знам, хората ще го решат.

- Вие ще гласувате ли?

- Разбира се.

- Винаги ли гласувате?

- Не, на последните не гласувах. Нямаше за кого. Но за БСП никога не съм гласувал.

Само недейте да коментирате, че съм женкар. Че съм женкар, такъв съм.

- Още ли сте женкар?

- Докато мърдам, ще съм такъв.

- Притеснява ли ви какво се пише и говори за вас в клюкарските издания?

- Вече не.

- А имало ли е такъв период?

- Да. Вече не ме интересува.

- Вече не четете ли нещата, които се пишат за вас?

- Те ми ги сервират.

- Кои те?

- Кой ли не. Познати, комшии.

- Мислили ли сте да направите пак комедийно шоу като “Клуб НЛО” и “Царете на комедията”?

- “Царете на комедията” никога не е ставало шоу като хората. “Клуб НЛО” беше такова.

- Ще се съберете ли някога пак с актьорите от “Клуб НЛО”?

- С Мария Сапунджиева се събираме. Играем в обща постановка. С Мамалев - никакъв проблем. С него работим заедно.

- Къде почивахте през лятото?

- В Италия. Беше страхотно. Рим, Сардиния, Капри.

- Ходите ли на нашето море?

- Избягвам.

- Защо?

- Не обичам да ме гледат.

- Голяма група ли бяхте в Италия?

- Не, сега бях с мой приятел от Чехия, с когото работим заедно. Той е колега от Прага. Понеже аз първата година учих там, после се върнах в България. Заради Азарян.

- В някои издания пише, че сте се върнали от Прага заради жена.

- Напротив, там лъжат. Жената, която обичах, живееше и учеше в Прага. Аз се прибрах в България, за да уча при Азарян. Няма такъв човек като него.

- Колко театрални роли сте изиграли?

- Над 40.

- Коя е била най-близо до вас?

- Не знам. Всички. Екзитус, много си я обичам. Този филм никой не го знае. Когато го снимах, бях втора година студент.

- Колко са ролите ви в киното?

- Над 50 станаха - телевизия и кино. И какво от това. Това ми е работата.

- Зарежда ли ви работата?

- Зависи с кого работя.

- Кое най-много ви зарежда?

- Колегите.

- Сънувате ли работата си?

- Да. И се плаша, че не съм излязъл на сцената, че съм забравил реплика или някакви такива щуротии.

- Други нови пиеси очертават ли ви се?

- Сигурно. С моя “велик враг”.

- Александър Морфов?

- Да.

- Какво ще поставяте?

- Тайна.

- Колко роли сте изиграли заедно?

- Много.

- Кой е най-близкият ви човек?

- Даниела е най-верният човек до мен. На нея мога да разчитам всеки момент, всеки миг, където и да се намирам, в каквато и ситуация да съм. Затова ви казах за вярата - ако не предадеш себе си, винаги можеш да намериш човек, който няма да предаде теб. Аз не успях да предам себе си и затова мен не ме предадоха.

- Някога предавали ли са ви?

- Е, сега. Без коментар по тази тема. Оставете я на мира жената, в крайна сметка нищо лошо не й желая. Желая й само да бъде щастлива с човека, с когото живее.

- И мъжете ли са толкова чувствителни като жените?

- Зависи от човека. Има жени, които са си катили, има мъже, които са изроди, говеда. Но има мъже и жени, които могат да обичат. Такава е Даниела - жената, която ме обича - държи на мен, плътно е до мен.

- Казвате ли си често, че се обичате?

- Понякога забравяме, не сме на по 20 г. Намирам поводи да й го покажа. А тя ме изпреварва, като намира време да ми го показва повече. Води ме. Но тя си знае защо. Защото, както се казва в един филм, сърцето на жената е пълно с тайни, които никой не знае и не ги познава освен тя самата. Аз без жена на мога да бъда. Нито миг.

- Не са ли малко преувеличени тези истории с женкарството?

- Преувеличени са, естествено.

- Няма ли да сложите халка на пръста си?

- Слагал съм я. Махнах две. Халката не е най-важното нещо. Майка ми и баща ми са се оженили в Прага, студенти, не са имали пари и са взели всичко под наем - булчинска рокля, костюм, ръкавици, халки. Майка ми и баща ми никога не са носили халки. Една от глупостите, които са писали за тях, е, че са разделени. Майка ми и баща ми са заедно вече 53 г. За какво ми е халката?

- Как са издържали толкова време заедно?

- Първо, явно са се обичали. Второ, имат такова лайно като мен за син.

- Сигурно са горди с вас?

- Надявам се.

- От кого сте наследили буйния си нрав?

- От родителите ми. И двамата са много луди по различен начин.

- Защо напоследък не сте правили никакви щуротии?

- Така ли мислите?

- Не се е разчуло.

- Това е друго. Това, че не съм правил щуротии и не се е разчуло, говори само, че съм добър професионалист. Няма да ви кажа последните си лудории. Те бяха преди 2-3 дни.

Източник: в. "24 часа"