Звездата на Народния театър Чочо Попйорданов признава, че му се е наложило да се "занимава" с алкохол и специалистите да го просвещават как действа.

"Когато влезе в клетката, той абсолютно обърква механизма й. Загнездва се, започва да командва химическия процес, имперски завзема организма. Алкохолът често се превръща в бягство от хищници. Пиейки, ти се ограждаш с огньове, хвърляш запалени факли. Този горящ кръг за известен период те пази от околните: като отидеш някъде, не те пускат, защото виждат, че си пиян, че си друг. Но пиенето те докарва дотам, че кръгът гасне, гасне, гасне... и хищниците те изяждат", философски обяснява актьорът в интервю за сп. "L' Europeo", пише blitz.bg.

Той разказва също, че, слава богу, попаднал на лекар, който му бил като психоаналитик.

"В някои моменти е много трудно. Когато организмът изпадне в буйство, губиш абсолютен самоконтрол. Излезеш ли от кожата си, дори огромни дози успокоителни не могат да те върнат обратно. Връзват те като в инквизицията - с кожени колани не на кръст, а разчекнат - двата крака, двете ръце, главата. Но въпреки това можеш да скъсаш всичко. Имаш енергия като майката, която вдига кола, ако под нея е затиснато детето й", споделя Чочо.

Той признава също, че в най-трудните моменти до него е била приятелката му Даниела:

"Тя просто влезе в стаята при мен. Погледна ме и аз като по команда се върнах в кревата и спах 36 часа. Ако не беше тя, днес може би нямаше да ме има."

Чочо споделя, че като наследник на попска фамилия е силно вярващ. По този повод той разказва следната случка от детството си:

"За пръв път избягах от къщи на 5 години. Нашите се бяха побъркали - решили, че ме е хванал Жоро Павето, че ще ме намерят удушен. А по това време аз си седя в черквата "Св. Георги", а попът ме ръси ли, ръси... Преди десетина години пък, в дивия ми период, ми се случи обратното на да отидеш до Рим и да не видиш папата. Тогава живеех на улица "Ивайло", между "Патриарх Евтимий" и "Христо Ботев", и карах един джип. Бях се самозабравил, махалата беше пропищяла от мен. Един ден качвам някакво детенце върху коленете си и започвам да обикалям квартала. А по "Ботев" - ченге до ченге. Карам аз, очаквайки всеки миг да ме закопчаят. Изведнъж ей така, под носа ми, ху-у-у-баво минава Йоан Павел Втори в белия си папамобил. И ми махна с ръка! На мен, дето съм направил всички щуротии! А аз нито съм го търсил, нито съм му искал аудиенция."

Вижте видео:

Снимка: Bulphoto