Вероника: Попфолкът отдавна показа, че няма нужда от мен

Певицата Вероника вчера даде интервю за "Открит имикрофон" с Емилия Стоянова.

Изпълнителката открито коментира актуалните тенденции в най-масовия жанр и желанието ѝ да продължи да прави песни, но в други стилове, пише signal.bg.

- Вероника, разбрах че подготвяш песен извън попфолк стилистиката. Може ли да внесеш яснота?
- Много ми е странно и не знам откъде да започна, защото съвсем спонтанно имах желание да споделя с всички, които се вълнуват от мен, че съм направила нещо. От доста време се оказа, че наистина много хора не са забравили за мен. Нещо, което много ме учудва, ти знаеш колко кратък живот има абсолютно всичко днес. В един момент аз се почувствах адски гузно и нечестно към тях. Те постоянно ме питат какво става с мен, а аз да стоя в ъгъла, едва ли не, и да показвам някаква тотална пасивност, и да не мога да им дам конкретен отговор. Много съм благодарна на един от най-големите фенове на Глория, който ми припомни, че преди много време съм дала обещание да направя една песен за децата без дом. Когато ми сподели за това, наистина си спомних, че аз бях дала такова обещание и се почувствах за втори път ужасно, защото не съм си спазила обещанието. Тогава извадих моя верен клавир, който си го бях прибрала в последно време, защото музата ме беше напуснала... Наистина се роди една песен, която след като създадох, седнах и не можах да повярвам, че съм я създала аз.

- Тя е нещо различно като музикална стилистика, но и нещо различно в текстово отношение от всичко, което досега си правила, така разбирам?
- Да, да, определено. Аз досега не съм се проявявала като композитор в цялата ми кариера, всъщност дори никога не съм споделяла, че понякога създавам песни и като музика, не само текстове. Никога не съм се престрашавала да се покажа в това си амплоа. Аз имам едно ужасно качество, ужасно е в музиката да го притежаваш - това да се подценяваш постоянно. Не съм имала смелостта да покажа и тази си страна. Но ние си говорихме с теб, тук в последната година особено, много неща се промениха вътре в мен и определено вече духа ми се чувства много свободен за всяко едно нещо. Аз никога не съм искала да ме харесват и разбират всички, още в попфолка съм свикнала това да не е така, пък и смятам, че така е редно. Не е нужно да се харесваш на всички. Но сега вече съвсем, съвсем съм си казала, че предпочитам, когато мога, когато имам възможност, да направя нещо, то да е наистина за тези хора, които ще го разберат. Не ме интересува вече комерсиалното. Така или иначе аз не предавам попфолка, с който сме си дали взаимно толкова много, защото той самият много отдавана показа, че няма нужда повече от мен. Това съм ви го споделяла, пак се повтарям, че много, може би вече три години, не съм част от тази музика, защото тя е много променена. Променена е за много изпълнители. Убедена съм, че се чувстват по същия начин. Сега вече кой в какъв период ще го сподели е друг въпрос, но аз съм го споделяла, че много отдавна не съм част от този музикален бранш , защото всичко е много различно. Жалко, но явно така трябва.

- За такива песни, каквито ти сега създаваш има ли достатъчно публика? Всъщност има ли хора, които откликват? Защото аз проследих диалога, който ти си направила в своя facebook с феновете, виждам една тотална подкрепа от тяхна страна и това , че те наистина са съгласни да чуят, да видят, да забележат една Вероника, такава каквато тя на 100% е искрена към публиката и това, което най-много вълнува душата ти в момента.
- Това е нещото, което най-много ме окрили. Надявах се така тайно да получа такава подкрепа. От друга старана си мислех и си казах: "Абе, те - хората, в крайна сметка си харесват и попфолк, може би няма да ме подкрепят. Но това, което видях, е просто едно голямо учудване за мен. Наистина, щом хората, които харесват тази музика ми казват, че няма значение какъв е стилът, че ме подкрепят, то тогава как да няма надежда?! А искам да ти кажа, Еми, че напоследък се убеждавам, че човек, ако излезе малко от ореола, от хората, които слушат само попфолк, ще види, че като че ли в България вече са повече хората, които не слушат попфолк. Аз се замислих скоро, че прекалено много сме си поставили едни капаци в това отношение. Мислим си, че като четем само такива форуми или само такива дискусии и си мислим, че едва ли не в България всички хора се интересуват само от тази музика, но не е така. Ето веднага ще дам един пресен пример. Скоро даваха някакъв репортаж от този фестивал който е до Разлог. Абсолютно актуален като събитие, дори Слави Трифонов в предаването си каза, че някакъв негов приятел му е звъннал да му каже, че няма да се видят, защото имало толкова много хора, че изобщо не знае дали ще може да излезе на пътя и да пътува.

Освен това концертът, който направиха БГ радио на площада, събра толкова публика, колкото събират и звездите на попфолка. Нещо повече, хората пееха, заедно с изпълнителите от няколко поколения, с пълно гърло песните, които се знаят от 20-тина години от всички българи. Нещо повече, приемат се и тези, които са утвърдените, да ги наречем по-старите изпълнители, и онези, които са по-новите. Няма го това тотално разграничение между различните възрасти изпълнители, каквото го има в попфолк жанра, за съжаление.

Точно така, за съжаление, да. Също така и Spirit of Burgas, ти не можеш да си представиш в рамките на този фестивал колко много хора... Аз не съм виждала толкова много хора накуп дори в най-силните си години. Това е хубаво. Аз в личния си живот винаги съм слушала съвсем различна музика. Това не е тайна за никого и винаги ме е интересувал музикалният живот и там. Но не съм имала смелостта тогава да експериментирам, защото е нямало как. Имало е други обстоятелства, които не са ми позволявали да го правя. Но вече не се боря за никакви класации, не се боря за никакви почести, признание и т.н. Наистина, искам да правя неща, които ама наистина да излизат от сърцето ми, да съм абсолютно и стопроцентово искрена като творец, а вече кой ще ме разбере, това го знае само Бог. Този, който ме разбере, дори и една шепа хора да са, пак има смисъл. Защото така или иначе, дори и в попфолка, каквото и да направиш в момента, колкото и да се постараеш, ако ще и песен по така наречената хитова схема да направиш, тая комерсиалната, дето нали всички: "Искам да ми направиш песен като на еди си кой", това на всички е известно вече, дори и това да направиш, пак не е гаранция че ще направиш нещо. На колко човека им се получават нещата?!