Поли трябва да променя шоуто си за Евровизия, искат я неподвижна

- Поли, изглеждаш уморена.
- Да, водим непрекъснато борба, за да направим шоуто си така, както го искахме. По проект трябва на сцената да има светлинни решетки, от които аз накрая да избягам. Тези ефекти обаче ги няма тук, в Дюселдорф, и трябва да променяме шоуто. Спорим с режисьорите, не мога да си представя да съм неподвижна на сцената. Трябва ми свобода на движение и не се отказвам, споря. Аз съм много емоционална и ако ме оставят да стоя през цялото време на сцената, все едно са ми вързали ръцете с въжета. Не мога да си го представя. Искам да предам посланието си, а то е, че всеки човек носи свободата в себе си и може да постигне онова, което иска. Важно е да изпея песента си, като предам и посланието си.

- Ти си една от малкото участнички в тазгодишната Евровизия, която пее песента си на родния си език. Това притеснява ли те, или смяташ, че е бонус?
- Всеки ден се уверявам, че сме взели правилното решение. Не очаквах, че хората така ще реагират, но всички ме поздравяват за това, че пея на собствения си език - чуждестранните журналисти, публиката, дори колеги. Когато направихме малкото си турне из различни европейски страни, спечелихме много симпатизанти именно заради факта, че пеем на български. А и навсякъде хората веднага се научават да припяват "На инат, на инат". В Амстердам и Лондон пък част от публиката си бе превела текста на английски. Това е показателно.

- А имаше ли и критики?
- О, да, особено в началото... Понеже всеки мисли, че знае най-добре как трябва да се подходи. В интерес на истината ние се опитахме в началото да направим текста на английски. Но не успяхме, получи се нещо, което нямаше нищо общо с онова, което искахме да кажем. Звучеше някак си клиширано...

- Ти си съавтор на песента заедно с двама австрийци. Как ги избра?
- След като от БНТ ме поканиха да участвам в конкурса за Евровизия, аз и продуцентката ми Роза Караславова се чудехме какво да сторим, защото нямах подходяща песен. Решихме да направим един проект, който да си е наш и да ни харесва независимо какво ще стане на конкурса. Обадих се на австрийците, с които се познавам отдавна. Заглавието "На инат" вече ми бе хрумнало и исках да направим песента по него.

- То свързано ли е с предишните ти опити да се класираш за Евровизия, при които не успя?
- Може и да е така подсъзнателно, защото още същата вечер, в която ме поканиха, аз седнах и на един лист си написах някакви заглавия, които да са и послания. Тъй като всеки изпълнител казва нещо на хората с творчеството, исках да разбера какво точно аз ще искам да предам като послание. Но несъмнено да е послание към младите хора. Към всички онези, които в България и извън България се борят, за да постигнат нещо, които се борят с трудностите. Тази идея така се разрасна, че вече не засяга само младите, а и всички, защото става дума просто за борбеността у човека. А после разширихме посланието, като сложихме във видеото по идея на Борис Радев кадри от катастрофи като тази в Япония или урагана в САЩ. Свързахме се с Кристалина Георгиева и й предложихме тази песен като символ на България. Тя може да бъде лицето ни пред Европа.

- Какви са очакванията ти от конкурса?
- В България има толкова малко възможности за младите изпълнители да участват в такива големи проекти, така че това просто е един голям шанс. Каквото и да стане, няма да е провал, защото аз имах смелостта да застана тук и да участвам. Благодаря на БНТ за тази възможност.

- Очакваше ли, че ще спечелиш конкурса в България?
- Оооо, не! Абсолютно не! Тази година изобщо не съм имала такива планове. Цялото това го направих за удоволствие. Когато не успях първия път, го преживях тежко. Сега вече бях претръпнала, а и изобщо не очаквах да съм аз победителката. Бях шокирана, когато си чух името, дори ми се губи в паметта какво точно се случи на сцената.

- А сега все пак не ти ли се иска и Евровизия да спечелиш?
- Честно да ви кажа, толкова е хубаво на тази сцена, толкова е невероятно, че аз и целият бенд искаме ужасно много да се класираме, така че да пеем поне още веднъж на нея. Много ни се иска!

- Чу ли песните на конкуренцията си?
- Да, когато пътувахме до Румъния и Македония, момичетата от бенда бяха подготвили дискове с тях и ги слушахме.

- Имаш ли песен фаворит сред парчетата на другите участници?
- Няма песен, която толкова много да ми харесва, че да кажа: Тя е! Според мен най-различни неща ще изиграят роля при класирането, не просто изпълненията. А иначе чисто музикално ми харесват песните на Сърбия, на Дания, на Румъния и немската песен също ми харесва. Тя е много интересна, по-различна е и това ми харесва.

- Поддържаш ли контакт с другите участници?
- Да, с румънците, с гърците, с турците се сприятелихме много, с кипърците също. Запознахме се и с Blue (британската група на Евровизия - б.а.).

Продуцентката Рози Караславова:
- Цялата банда са професионалисти, учат в академията тонрежисура, китара, пиано. А едното момче завършва музикалното училище и вече има 35 награди от конкурси. С тях се работи изключително добре - няма алкохол, цигари, претенции на звезди. Всички са концентрирани в това, което правят, и го правят с удоволствие. Страшно е приятно да се работи с тях.

- Дотук всичко звучи идеално, нямаше ли трудности?
- Най-трудно е да се стиковат стандартите. Авторите на песента от Австрия и на светлинното шоу от Германия имат съвсем други представи и очаквания. А ние не можем да отговорим на това финансово и трябва да се търси начин идеите да се изпълнят въпреки това.

- Поли, Евровизия в България винаги е съпроводена със скандали. Имаше опит в началото да те замесят и теб - уж си познавала журито или си изпяла тяхна песен. Но бързо заглъхна. При теб някак си всичко дотук остана най-чисто. Как си го обясняваш?
- Ами то няма за какво да се захванат. То просто се случи! Аз дори не бях подготвена, направихме песента и я изпяхме. Дори нямах реклама, когато спечелихме. Обикалях след това страната без една брошура или визитна картичка у себе си. Така че наистина няма хляб за скандал.

Интервю: Kапка Тодорова, 24chasa.bg
Снимки: Bulphoto