search icon

Съдби

Стефан Данаилов: Нямам особена мотивация да се освободя от излишното тегло

Героите ми обикновено са едри, симпатични и добри хора

Стефан ДАНАИЛОВ е роден на 9 декември 1942 година. Завършил е актьорско майсторство в бившия ВИТИЗ “Кр. Сарафов” при проф. Ст. Сърчаджиев и Методи Андонов. През 1966-1967 г. е в Държавния театър - Пловдив; 1973-1979 - в Театъра на Българската армия; от 1979 г. е в Народния театър “Иван Вазов”, където изпълнява много роли.

Участва във филмите “С дъх на бадеми”, “Първият куриер”, “Черните ангели”, “Князът”, “На всеки километър”, “Обич”, “Иван Кондарев”, “От нищо нещо”, “Борис I” и др. Има награда за най-добра мъжка роля в “Князът” и “Черните ангели” на фестивала на българския филм във Варна през 1969 година. Професор в Театралната академия. Носител на орден “Стара планина - I степен” и на държавната награда “Паисий Хилендарски”. Бивш министър на културата.

- Имате ли здравословни проблеми, г-н Данаилов?
- Нормално е при моите килограми да имам повишено кръвно налягане. Имал съм тахикардии, които бяха овладени. Наясно съм, че нормалното кръвно налягане зависи до голяма степен от мен. За съжаление пуша, наедрях - все компоненти, които не са много приятни. Имам сериозен проблем в макулата на едното си око и склерозни изменения в очите.

- С лекарства ли лекувате хипертонията?
- Да. Имам схема и прекрасна лекарка - доц. Кътова, която понякога и по телефона коригира дозите. При натоварването, което имам, кръвното ми започна да се вдига в неочаквани моменти. Малко увеличих дозата на лекарствата.

- Спазвате ли някаква диета?
- От 1970 г. насам, активно, два пъти годишно правех диети. Това продължи до 1990 година. След това се отпуснах - явно е, че моята порода е от напълняващите. Родителите ми също имаха такъв проблем. През годините, общо взето, съм се пазил от напълняване - героите ми трябваше да изглеждат добре. През 1996 г. направих една по-сериозна диета, а при д-р Емилова във Варна свалих 17 килограма, но не продължих да спазвам режим, не спрях любимите си храни - месни и тестени. Килограмите ми се качиха отново. Нямам и особена мотивация да се освободя от излишното тегло. Досега никой не ми е направил забележка за килограмите. Героите ми обикновено са едри, симпатични и добри хора. Но мисля, че в най-скоро време ще започна някоя от диетите, които съм правил през годините. Тя няма да бъде от най-драстичните - възрастта ми не позволява това. Резките смени в организма не се препоръчват.

- Какво е вашето мнение за българското здравеопазване?
- Аз съм редовен платец на Здравната каса. Но когато говоря с хора, които трябва да минат по клиничните пътеки и по етапния ред, разбирам, че положението е страшно.

Това, че субсидиите за лекарства, които държавата безвъзмездно трябва да осигурява за хората, са свършили, е безкрайно неприятно. Знам едно - поради липса на средства повечето хора нямат възможност да купят качественото лекарство. Думата не е хубава, но те си купуват ерзац-лекарство, което ги обрича. Не съм експерт, но здравеопазването у нас в момента е напълно объркано. Да не дава Господ да се разболееш! За съжаление, решение на проблема никой министерски кабинет не можа на намери.

Чувал съм невероятни случаи за хора, които са почти в кома, а трябва на десетия ден да напуснат болницата, защото им изтичала пътеката... Това е безумно и страшно! Тревогата е и от страна на медиците, и от страна на пациентите. Не мога да разбера защо не се намира решение на най-важните въпроси в нашето здравеопазване. Финансите са проблем, но според мен схемата е сбъркана.

- Познавате ли здравната система на някоя друга държава?
- Имах възможност да бъда в Япония. Организацията там е съвсем друга. Здравната осигуровка на японеца е към 3 хиляди долара годишно. Там са осигурени условия за пациенти с тежки заболявания - например синдром на Даун - да бъдат приемани в специални болници. Грижата за тежкоболния човек в Япония е невероятна! Същото важи за възрастните хора, които са на инвалидни колички - за тях има всичко необходимо и те нямат проблем. Направи ми впечатление, че обществото основно говори за профилактиката - да не се стига до болницата в късен период. Според мен това е най-важното. За съжаление, у нас това го няма.

- Бихте ли коментирали цените на лекарствата в България?
- Лекарствата, които пия, са много скъпи .Хората не могат да издържат в никакъв случай на такива цени. Може би затова лекарите предписват лекарства, които са по-евтини. А с аспирин не можеш да се излекуваш. Пазарът бълва непрекъснато нови и нови медикаменти. Сигурен съм, че и за лекарите е сложно, когато пишат рецептите - какво да препоръчат, имайки предвид финансовото състояние на пациентите си.

- Професията ви е свързана със стрес. Как се справяте с него?
- Зная, че всичко, което е свързано с промените в химията на човешкия организъм, идва от стреса. И аз като всеки човек преживявам стресове. Често вдигам адреналина, особено в по-нервни ситуации. Редно е адреналинът ми да се повишава в първите 5 минути, когато изляза на сцената. Но го усещам повече в политическата си дейност, отколкото в театъра. При стрес лекарите препоръчват спорт, разходки сред природата. Възможностите ми в това отношение са малки. Има моменти, когато страшно ми се ходи из природата. Емоцията, която натоварва деня ми, често е негативна. Де да беше само позитивна! Като характер съм открит и не тая в себе си това, което може да доведе до стрес.

- Има ли лекари, на които сте благодарен?
- Безкрайно съм благодарен на специалистите от клиниката, където работи проф. Параскева Стаменова, болница “Царица Йоанна”. Имам приятели от всички сфери на медицината - пулмолози, кардиолози, стоматолози и др. Всеки с нещо ми е помогнал.

- В какво се състои удоволствието да играеш?
- Само човек, който не е играл, не знае какво е това удоволствие. Убеден съм, че хората, които работят в други сфери, не могат да го изживеят, както разбира се и аз не мога да преживея онова, което те преживяват. Моята професия дава възможност да играя всякакви роли - на лекари, на прокурори и др. Шанс е да си актьор. Усещането е невероятно.

- Наблюдавали ли сте поведението на лекари и трудно ли ви беше да се превъплътите в образа на лекар?
- Преди всичко искам да кажа, че имам много приятели лекари от различни области на медицината. Това са контакти извън работната площадка. С годините и с биологията почвам да посещавам лекарите отвреме-навреме на техните работни места. Забелязал съм, че има нещо сходно в двете професии. Лекарят трябва да открие диагнозата, но по-важно е как ще я съобщи на пациента - дали ще му даде мотивация и сигурност, че проблемът е малък и може да бъде решен, или ще го наплаши така, че човекът да изпадне в криза. От сцената ние даваме възможност на зрителя да се замисли върху даден проблем, да открие нещо за себе си, което в даден момент може дори да го пречисти. Или ако е имало подобна случка в живота му, да усети, че изходът би могъл да бъде такъв, какъвто е моят сценичен герой. Много е важна психологичната нагласа на медика към пациента. Има лекари, при които хората се страхуват да отидат, за да не им кажат истината.

- Вие боите ли се?
- Боя се, разбира се. Не съм от хората, които се вторачват в здравето си и не спазвам много от нещата, свързани с възрастта ми. Когато се налага, отивам на лекар със свито сърце. Въпреки че в повечето случаи отивам при приятели и те не крият истината. Познавайки ме, те са склонни да ме успокоят и да ме окуражат, че проблемът ми може да бъде решен.

- В кой филм сте играли лекар?
- В “На живот и смърт” играех ролята на хирург. Даже присъствах на една коремна операция в Транспортната болница в София. Един лекар от възрастното поколение ме научи как да си тренирам ръката - да държа ютия, за да бъде по-стабилна. На кино е по-лесно да се извърши операция, отколкото е в действителност.

- Съжалявате ли за професионалния си избор?
- Майка ми, Бог да я прости, мечтаеше да ме види или оперен певец или лекар, и то гинеколог. Въпреки голямото ми уважение към лекарите, не бих искал да съм такъв, особено гинеколог - моите ръце треперят малко и съвсем не ставам за тази работа. Интересувах се от история, а баща ми искаше да следвам право. Но един голям български актьор Иван Кондов откри в мен таланта и ме насочи към Театралната академия. Не съжалявам за професионалния път, който съм избрал.

- Театърът и киното могат ли да лекуват?

- Абсолютно съм убеден, че могат. Идеалният вариант е, когато човек влезе в киносалона или в театралната зала, да се освободи от проблемите на деня си. Ако попадне на добро представление, по мои сметки, на десетата или петнайстата минута той забравя дали си е платил тока и дали тази вечер няма да го оберат, а се втурва в това, което се случва на сцената. Доказано е, че театралното представление може да помогне и на нервноболни, и на хората в затворите. В Европа това е широко разпространена практика.

- Накрая да ви попитам - чувствате ли се звезда?
- Не мога да твърдя такова нещо, но зная, че съм в съзнанието на обществото от много години. “Звезди” бързо се раждат, особено в последните години, но за съжаление и бързо залязват. Номерът е да издържиш колкото можеш повече, да будиш интерес у зрителите. Това изисква много работа и отговорност.

Интервю: Здравка Иванова

Източник: blitz.bg

Свързани новини