Вито: Нямам проблеми в семейството

Тв камерите изобщо не са първите, снимали водещия Витомир Саръиванов. Още през 1976 г., когато е бил 5-годишен, той участва в детския сериал “Мери Попинс”. По-късно изиграва ролята на малкия Константин в “Константин Философ”. Започва кариерата си като спортен журналист в БНТ, където влиза с конкурс.

Коментирал е футболни мачове на две световни първенства във Франция и Корея и Япония, едно европейско - в Белгия и Холандия, както и хокейните турнири на Зимните олимпийски игри в Нагано и Солт Лейк Сити. Работил е в “Ринг” и “Евроспорт”. Бил е лице на предаванията “Сделка или не”, “Хванати в изневяра”, “Островът на изкушенията”, “Цената на истината”, “Сблъсък”.

От юни започна да води сутрешния блок на Нова тв “Здравей, България”. Женен е, има 9-годишен син Стефан и 5-годишна дъщеря Марина.

- Г-н Саръиванов, докога ще водите сутрешния блок на Нова тв от улицата? Не ви ли е студено?

- Излъгаха ни метеоролозите. Казаха, че целият септември щял да е много топъл. Но не уточнихме, че може би техните прогнози се отнасят за 14 ч, а не за 6,30 ч, когато температурите са коренно различни. И е малко хладничко. Може би до края на другата седмица, а може и до края на месеца, не знам. Трябва да свърши прословутият ремонт на студиото.

- Имахте ли претенции коя да бъде партньорката ви на екрана?

- Не мога да имам претенции. Претенции може да има някой, който смята себе си за незаменим и се има за звезда. Звезди в България няма. За да си такъв, след табелата, на която пише Калотина, хората също трябва да знаят кой си. А 99,9% от хората у нас след тази табела се превръщат в тотални анонимници. Славата в България те прави само малко по-популярен от останалите. Не се възприемам така, по никой начин не съм се променил, не съм станал надут. Аз съм същият човек, какъвто съм бил преди.

- Малко по-отговорен станал ли сте? Все пак известните зависят донякъде от общественото мнение.

- Да, вероятно се съобразявам с повече неща.

- Преди време се появиха папарашки снимки, на които се твърдеше, че сте вие.

- Не коментирам.

- Защо отказвате да говорите за личния си живот?

- Личният ми живот е мой и не смятам, че е особено важен за обществото.

- Иван Христов каза в едно ваше предаване, че всички говорят за три неща - за сватбата, за развода и за още нещо. Как възприехте това?

- Като част от закачка с филма “Оркестър без име” - “ще ви изпея една песен за морето, любовта и още нещо”, мисля, че така беше.

- Материалите в пресата, които излизат и не засягат професионалните ви качества, а личния ви живот, тормозят ли семейството ви?

- Нямам проблеми в семейството си. Проблем може да има човек, който вярва и обръща внимание на подобни неща.

- Трябва ли популярните личности да се крият какво правят в свободното си време?

- Чак пък да се крие. Не. Криенето дава знак за нещо нередно. Всеки преценява за себе си какво да прави, как иска да живее. Не може да сложим всички хора под общ знаменател и да кажем това е правилно, другото не. И това му е хубавото на този живот, защото иначе щяхме да сме като роботи. Шарено е.

- Имате доста голям ръчен часовник. За да го виждате по-добре по време на работа ли е?

- Много харесвам часовници. Този е “Калвин Клайн”. Не знам защо, човек сигурно все на нещо трябва да е фен. Чак колекция нямам. Имам 10-12, като не всичките са маркови. По този повод се кодоша с жена си, когато ме пита примерно: защо сега трябва да ходите на хокей със Стефан?"Радвай се, че ходим да спортуваме, можех да бъда филателист", й отговарям. Това е изключително неприятно хоби. За мен е най-скучното нещо на света.

- По колко време се подготвяте за сутрешния блок?

- Целия преден ден. Отстрани изглежда по следния начин - едни хора водят два часа предаване, след което си заминават и в 9,30 ч, когато за нормалния човек денят започва, за нас трябва да е приключил. Гледай колко хубаво. Но няма такова нещо. След 9,30 ч почваш да готвиш следващото предаване. И това е всеки божи ден.

- На какво се дължи бързата ви реакция в ефира? От спортната журналистика ли е?

- Това е въпрос на тренинг. Спортната журналистика е страхотно училище. Когато започнах през 1994 г., имаше една телевизия. Да пробиеш там, беше изключително трудно. Затова се изисква наистина да имаш нещо зад гърба си, не може да си кух като лейка.

- Вие как успяхте?

- Явих се на конкурс за редактори и водещи в спортната редакция. Тогава Хачо беше генерален директор. Взеха ни 10-15 души на пробен срок.

- Откъде е интересът ви към спорта?

- Аз съм играл хокей много дълги години и винаги спортът ми е бил много интересен. Е, не ми е било детска мечта. Аз не съм човек, който си поставя цел и непременно се стреми да я изпълни, преминавайки като валяк. За мен това е грозният вид на думата амбиция. Има един тип амбициозни провинциалисти, които са особено племе. Не са ми приятни.

След БНТ бях в "Ринг", в "Евроспорт". Спортната журналистика възпитава усета ти за време, което е много важно в телевизията. Примерно имаш една тема и 5 минути за нея. Значи много точно трябва да си разпределиш нещата, за които искаш да питаш и за които искаш да говориш. Ако го нямаш този усет, се получава едно обичайно явление, което често гледаме по телевизията - разтеглен разговор, в който тъкмо започне да става интересно и някой казва: времето не ни стига, съжалявам. Разбира се, невинаги е възможно да разпределиш правилно нещата, защото ако имаш необщителен гост, не се получава.

Реакцията наистина се възпитава в спорта, защото там имаш части от секундата. Когато си се възпитал по този начин и си минал през това, всичко останало ти е много лесно.

А в сутрешния блок реагирам, защото ми е интересно това, което ми обясняват. Ако не ми е интересно, ще чакам да чуя, че другият е свършил. След това ще задам следващия въпрос.

- Кой ви пише въпросите?

- Нямам написани въпроси. Изключително рядко си ги правя предварително. Имам теми и примерно някой цитат, който ми трябва, за да го използвам в разговора. Мразя да помня дати и имена, затова си вадя такива неща.

Сега обяснявам и на младите колеги, че да стане едно интервю интересно, трябва сам да си отговориш какво интересува зрителите. Тогава ще знаеш как да говориш с човека пред теб. То е простичко.

- Кое ви отказа от спортната журналистика и ви привлече да станете водещ на най-различни формати?

- Човек трябва да опитва нещо ново. Аз обичам предизвикателствата. Но не съм се отказал изцяло от спортната журналистика. Тя не е нещо, което можеш да зарежеш. Преди известно време ми се обадиха колеги да ми кажат, че от следващия сезон ще излъчват.

Националната хокейна лига, и ме поканиха да коментирам.

Малко ще ми е сложно, защото мачовете са през нощта, но за собствен кеф ще отида за 1-2 мача, защото ми е приятно.

- По коя телевизия ще бъдат? По някой канал на Нова тв ли?

- Ще видим. Това не е толкова важно. Ще го уредим този въпрос, щом става дума за 1 мач.

От друга страна, с Нико Тупарев сме приятели от много години, били сме съученици. Когато тръгваха още първите проекти, той ме викаше, но тогава на мен не ми се занимаваше. А и най-добрият начин да си развалиш приятелството с някого е, като работите заедно.

- Развалихте ли го?

- Не, слава богу. Но когато ставаше дума за първото предаване, което правихме - "Сделка или не", ми влезе под кожата. Хареса ми и структурата на предаването, и съдържанието. Аз съм си комарджия, хазартен тип. Не играя комар, въпреки че съм го правил и съм имал залитания. Много бързо се паля за някои неща, но и много бързо ми омръзват.

- Това за предизвикателствата е голямо клише. Вероятно и парите са били добри, за да се хванете с нещо подобно?

- Не отричам, че има такъв момент, но не е било само за пари. Освен това дълго време съвместявах и двете неща, така си бях нагласил нещата. Много беше натоварено, но и много интересно. А парите никога не са били нещо, което да е било движещо за мен. Ако не ми е интересно, няма да тръгна да го правя.

- Кой ви покани за сутрешния блок и ви остави без море?

- Все пак ходихме до морето да предаваме оттам. Като няма риба, и ракът е риба. Предложението дойде от шефовете на телевизията най-неочаквано за мен. Доста време умувах. Когато не съм сигурен, че ще се справя, не мога да кажа веднага "да".

За мен беше много труден преходът като стереотип на живот. Никога не съм обичал да ставам рано. Предпочитам предаванията, които са по-късно, защото тогава съм по-работоспособен. А и ако бях усетил, че нещата не вървят, щях да съм първият, който да се откаже. Затова се разбрахме, че това ще бъде летен експеримент. Ако се получи, тогава ще говорим за продължение.

- Нямате отворен телефон за зрителите, ще имате ли?

- Не ни се е налагало. Пускането на директен телефон за зрителите говори, че си опрян до стената. В смисъл, че няма какво друго да правиш. А разбираме дали темите ни вълнуват зрителите по рейтинга.

- Доволен ли сте от рейтингите? Вероятно сте свикнали на по-високи в другите ви предавания?

- Да, така е. За мен беше много трудно, защото всичко, което съм правил до този момент, е било изключително сполучливо и винаги с много високи резултати. Сега има моменти, в които се чувствам леко потиснат.

- Общували сте с всякакви хора пред камера. Кои са по-естествени и откровени - обикновените хора или политиците и известните?

- По-естествени и откровени са обикновените хора, защото имат много по-малко неща, които да крият. А и има един тип хора сред политиците, които се държат по един начин в нормален разговор и по друг, когато работят камерите. Всичко им става по-различно, дори и езикът на тялото, изразите, начините, по които се опитват да избягват въпросите. Тях ги учат на такива неща. Това е нормалният мач, който върви между тях и нас. Ние ги питаме някакви неща, те ни отговарят, без да ни казват нищо.

- Кои са най-актуалните теми в момента за страната?

- Говори се непрестанно за здравна и пенсионна реформа, за цената на газа и електроенергията. Около тях се въртят управлението на ГЕРБ, финансовата и световната криза, какъв ще е бюджетът, ще има ли нова поправка до края на годината, кой срещу кого ще бъде. Но това са само периферни теми, които обслужват първите.

- Изброихте само потребителски теми.

- Това ги интересува хората. Всяка от тях е конкретна за всеки човек. Като си пуснеш телевизора сутрин, непрекъснато чуваш какво ще вдигнат и как заплатите ще паднат. И на мен ми е интересно да се направи репортаж за рибата в Черно море, но малко хора ще го гледат.

- Коя е темата, която се изпуска от медиите?

- На някои маловажни теми им се отдава огромно значение, а някои важни неща минават и заминават, все едно нищо не се е случило. Най-пресният пример е историята с Формула 1, която е изумително смешна. Толкова е нелепа, сякаш е написана от Илф и Петров. Появяват се едни хора, въвличат правителството и премиера, а ние като едни лапнишарани гледаме сериозно. Стига се до грандиозен скандал, а медиите го раздухват като чистата истина - някакъв вестник дори обясни как пистата щяла да бъде с отопление, а друг едва ли не посочи първата дата на състезанията.

Другото, което ме изненада след мача ни с Черна гора - излиза Бойко Борисов и казва, че трябва оставки от първия до последния като в Германия. Да си чувала за някакви оставки в Германия? За футбол ли говорим, или за политика? Всички седят и гледат, почва едно препечатване, а никой не попита премиерът обърка ли се, или искаше да каже нещо специално.

- Имате ли идеи за промени в сутрешния блок?

- Имам много идеи, но друг е въпросът дали биха били успешни. Имам един проблем и той е, че до този момент съм се занимавал с изцяло комерсиален тип предавания - шоупрограми. Имам един начин за усещане как трябва да се правят нещата, за да бъдат харесвани от хората. Аудиторията обаче е доста по-различна рано сутрин и късно вечер. От друга страна, има неща, които за мен са необясними като резултати. Например един и същ гост, една и съща тема в две различни телевизии правят коренно различни резултати като рейтинг.

Уж имам претенцията да умея да разчитам числата, но напоследък се улавям, че изпитвам безпомощност, защото няма никаква логика. Направили сме една рубрика - "Да се живее в България, е вълшебство", и правенето на рейтинги пасва идеално за нея.

- В някои от риалити програмите, на които бяхте водещ, имаше доста стряскащи въпроси. Притеснявахте ли се, когато ги задавахте на участниците?

- Имало е въпроси, които ми е било неудобно да питам. Други съм отказвал да ги задам. Имаше един случай, в който категорично казах, че няма да задам въпроса. Оставихме го само изписан на стената, после и оттам го махнахме. И аз като всеки човек имам някакви граници и смятам, че има неща, които не бива да се прекрачват.

- Защо се подстригахте?

- Защото такова беше общото решение на стилистите и продуцентите и аз се съобразих. Косата ми липсва от време на време, но съм го преживял.

- Коя прилика повече ви харесваше - да сте като Сънчо или като Фродо?

- Който както иска да ме нарича, нямам проблем с това. Името ми и без това е достатъчно сложно и съм чувал толкова много вариации. Например нормалните Тихомир, Бранимир и всичко, което завършва на -мир. Но и Валдимар примерно. Да не говорим за фамилията ми. Имаше един човек от дом за сираци, с когото общувахме по някакъв проект. До последно той продължаваше да смята, че се казвам сър Иванов, така ми и пишеше в кореспонденцията. Така че може би съм първият сър в България.

- Децата ви как усещат вашата популярност?

- Не знам. Със сина ми, който сега ще стане на 9 г., имаме повече възможност да си говорим по тази тема, защото с малката ни е по-сложно. Но със Стефан не ми се налага да му обяснявам. Той знае много добре, че това, че се занимавам с телевизия, не е повод да се хвали в училище.

- За какво мечтаете?

- Нещото, за което винаги съм мечтал, особено след като се роди второто ми дете, е тя да бъде здрава и да имам нормално семейство.

- Тя от какво е болна?

- Има синдром на Уилямс - задръжка в развитието. Това е нещо, с което човек трудно свиква, трудно го преодолява, ако въобще успее да го направи. Така че имам някакви съвсем човешки мечти. Нито може оперативно, нито медикаментазно да се излекува. Божа работа е. Има силни и по-леки задръжки. С израстването трябва да се види доколко ще може да се компенсира. Сега е на 5 годинки.

- Какво искате от професията си?

- Да имам възможност да избирам какво да правя, а не да трябва да правя нещо под принуда.

Източник: в. "24 часа"