Любопитно
Крум: Гузен съм за смъртта на майка ми
06 април 2010 | 12:14
Велислава Каймаканова
"Гей съм бил, не съм можел да пея... Не ми пука какво говорят злите езици. Гадното е, чувството за вина, след смъртта на майка ми! Това боли!"
Крум изпя заедно с Миро дуетното им парче “В едно огледало”, без капка смущение за слуховете за тях двамата, танцува с Алфредо Торес и излезе на сцената във всички “нюанси” на полуголото – накрая даже по хавлия.
- Ти беше страхотен на промоцията си – много непринуден, много истински. Извика Миро с “Хайде приятелю, къде си – ела тука!”, двамата се прегръщахте на сцената, изпяхте “химна на вашата любов” – “В едно огледало”. Не се ли страхуваше, че пак ще плъзнат гей приказки за вас?
- Че те не са спирали. Ама само за него ли?! Ами, аз имам много “любовници” – къде ги оставяш Любо, Руши, Камен Воденичаров?! Аз съм доволен, че поне всичките са ВИП-персони, а не някакви “обикновени любовници”. Изобщо съм много щастлив от това, че ме нарекоха гей. Само да не изкараш някакво такова заглавие!
- Очевидно схващаш това като някакъв пиар...
- Ами, да ти кажа, свикнах. В началото се ядосвах, пък после взех да се забавлявам. Даже, за да ядосам едни хора, един път се изцепих на висок глас: “Аз съм щастлив, че ме смятат за гей! По-добре гей, отколкото простак!” Е, има контекст тая история, но няма значение. Добре че не ме чуха дядо и баба, че щяха да го схванат буквално. Те, като хора от по-старото поколение и влюбени във внука си, не могат да приемат каквато и да е нападка по мой адрес в тая посока. Често успокоявам баба си: “Бабче, като си известен, е така, трябва да свикваш!”
- А защо според теб тръгват такива приказки за хубавите мъже у нас?
- Ами то не е само у нас така. Като забележат някакво приятелство камерите – не те питат ти за какво си приказваш с тоя човек, а веднага търсят сензация. Няма значение, каквото искат да приказват – аз вече не обръщам внимание.
- А с жените как е работата?
- Ами, аз съм ти разказвал историята с Дора, дъщерята на Миглена Ангелова. След нея съм имал много сексуални контакти с жени, но те са нищо, ако няма любов. Пишат за мене, че “нищо че съм гей”, имам и любовници-жени – напр. Даниела Арнаут, Емануела и др. Въпросът не е какво се пише, а дали е така наистина. А истината е, че си лягам с жени, но връзка – постоянна и дълбока, каквато я искам, нямам.
- Споделяте ли си с Миро приятелски? Скоро ще бъде на “Евровизия”...
- Ами, да ти кажа честно, не мисля, че това са песните. От петте най-много ми харесва неговата, естествено, но и тя не съответства напълно на възможностите му. Защото Миро е много голям изпълнител. Няма съмнение поне в това, че никой друг не може да му съперничи, за да представи страната на “Евровизия”. Но дали това са песните, няма какво да си кривя душата – не мисля, че са те.
- Шушука се, че Миро имал дете – знаеш ли нещо по въпроса?
- Не, не ми е споделял такова нещо.
- Ти получи голяма подкрепа от Виктор Касъмов – “Ара мюзик”...
- Да, нямам думи да се отблагодаря на този човек.
- А ти, когато се обърна към фолка, защо не избра “Пайнер”?
- Никога не съм разсъждавал за “Пайнер” и не сбърках – по този начин ти отговарям.
- Алфредо Торес ли те научи така добре да танцуваш?
- Да, той е страхотен наистина. И балетът “Денс академи” – също. Благодаря им.
- Имаше доста хубави момичета в тоя балет... А пък сред публиката бая девойки ти припяваха – знаеха текстовете и на “С близалка в ръка”, и на “Модел на греха”...
- В тази връзка да ти кажа нещо смешно и любопитно. Ти видя колко хора ме засипаха с букети и искаха автографи в коридора. Чакаха ме много хора. И накрая вече, когато почнаха да се разотиват, седи едно момиченце – на 13-14 години най-много, дойде при мене, взе да ме прегръща и ми разказва, че пътувала от Монтана, за да ме види на живо, не казала на родителите си – те, като разбрали, взели да й крещят по телефона, а вече било късно, нямало къде да отиде да спи, пари нямала и т.н. Разправя ми ги всички тия работи и ти не знаеш как да реагираш. То дете още. И си ги разправя някак наивно, с поглед в земята...
- Е, може и да не е било толкова наивно и невинно това “прокурорско” дете, ами да е искало да спи до теб, че даже и с теб... Ти какво направи?
- Ами, в чудо се видях, да ти кажа. Чудех се какво да правя. Накрая я качих в едно такси – айде на автогарата, в един хотел – платих й хотела и я оставих да спи. Не знам дали точно това са й били очакванията, но до края само мълчеше свенливо. А аз се прибрах в апартамента на дядо и баба – там спах снощи. /смях – б.а./
- Чувала съм да казваш, че си гузен за смъртта на майка си?
- Тя изпадна в страшна депресия накрая. Беше безсилна да се справи сама – да я преодолее. Ракът я събори не само физически – тя психически рухна. Сломи я болестта. Все се връщам назад към онези покъртителни картини на края й и си мисля, че не направих достатъчно да й дам от моята сила. И се питам, знаеше ли поне колко много съм я обичал винаги. И дали знае колко ми липсва сега!...
- Кога почина тя?
- Точно преди две години. Преди промоцията все се канех да отида на гроба й в “Малашевци” и все не намирах сили. Сега си карам турнето, бях на ски – да използвам последните дни на зимата. Но където и да съм, колкото и да ми е весело, не мога да се избавя от това чувство за вина, което съм си вменил сам – за майка ми – че не направих всичко!...
Едно интервю на Еми Мариянска