Станислав от Hell`s Kitchen изхарчил наградата за цех и сватба

Малка част 100-те хиляди лева дава за венчавката, която бе на морето миналата година през септември. Той се бракува за приятелката си Божидара, която организирала тържеството, докато той участваше в кулинарното предаване. По-голяма част от парите обаче отишли за сладкарски цех-мечтата на Станислав от години, разказа той в интервю за NOVA.

„Славата е билет за временно хубав живот. Според мен всеки трябва да следи знаците от Господ, за да върви по правилния път. Днес имаш известност и пари, но не знаеш утре какво ще се случи. Не съм усещал да бъда надменен. Аз съм същия като преди”, казва Станислав.

„Аз винаги съм се мислил за добър човек, който помага на хората. Понякога съм и една експлозия от нерви и казвам думи, които не съм искал. Това за мен е един огромен проблем – ако нещо не ми харесва, го казвам. Макар за някои неща след това да съжалявам и да се обвинявам”, споделя за себе си той.

Казва, че причината за успеха му е неговият баща. „Докато бяхме заедно, той ме учеше на труд и как трябва да сам да печелиш битките си. И как няма нищо в живота, което да ти идва даром”, обяснява той.Станислав разкри, че най-любимите му спомени, свързани с неговия баща, са били когато пътуват. „Тогава имахме най-много време заедно. Да си говорим за живота – казваше ми, че до 30 години трябва да си направил живота си и да си поел по своя път. Ако сега беше жив, много щеше да се гордее с мен”, допълва победителят от Hell`s Kitchen.

Той губи баща си преди две години. „Тогава върлуваше COVID. Имаше проблеми с дишането, беше на апаратно дишане. Тогава бях в Перник и правех торта. В този момент ми звънна един приятел, който ми каза: „Съжалявам”. Тогава веднага му затворих, не повярвах. След това моята леля ми се обади и ми каза, че трябва да се приберем. От този ден помня, че пътувах със сестра ми. Бях и хванал ръката и ѝ казах: „Спокойно, ще се справим някак”. Тя тогава трепереше от страх. Само едно си мислех: „Станиславе, събери се, не се отпускай”. Обвинявал съм се дали не съм направил достатъчно, за да го спася. Не спирах да плача сам. Това е една огромна загуба, особено за семейство, което е било толкова сплотено”, споделя Станислав.

Думите от баща му, които са се запечатали в съзнанието му са: „Браво, синко, гордея се с теб”. Съжалява, че е нямал последен разговор с него. „Исках толкова много неща да му кажа. Ако имах възможността за един последен разговор, нямаше да ми стигне един живот. Ако беше тук сега, щях да му кажа, че го обичам и че ми липсва ужасно много”, допълва той.