Албена Вулева е позната с острия си език.

За нищо на света тя няма да премълчи истината и е способна да разбие на прах самочувствието и високото его на родните ни популярни личности. Ето какво споделя тя пред репортер на "ШОУ" за участието на фолк певицата Мария.

Мария влезе с бойната задача да ни покаже, че е излязла от село и е станала човек в града. Комплексът й на провинциално парвеню беше много забавен и полезен за шоуто. Един от любимите ми образи.

На тази жена толкова й се иска да е елегантна, изискана, светска, но в същото време е типичен представител на българското село, на затънтената провинция, който никак не се вписва и не успява да се ошлайфа в големия град.

Мария е един женски Бай Ганьо с чанта, от която както Алековия герой от гащите си вади своето скътано имане - мускалите с розова масло, така и тя трепетно вади смачканите парички от хонорари и бакшиши.

Тази ситуация изчерпва и е показателна за всичко, върху което тя си въобразява, че може да стъпи, за да я приеме обществото като нещо по-различно от поредната дошла от село в София - двата лева, които преди ги е нямала, а сега ги има. И тя даже не допуска, не предполага, че хората са си тук отдавна и двата лева винаги са си ги имали. Та си стиска тази нейна малка победа и си мисли, че всъщност стиска Господ за...



Много типичен образ, силно разпространен в България и затова за мен беше интересен за наблюдение. Смешно и забавно беше това нейно умилително разминаване между желано и действително, тази нейна наивна вяра, че успява да изглежда така, както според нейните неинформирани представи изглежда изисканото в контраст с реалния й образ на простоватата провинциалистка, с типичния диалект, с типичната визия на пресолената манджа с парите от първия хонорар, с непознаването на значението на думите, които използва, за да блесне с ерудиция, а в същото време ги употребява не на място, изговаря неправилно...

Добро попадение беше тя, за да се покаже и илюстрира една немалка прослойка в българското общество, която особено тук, в София, ни облъчва със своя зле прикрит натурализъм, донесен от родните места.