''НЦК e за издаването на повече и по-стойностна литература'', каза директорът на Националния дворец на културата (НДК) Мирослав Боршош на годишната среща на Асоциация „Българска книга“ (АБК), която приключи днес в Арбанаси.

“Имаме амбицията НДК да престане да бъде само абревиатура, а екип, с който можете да работите активно”, обърна се Боршош към издателите. По думите му Дворецът ще бъде най-оперативният център, свързан с българката култура и литература. Той беше категоричен, че издателският бизнес е един от най-сложните, а инвестициите в него – сред най-рисковите. “Смисълът на Националния център за книгата (НЦК) е да успеете да получите онази необходима подкрепа, за да издавате повече и по-качествена литература. Има много добри практики по отношение на книгите и книгоиздаването, които могат да се взаимстват от другите т. нар. бивши социалистически държави и да проработят тук”, беше категоричен той. “Възприемам това, което правим в НЦК като мисия”, каза в заключение Мирослав Боршош и апелира към издателите да бъдат активни.

Двете програми на НЦК стартираха на 9 март и подпомагат издаването на българска литература у нас и в чужбина. НКЦ поема разходите за печат и превод, като в същото време няма ограничение за нефинансиране на една творба от други програми. Формулярите са опростени и могат да бъдат намерени на сайта на НДК.



Директорът на НЦК Светлозар Желев акцентира върху изискванията, на които трябва да отговарят кандидатстващите. “Кандидатстващите издатели трябва да имат работещ бизнес и поне 6 издадени книги досега, да представят разработен маркетингов план, подписан договор с автора за минимален хонорар – 12% (което гарантира и интересите на авторите). Тиражите могат да бъдат от 500 до 1 000 бр., с мека подвързия, за да се разпределят средствата равномерно между повече кандидати. Те ще получават отговор дали са одобрени до 60 дни след кандидатстването, а 30 дни по-късно книгите вече ще бъдат на книжния пазар”, каза в заключение Желев.

Всяко издателство може да кандидатства за финансиране на неограничен брой книги, но средства за издаване на следващата книга ще се отпускат след като предната е вече на книжния пазар. Това гарантира качеството, както и още веднъж справедливо разпределение на средствата по програмата.



В рамките на дискусията се роди идеята да бъде разработена стратегия за българската книга по подобие на приетия стандарт за библиотеките. Според издателите “стратегията ще играе ролята на базов план, по който да се решават точка по точка проблемите в сектора”.

Асоциацията изнесе и стряскащи данни от социологическо проучване на читателските практики у нас - 27 на сто от българите не четат книги и считат, че не е необходимо. 46 на сто са прочели не повече от десет. Никога не са пипали книга 5 % от анкетираните, а над 500 книги са прочели едва 14 на сто от българите.

Сред останалите теми, които бяха дискутирани на годишната среща на Асоциация „Българска книга“ са още възможностите на програма “Творческа Европа” с бюджет около 1,5 млн. евро; проблемните практики между издатели и търговци; новата система за управление на стоките за издатели и търговци; потенциалните проекти на АБК; стратегията за протестна кампания и изготвяне на екшън – план в защита на книгата и четенето. Беше представен и риалитито „Ръкописът“ на БНТ.