Образът на охранителя по нашите географски ширини най-често се свързва с горила с физика на трикрилен гардероб, поглед на влюбен калорифер и речников запас от 6-7 цинизми, в които основен персонаж е нечия майка.

И докато у нас стереотипът за такъв пазвантин е наложен като обществено мнение, в така бленувания Запад да си бодигард на известна и богата особа е повече от престижа професия. Справка - култовият филм „Бодигард" с Кевин Костнър и покойната вече Уитни Хюстън.

Освен слънчеви очила, пистолет на кръста и слушалка в ухото, занаятът носи завидни доходи, съизмерими с риска, който неминуемо върви ръка за ръка с ежедневната работа. Проверка показа, че повечето бизнесмени у нас хем искат да се чувстват сигурни и да парадират с яки закрилници, хем не им се ще да плащат за охрана, пише ''Всеки ден''. Запознати си довериха, че най-стиснат от всички топ баровци по нашите географски ширини е Християн Гущеров. Независимо че състоянието на баща му Добромир се оценява на около 100 милиона евро, за здравето и целостта на червения наследник се грижат четирима бодигардове с повече от скромната заплата от 1200 лева. Затова и Гущеров-син, който наскоро заведе пред олтара Мара Отварачката, се спряга като циция №1 в елита с едва 5000 лева месечен разход за охрана. Младият милионер се държал и доста зле с бодигардовете си. Често яките момчета влизат в ролята на закупчици и мъкнат торби с покупките на господаря си.

На другия полюс е соченият като най-богат българин Васил Божков. Освен че охранителите му са с професионални навици и обучение, заплатите им са двойни в сравнение с „колегите", които бдят над Гущеров. Васил Божков пръска около 30 бона за 30 дни денонощна охрана. Научихме, че гардовете му - между 6 и 8 души, редовно посещават тренировъчни лагери, на които поддържат добрата си физическа форма и кондиция. Според запознати белег за професионализъм охраната да е незабележима за околния свят. Така стои въпросът при Божков, който обикновено движи само с двама или трима експерти по бойни изкуства. Всяка задявка с тях е повече от неуместна, предупредиха източници.



Сред относително наясно с трудностите на професията бодигард се оказа енергийният олигарх с претенции за партиец Христо Ковачки. Мултимилионерът е разделил отговорността за сигурността си между два екипа от по 4 човека, в които „редниците" получават по 2000 лева. Всеки отряд си има по един началник, който се подписва срещу поне 4 бона всеки месец. Така излиза, спокойствието на лидера на „Лидер" коства 20 000 лева. Според информацията в този ценови диапазон от 2 бона се движат заплатите на още няколко от „големите" - Братя Маргини, Златомир Иванов - Златко Баретата и Евелин Банев - Брендо.

Разликата е в числеността на малките им армии. Сред тях споменатите най-добре пазени са Красимир и Николай Маринови, за чиято сигурност бдят 24 часа в денонощието повече от 12 човека. Те са и сред най-добре въоръжените, обикновено движат с поне два автомата „Калашников" с къс приклад, и естествено притежават разрешение за използването им. Между 6 и 8 каратяги следят за здравето на Баретата и Брендо.

В цялата сметка от охранители не се включват хората, които са на пост в къщите крепости на спряганите като мафиотски босове бивши спортисти. Освен СОТ, видеонаблюдение на цялата улица, кучета и сензори за движение, на всеки ъгъл в домовете на добре облечените бизнесмени има по един зорък гард.

Пример за стриктно отношение към персоналната сигурност са строителните предприемачи и видни хотелиери Братя Диневи. До Йордан и Динко всеки ден като сенки са инсталирани 16 човека, които получавали и най-доброто заплащане от всички в бранша. Твърди се, че за 30 календарни дни това перо от бюджета в „Диневи груп" заковавало 80 000 лева. Ако към сметката се прибавят пазвантите на огромната им фамилия - само по-големият Динко има шест деца от четири жени, сумата набъбва до над 100 бона, т.е. поне по 3 хил. лева на ден.

Експерти твърдят, че иначе престижната и мъжкарска работа бодигард ще девалвира, докато бизнесмените у нас не се научат, че не на всеки здравеняк със счупени уши и зъл поглед могат да поверят живота си. Тогава и заплащането ще отговаря на нивото на риска, при който всеки един смелчага упражнява професията си.