Любопитно
''Тереза Батиста, уморена от битки'' от Жоржи Амаду
29 април 2013 | 17:00
Битка подир битка води Тереза Батиста – за достойнство, за правда, за обич, за живот, за себе си и за други, онеправдани, беззащитни и низвергнати
На тринадесет години продадена от леля си на жесток и перверзен земевладелец, разцъфнала като жена под ласките на изтънчен фабрикант, познала камшика и розата, затвора, публичния дом, смъртоносния дъх на едрата шарка, девойката с медночервена кожа най-сетне намира романтичната и пламенна любов на крилете на волната птица капитан Жануарио Жереба.
Битка подир битка води Тереза Батиста – за достойнство, за правда, за обич, за живот, за себе си и за други, онеправдани, беззащитни и низвергнати. Макар да оставят кървави дири в плътта и сърцето ѝ, до една ги печели, закриляна от божествата, които бдят над нея. Прозвищата ѝ са много – Тереза Скандалджийката, Тереза Сладък мед, Тереза Вариолата, и зад всяко стои изстрадан къс съдба, докато накрая, уморена от битки, отдава тяло и душа на исполина с мирис на сол и на море.
Реалност, фолклор, мит и вълшебство се преплитат по магичен начин в един от най-известните романи на изкусния разказвач Жоржи Амаду, преведен на десетки езици. Чрез историята на своята героиня писателят рисува звучна и ярка картина на бразилския североизток. Тя отеква с кръшния ритъм на самбата и свистенето на бича и кинжала, обагрена в цветовете на карнавала, на страстта и на смъртта. И оставя вкус на вечност, на извънвремие, на река и на море.
...Тереза Батиста прилича на народа и на никой друг. На бразилския народ, многострадален, но непобедим. Когато го мислят за умрял, той вземе, че се надигне от ковчега.
Повече за автора:
Жоржи Амаду (1912–2001) е роден в бразилския щат Баиа, от който по-късно ще черпи ненаситно, пресъздавайки бразилската действителност и душевност с помощта на фолклорни и фантастични елементи. Като политически емигрант във Франция в края на 40-те години попада в компанията на личности като Сартр, Арагон и Пикасо, които оказват важно въздействие върху мирогледа му. През 1958 г. с книгата си „Габриела, карамфил и канела“ Амаду изоставя политическото си мисионерство и създава литературата, която го прославя завинаги и навред по света, издигайки бразилската литература като цяло до световните върхове. Амаду на португалски означава „любим“, „обичан“, и той наистина е един от любимите писатели на цели поколения. Със своите 32 романа, преведени на 48 езика, Амаду е най-четеният и най-продаван бразилски писател и до днес.
Коментари