''Въпросът е какво искаш, какви планове си направил. Аз нямам проблем, че ме упрекват, че се държа в живота като Милото. Тези, които го казват, имат проблем.'' Това каза Калин Сърменов в предаването на Любен Дилов-син по TV7 - “Терминал 7”.

Попитан защо се е решил да стане директор, той отговори: “Някой трябва да поеме отговорността. Първата ми реакция беше да откажа. Навремето, когато бях част от трупата, имаше много неща, които не ми харесваха. И си казвах – един ден като стана директор, ще променя нещата. И този ден дойде. Има сериозна доза морал в това. Трябва да защитаваш една концепция и всичко се базира на личен избор. Трябва някой да поеме отговорността тези неща да се променят. Смениха се времената, взаимоотношенията. Пазарът е съвсем различен. Вече има частни продуценти, които създадоха съвсем друга среда за работа. Промениха се причинно-следствените връзки. Театърът е бюджетно предприятие в края на краищата”, подчерта директорът на Сатиричния театър, пише blitz.bg.

За да се отдалечи от административно-скандалната тема, водещият Любен Дилов-син попита Сърменов дали наистина казва на жена си Боряна по 300 пъти на ден, че я обича.

“Всъщност не ги броим, но наистина го повтарям често”, призна Милото и добави: “Боряна е медиен директор на една рекламна агенция. Занимава се с реклама на много високо ниво. Изкарва не само повече пари от мен, но и повече логики и аргументи. С това понякога ме дразни. Тя започна от първото стъпало – от рекламен агент. И затова познава целия процес – от – до”, похвали половинката си Сърменов.

Той разказа, че като ученик завършил Художествената гимназия, а след това бил приет във ВИТИЗ. Завършил актьорско майсторство и кинорежисура. Попитан защо се е отказал от рока (Сърменов е свирил в старата банда “Контрол”, бел.ред.), той отговори: “Защо не съм рокаджия? Започнах да усещам как от куфеенето ме заболява седмият прешлен. Освен това, когато човек няма коса, увеличава значително интензитета на клатене на главата, за да замаже положението”, пошегува се Сърменов.

“Е то с времето куфеенето и тръскането на главата преминава плавно в треперенето на Паркинсона”, “успокои” го фъфлещият водещ.