Не мечтая за роли, мечтая за режисьори, с които да работя. Това е признанието на една от най-магнетичните български актриси - Теодора Духовникова.

Медиите от години я наричат българската Мишел Пфайфър заради визуалната им прилика и висок интелект. А читателите на “24 часа” безапелационно я избраха за най-красивата българска актриса.

На 9 г. Теди вижда реклама по националната телевизия за конкурс за детската театрална студия към театър "Сълза и смях" с ръководител Бончо Узунов. По-голяма част от съвременните известни артисти като Башар и Карла Рахал, Захари Бахаров, Иван Радоев, Кака Лара, Георги Къркеланов и много други са възпитаници на детската школа.

Теодора трябвало да отиде в групата на по-малките, но понеже си казала стихчето "много зряло", попаднала при по-големите.

"Тогава не разбрах какво значи по-зряло, но останах доволна. А стихотворението беше: Гълъбите в градската градина имат сива перушина, но един от тях, не зная как, бял е като сняг и не може да се отърве, цяло ято го кълве...", изиграва по детски строфите актрисата.

Сама е подбрала стихотворението. Още от ранна детска възраст обичала да чете стихове и детски книжки. Запазила е любовта към литературата и до днес.

Благодарна е на родителите си, че са видели артистичния й талант и са я завели на конкурса.

Те нямат актьорски заложби. Майка й Нели по професия е медицинска сестра, а баща й Иван Иванов е инженер. Приписва заложбите си на покойните вече баба Златка и дядо Тодор по бащина линия. Те живеели в Казанлък и там тя прекарвала ваканциите си. Дядо й пишел стихове, научил я да играе шах, свирел на цигулка, а вечер, когато заспивали със сестра й, им пускал Бетовен, Моцарт, Бах и Равел. Той бил близък приятел с Чудомир и двамата заедно основали литературното и културно движение в Казанлък "Искра". Теодора и до днес помни как на терасата на къщатана дядо си подреждала декори и рисувала кукли с човешки лица, след това събирала децата от махалата и изнасяла представления. Продавала билети срещу стотинки, бонбонки илидруги неща, които искала да притежава.

Детството й ещастливо, пълно със спомени за страхотни баби и дядовци, лета с раздрани колене, светулки и вишни, но въпреки това едва 3-годишна за първи път попитала близките си да й обяснят смъртта с въпроса: "Как да живеем, като трябва да умрем?". Роднините й се притеснили.

Имах най-красивото детство, нямам лични травми, но и до днес изпитвам жестока непримиримост към смъртта. Затова навярно започнах много да чета литература и поезия, ортодоксална вярваща съм, защото нашата религия е дълбока философия и култура, признава актрисата.

Първото си есе написала под влиянието на 5 години по-голямата си сестра Златина, когато била второкласничка.

Каката попитала малката Теди кой е любимият й герой, и тя отговорила Полуобувка от "Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада". Тогава напиши защо, мотивирала я Златина.

В тийнейджърските ми години имаше един период, в който постоянно четях, спомня си актрисата. Влияние върху нея оказала сестра й, която учела в немската гимназия в столицата, била бясна хипарка, облепила детската им стая с плакати на "Бийтълс" и имала значка "Гражданин на Созопол". Когато сестра й започнала да се готви за кандидатстудентски изпити по история в СУ "Св. Климент Охридски", подготвила и Теди за приемни изпити по история и обща култура в Националната гимназия за древни езици и култури "Св. Константин Кирил Философ".

Там срещнала най-добрите си приятели, с които поддържа отношения и до днес.

"Това са най-готините хора на света, там видях, че има и момчета, които обичат да четат книги", разказва Теодора.

В онези години обичала да ходи на дискотека, но настанали мутренски времена по столичните заведения. Затова с приятелите си Теди се събирала по купони и слушали "Депеш мод", "Фейт но мор" и други банди. Мразех "Куин" тогава, казва актрисата. И до днес обаче помни деня, в който голямата рок звезда починал от СПИН. Имахме час по латински, когато разбрахме, че е починал, обърнах се и видях целия клас да плаче, спомня си актрисата.

През 1997 г. влиза от раз в НАТФИЗ в класа на проф. Снежина Танковска и покойния вече Андрей Баташов.

Пази хубави спомени от студентските си години. Бях много добра, особено на етюдите, разказва Теодора.

Веднага след като грабнала дипломата, дошла и поканата да се влее в екипа на театър "София". Преди 7 години я поканили да играе на сцената на Народния театър "Иван Вазов". Първата й роля била в спектакъла "Саломе" на режисьора Стоян Радев.

Не мечтая за роли, мечтая за режисьори, с които да работя, защото срещата с човека е най-важна, важно е титан да извади най-доброто от теб на сцената, настоява Духовникова. Разказва, че е работила под режисурата на Мариус Куркински, Явор Гърдев, Александър Морфов, Стоян Радев. Копнее да я режисират Маргарита Младенова и Теди Москов.

Признава, че икона за нея е Цветана Манева. Двете се срещнали в пиесата "Домът на Бернарда Алба", където Теодора играела дъщеря на Цветана.

Попивах присъствието й на сцената, за мен беше удоволствие партньорството с Цветана, тя е гордост за България, обяснява актрисата.

Съпругът й Стефан е син на известния столичен акушер-гинеколог д-р Боян Духовников. Той обаче няма нищо общо нито с медицината, нито с изкуството. Съсобственик е в популярните столични ресторанти “Мезе” и “Таван”. Теодора разказва за Стефан, че я прави щастлива. Двамата се срещнали преди 10 години на морето, женени са от 3. Сватбата им била малка и красива в закътано българско селце.

Заедно сме от 10 години, но имам усещането, че е минала само една, все още съм влюбена в Стефан, казва Теодора.

Дъщерите й са плод на любовта, а не проект на плановете им. Преди години си мислех, че ще стана родител поне след 35 години, но кажи на Господ плановете си, за да ти се изсмее, признава актрисата, която е на 33 години.

7-годишната Бояна е зодия Овен и е първолак. Ема е на 2,6 г. и е родена под знака на Телеца.

Изкарах, както се казва, майчинства в антракт, защото до последно бях на сцената и малко след като родих, отново се качих да играя, казва Духовникова.

Вечер разказва на децата си приказки, които сама измисля. Историите се въртят около 2 сестрички Мая и Мари и домата Дончо.

Признава, че иска още деца, син, дориби осиновила, но не смее да мечтае, защото: идва нещо тревожно в световен икономически план. Чакат ни тежки години. Ако бях Анджелина Джоли и съпругът ми бе Брад Пит, и аз щях да имам 6 деца, казва актрисата.

Не смее да планува живота си след 20 години.

“Струва ми се твърде далече, но единственото нещо, което искам, е хората, които обичам, да са живи и здрави, колкото и банално да звучи.”

Не искам здраве за себе си, а за близките ми, защото те са аз, а аз без тях съм нищо, казва актрисата. Вярва, че ако човек е чист и светъл и проветрен отвътре, и светът ще се отвори за него чист и проветрен.