- Някои хора дават мило и драго да се появяват по вестниците и телевизията?

- Мило и драго е много хубаво име за марка, не съм се сещала – Мило&Драго. Това е тяхното желание, и на тяхното его. Няма нищо лошо в това, те са на такъв етап. Когато човек се появява по медиите, трябва да знае каква отговорност носи. Трябва да има някакво послание, иначе се обезсмисля, прекалено егоцентрично е. “

- Не се ли страхуваш, че ще преексплоатираш образа си?

- Виж сега какъв образ минава.(сочи ми една колоритна баба, която минава по улицата). Пу за мен, страхотна е. Аз така работя, преекспонирайки сама себе си, това е моят метод на работа. С него казвам неща, които могат да стигнат до хората по един забавен начин. Който разбрал, разбрал! Не е хубаво да бъдем толкова сериозни. Днес сутринта видях пет души, които бяха суперсериозни. Пожелах си никога да не изглеждам по този начин. Ужасно е, не може така рано сутринта. Този живот е прекрасен, усмихни му се. Ако ти се мръщиш, и той ще ти се мръщи. Така сме свикнали. Помниш ли това филмче за WAAL.E и планетата, на която хората бяха забравили да се движат и да изпълняват някакви функции, всичко им беше на една ръка на разстояние. Стояха и само консумираха, бяха станали хора без вътрешни устои, скелет. Можем да го разглеждаме като метафора и като метаморфоза - също!

- Как можем да се спасим?

- Вчерашният ми статус във фейсбук беше за това, коя е най-новата „псувня“: „Да ти се отвори третото око, дано!“ Това трябва да се случи. Но третото око е метафора затова да сме малко по-осъзнати. Да се кефим на живота, който е прекрасен. Е, сега има всякакви катализатори на химични реакции, които не са много положителни, но и това са провокации. Да се съобразяваме със собствената си среда и да си я избираме да е прекрасна и положителна. Избираш да си комуникираш с хора, които те зареждат, и общуваш истински, между вас няма бариера и може само да се наслаждавате на живота, такъв, какъвто е.

- Звучи лесно на теория?

- А не е и ето, това е интересното. Сложно е, докато човек не реши да промени собствения си живот. Когато вземеш решението, нещата почват да се случват сами. Много обстоятелства пречат. Всеки ти казва като модел на поведение, че не може така, животът е труден, работата ти е сериозна, ти трябва да си сериозен. На колко си години, вземи се в ръце. Няма такива филми. Всичко е наред!

- Малко са хората като теб.

- Не, не са малко, много са вече. Хората се отварят към самите себе си, започват да разбират, че не дължат нищо на никого и че този живот е като един филм. Както си напишеш сценария, така ще протече, ако го изпуснеш или ако се съобразяваш прекалено много с абсолютно всички, ще прецакаш филма и накрая ще ти е не-хепи енда. Човек трябва да е отговорен, но не към клишетата, а към мислите си. А те са много подло нещо понякога, понякога са плод на егото, а то е много подло. Ние сме свикнали с егото, то е навик и трябва да го отстраним, така както спираме да пушим, да ядем месо. Когато човек се сблъска с нещо крайно, когато го напусне някой близък и отиде в други измерения, се случва едно голямо изтрезняване. Класифицираш най-важното моментално и разбираш, че животът трябва да бъде живян и нищо друго няма значение, дразнители, филми, отпадат.

- Ти как го постигна?

- Не е лесно. Първо много слушах всички, после само себе си, накрая спрях да слушам и себе си, и всички. Накрая стигнах до едно състояние, в което си казах: „Или ще бъдеш такава каквато си и нещата ще се случват добре. Или ще обслужваш всички спрямо техните изисквания, но това не е добра инвестиция.“ Когато вземеш решението, нещата почват да се случват, срещаш подходящите хора. Не мога да кажа, че не съм падала в настроения. Имам си добри приятели, които ме хващат за кокчето и ме издърпват от депресията.

- Как да мислим позитивно?

- Едно време имаше едни стабилизатори за телевизорите, помниш ли ги? Включваш ги, телевизорът се настройва и почва да работи по-добре. Ей това копче трябва да включим, нищо друго. Да настроим стабилизатора, за да пращаме по-добре космическите енергии. Човек има възможност за избор. Не всеки ден му е перфектният. Но моят син ме е научил на едно - сутрин, когато става, казва: „Днес ми е най-страхотният ден!“ . Ако ти се събудиш така и си го кажеш 2-3 пъти пред огледалото, пренастройваш се на вълна „днес ми е хубаво“. Какво ти пречи, ставаш сутрин, пускаш си хубава музика, правиш си любимото кафе. Наслаждаваш се на всичко, каквото ти харесва, на всяка минута – тук и сега. Така почваш да ставаш един егоист по отношение на позитивното мислене – ако не го настроиш стабилизатора сега , някой ще ти пусне един вреден файл, ти ще се закачиш за него и ще стане лошо, ще се подхлъзнеш.

- Децата също се влияят от популярните модели?

- Те се влияят и от вредната храна, гледат новини, реклами, филми. Те не гледат червената точка, а какво има зад нея. Това е личен избор. Ако си съзнателен родител, казваш на детето си: „Ей такъв е тоя свят, такъв, какъвто го виждаш, избор на тези хора и твоя собствен избор. Не забравяй, че трябва да търсиш самия себе си, да правиш това, което искаш. Не забравяй мечтите си, защото те се връщат". Наскоро майка ми ми припомни една случка. Като малка съм била съм с родителите си на уикенд в планината с приятели. Аз съм го забравила този момент – как съм хванала част от компанията с въображаем микрофон, а те много развеселени, пийнали, и съм почнала да правя интервюта, настоятелни, типични, каквито ги правя сега. Сетих се наскоро за това и си казах: „Как така съм го правила, когато съм била толкова малка?“. Впоследствие се оказа, че стигнах до това така или иначе и то си е мое. Но не знам какво ме е вдъхновило и мотивирало. Не бива да изневеряваш на мечтите си като малък. Родителят е отговорен за това да припомня и кара детето да не забравя мисията, с която е дошло. Децата често знаят отговорите на повечето въпроси.

- Ти забраняваш ли на своя син нещо, джънк фуд храни – кола, чипс?

- Такива неща вкъщи не ядем, много рядко се случва. Но гледам да не му забранявам, за да не му стане фикс идея. Като иска, да опита, той е съзнателен. На 5 години е, снощи ме пита на какво се държат планетите в космоса. На човек, който те пита на какъв принцип се държи една планета, не можеш да обясняваш, че не трябва да ядеш чипс, просто защото така или защото е вреден. Ние вкъщи например не ядем месо от 12 г. и той в началото ме питаше защо аз не ям месо, пък другите ядат. Аз му казах, че това е личен избор и трябва да го уважава. Въпросът е да си светнат, да си личи в очите, че тече мисъл, че наблюдаваш живота, че го живееш съзнателно. Ако искаш, яж пет пържоли, няма значение, стига да си стигнал до този извод. Аз не съм захранвала сина си с месо, защото ми се струва невъзможно да го направя. Не вярвам в консервираните бебешки чудесни храни, висящи по няколко месеца на щендерите. Аз бях майката, която близо година си живееше с пасатора и си изхранваше детето.

- Майките се влияят една от друга, търсят мнения, защото когато ставаш родител, не си подготвен за това, не си го учил в училище?

- Когато раждаш дете, не ти дават удостоверение с начина на ползване. В предаването направих интервю с Мел Гил, който каза следното: „Не ни учат в училище на най-важните неща“. Таблицата за умножение е важна, но не толкова. Най-важното е как да живееш съзнателно, да създадеш семейство, да направиш контакт с един човек, да се научиш да каква степен да правите компромиси, да си имате дете и да го възпитавате. Но кой те учи на това?

- Как намираш героите за предаването?

- Работя с добър екип, Боряна Телбис ми е сценарист, с нея измисляме историите и ги търсим. Имаме уговорка, че хората, които снимаме, трябва да са извън клишета, извън нормалното. В какъвто и филм да се намират, живеят добре и се чувстват добре. Което е много интересно, защото всеки един от тях ми е казвал едно и също, независимо дали е първата стриптизьорка мис Валенти или президентът на Челси Вързулица. Ние често наричаме луди хората извън концепцията, но не знам кой е по-луд - този, който повече се е вързал на реалността, или този, който живее в мир и синхрон със себе си. Обслужваме всички, очакванията им, искаме да сме точни, коректни, влизаме в техния филм и така без да щем се потапяме в чуждия. Накрая забравяш да слушаш това, което искаш.

- Твоите репортажи предизвикват сълзи, знаеш ли? Като историята за клошарката Мая, в която ти всъщност търсеше човека на щастието бай Гошо!

- Аз след този репортаж три дена не можех да осъзная как съм намерила един човек, който рови в кофата, а е най-чистият. Историята беше интересна – аз не намерих бай Гошо, търсихме го навсякъде – в община, кметство, направо полудяхме. Независимо от всичко накрая го открихме, но той отказа да се снима, защото не беше добре физически. Отидохме после в центъра на Ловеч, едни такива отчаянки. Другите ме запитаха: „Сега какво правим?“. Аз им казах: „Сега чакаме, не ме питайте какво. Чакаме!“ Седнахме на една пейчица, събух си токченцата, всички застанахме, бяхме като във филм - операторът, аз, Боряна (редакторката на предаването – б.р.). Всички ме поглеждат малко странно, но чакат. А аз знам, че трябва да чакаме. В един момент се обръщам и я виждам нея, със шапчицата, как рови в камерата. Казах: „Пали камерата!“ Знаех вътрешно, че трябва да изчакам моя специален подарък, а той се оказа Мая. Всички я коментираха после. Цветана Манева ми гостува по-късно и каза, че Мая е най-прекрасното нещо. Може ли човек, който рови в кофата, да ти говори за егото и да ти каже, че трябва да го разшириш до границите на света. Голям шок. Ако работехме в клишето, щях да си кажа, че е просто една клошарка. Знанието можеш да го намериш и в кофата, навсякъде. Просто трябва да си отваряш сетивата. Никога не знаеш един човек какво може да ти каже. Снимала съм клошар, който имаше издадена книга, нещо във връзка със Спиралата. Но просто в един момент е приключил с живота така, както ние го разбираме.

- Предаването ти контрапукт на клишето ли е, на традиционните рубрики и репортажи, които дават модели?

- Моето предаване не е контрапункт. То е такова, каквото е. Благодарна съм, че БНТ ми дава възможността да правя това предаване, защото е на ръба, особено е. Трябва да имаш воля и гръб да понесеш един такъв индивид като мен. Не е нещо, което всеки ще каже: „А-а-а-а, супер, страхотно!“ Не е лесносмилаемо, има послание, няколко плана вътре.

- Играеш ли роля или си откровена?

- Най-интересното е, че аз съм напълно откровена дори и в двете крайни фази. Това е, което хората забелязват и може би харесват. Това понякога ми пречи, защото когато си напълно откровен, можеш да изпуснеш нещо, или да кажеш нещо, което не е трябвало. Нямам какво да крия, имам мнение и си го казвам, а то стига до хората.

- С какво те привлича телевизията?

- Харесва ми, защото в телевизията нещата се случват бързо, веднага, нямаш време за никакви разтакавания. Това е голямо предизвикателство. Изчислено е, че адреналинът, който водещият изпитва преди да излезе в жив ефир е същият, който изпитва космонавтът преди да го изстрелят в Космоса. И ти да овладееш това си състояние на тялото, да излезеш и да изглеждаш адски спокоен и усмихнат, небрежен, е много голяма сила. Това, което възпитава в мен телевизията - да овладявам себе си, енергията, тялото, мислите и концентрацията, не може никой да ми го даде. И никой не знае, докато не го изпита. Защото хората са зрители, те консумират. Отговорността също е голяма, особено когато казваш личното си мнение.

- Ти как го преодоляваш, имаш ли сценична треска?

- Не го преодолявам, впускам се на 100. Много ми харесва усещането. Нямам притеснения дали ще говоря с премиера, с някой министър или с обикновен клошар, говоря със всички по един и същи начин, всички сме хора. Има вълнение, но не бих го нарекла сценична треска. Но много разчитам на естествения разговор. Сядаме и поемаме в разговора в посоката, която тръгне. Не обичам много предварително намислените въпроси. Подготвям се за хората, които идват на гости, но в повечето случаи не ми е интересно това, което като въпроси ти идва на пръв прочит в съзнанието, защото на всеки му хрумва точно това. Аз не задавам просто следващия въпрос, защото е дошло времето, така не ми е интересно, не е често спрямо човека. По този начин звучим като изпитващ и ученик – дъра-бъра, дъра-бъра.

- Би ли направила интервю с президента Росен Плевнелиев?

- Защо не. Трябва да излъчваме много позитивна енергия към личностите, които избираме. Да се научим да го правим. Знам, че хората са много предубедени за политиката, защото живеят много бедно и защото не живеят в стандарта, който би трябвало да бъдат. Но филмът, в който се намираме, е наша отговорност. Както никой не знае какво да си водещ и да излезеш в ефир, докато не го изпиташ, същото важи и за президент. Да не говорим празни приказки, а просто да пратим положителна енергия на този човек. В подробности не познаваме неговата работа, виждаме го в представителната му функция. На мен лично президентът ми харесва, изглежда ми нормален, социален, градски човек, който може да ни представлява добре. Не го познавам лично, тепърва ще виждаме какво ще прави, но предпочитам да бъда положителна настроена, отколкото обратното.

- А как ще коментираш отсъствието на първата дама?

- Уважавам мнението и желанието на така наречената първа дама да бъде такава, каквато е. Откога я имаме тази институция, построена по този начин, та очакваме да се държи по този начин. Няма я, защото е самостоятелна жена и си има бизнес. Това е положението. Всяка една жена има правото да бъде самостоятелна, еманципирана и да има облика, който тя желае. Не можем да живеем в сянката на някого, ако не искаме. Ако искаме, можем да го правим и то чудесно.

- Националната телевизия започна да се променя, почна да гледа повече към зрителите, появиха се по-интересни предавания?

- Тя не е комерсиална и има предавания, които в частните телевизия не могат да се случат - за култура, за самото общество, за селско стопанство ако щеш. От пренасищане на сетивата почват да гледат БНТ, тъй като има образователни предавания, от които може да научиш нещо. Хората имат глад да гледат приятни, позитивни неща. Те се посъбудиха вече. Искат да разбират, че в България в областта на културата се случва нещо и трябва да виждат доказателства всеки ден. Защото хората, които се занимават с култура, са абсолютно малцинство, ъндърграунд са заради прекаления пиар на разни личности, които са хубостта на попфолка. Така стана, че готините, важните хора, които ни представляват по света, се скриха. Понякога на хората им идва ей така до тука, когато виждат заглавия за новия френския маникюр на едикоя си звезда.

- Отмира ли жълтата преса?

- Вече се решават нещата категорично. Хората разбраха какви са принципите на случване и започнаха да ги подлагат на съмнение. Навън жълтата преса е вързана с огромен пазар, ние сме тук два на два. И в България има 10 известни личности и 50, които са изкуствено известни. И 10 от тях ги виждаме по пантофи в Манастирски ливади, Западен парк. А навън тези известни взимат милиони и живеят съвсем друг живот. Трудно е да се добереш до тях. Суперинтересно ти е да разбереш как живее Анджелина Джоли и пращаш някой да ходи да следи и да я снима.

- А какви филми би искала да гледаш?

- О, айде стига съм гледала. Искам да направя филм, не да гледам. И така ще направя, но това е голяма тайна. Но няма да бъде в сферата на игралното кино.

На финала на разговора Мария пак ме шокира. В неин стил. Неочаквано за мен ми благодари, че не съм я питала за това как си подбира дрехите, за гардероба й, косата, ноктите. Надявам се и аз да съм я изненадала, и то приятно, като не съм я тормозила с клишето, което според мен няма как да не бяга от нея.

Интервю: .dartsnews.bg