Звездата на Снежана Макавеева заблестя в култовия сериал „Под прикритие”.

Тя е млада, секси и вече влезе в сърцата на зрителите. И в живота, и в ролята на Зори Снежана е непоправима бунтарка. Не я интересува какво шушукат хората за нея или какво се пише в жълтата преса. Тя знае накъде се е запътила, забавлява се в чакане на любовта и мъничко се страхува от старостта.

- Снежана, как влязохте в „Под прикритие”?

- Всичко стана случайно. Бях болна, седях в НАТФИЗ и една колежка ми сподели, че има кастинг. Не обичам да ходя на кастинги, а и валеше ужасен дъжд. Трябваше да ме убеждават цял ден, колкото и да отказвах. Накрая се съгласих и за моя голяма радост ме одобриха за ролята на Зори. Наистина съм много щастлива да работя с такъв актьорски екип. Да не забравя и хората зад камера - всички са много яки. От героите в сериала най-много ме кефи като мъж Мърича (бел. авт. - Мариан Вълев). Е, разбира се, и другите не са зле, но той наистина е страхотен.

- По какво с приличате и по какво се различавате с героинята си Зори?

- Приличаме си по това, че и двете сме бунтарки. Все пак Зори е тийнейджърка, нормално е да се бунтува срещу родителите си. В живота аз се бунтувам срещу еднообразието, срещу сивотата и еднаквостта. За разлика от нея аз се разбирам чудесно с родителите си. Те ме подкрепят във всяко едно отношение и се гордеят с мен. За зрителите ще издам, че в сериала претърпявам значително развитие. Ако сте гледали последния епизод, сте видели, че стрелям по една мутра. От екипа ми направиха изненада – подариха ми стрелба с истински пистолет. Много бях доволна, адски вълнуващо е. Вдига ти адреналина на макс.

- Кого искате да застреляте в живота?

- Много хора и по-точно тези, които определят какво е правилно и какво не. Най-вече тези, които си мишкуват за сметка на другите. Ако си различен, те заклеймяват. Сочат те с пръст и казват: „Това трябва да се направи по този начин.” Много мразя някой да ми казва какво трябва да правя. Аз съм много свободолюбив човек. Не ми понасят конете с капаци, праволинейните хора. За съжаление често се сблъсквам с тях.

- Kак реагирате на слуховете, които се пишат в жълтата преса?

- Вече гледам да не ги чета, защото няма смисъл. Изписаха се какви ли не глупости - че съм била гадже на Деян Донков, че съм имала модна агенция в Япония, че съм арестувана в Италия. Стигна се чак дотам да ме изкарат, че си падам по жени. Дори като си смених прическата, излезе, че съм депресирана.

- А какво може да ви депресира?

- Единственото нещо, което може да ме накара да се депресирам наистина, е да загубя близък човек. Много се страхувам. Приятелите ми знаят, че съм много позитивна и дори понякога добротата ми пречи. Наивна съм. И много пъти ми забиват нож в гърба. Хората се подиграват с добрината ми, но аз съм си такава - не мога да бъда зла.

- Сега, когато вече сте известна, интересът на мъжете към вас ще се покачи. Какъв е вашият идеал за мъж?

- Нямам определен идеал - с каква коса да бъде или колко да е висок. Важното е да ме уважава, да ме кара да се чувствам много обичана, да ми го показва всеки ден. Но коя жена не обича мъжът до нея да й засвидетелства обичта си. Много добре ще бъде, ако може да пее.

- Има ли в момента някой до вас?

- Нямам гадже. Приятелите ми казват, че съм си самодостатъчна. Както казах, аз съм много позитивен човек и не мога да се депресирам, че някой ме е изоставил или че съм решила да се разделя с приятеля си. Или пък да се сдухвам дали ще си намеря богато гадже. Животът е пред мен, очакват ме много хубави моменти.

- Какво мислите за жените, които ходят с чичко-паричковци?

- Не мога да ги съдя. Животът си е техен. Какво като ходят с възрастни мъже само заради парите? Те са си избрали, ако искат да бъдат и със 140-годишни. Не ми пука.

- Колко продължи най-дългата ви връзка?

- Близо две години. Но всеки от нас реши да поеме по-различен път. Щастлива съм, че останахме приятели. За мен това е най-важното. Този човек ми показа какво е истинската любов. И се надявам да срещна някога мъжа на живота си.

- От ревнивите жени ли сте?

- Да, ревнувам много. Толкова много ли ми личи? Даже болезнено. Например когато приятелят ми говори с някое момиче, направо побеснявам. Обичам и да забранявам на човека до мен да излиза сам. Вече обаче се уча да се справям с ревността, защото знам, че тя съсипва любовта. Но, честно казано, ми е трудно. Мечтая си един ден да не изпитвам тези чувства.

- А за какво друго мечтаете?

- Имам много мечти. Аз постоянно съм в облаците. Мечтая, след като завърша НАТФИЗ, да замина за чужбина. Може би в Ню Йорк или в Русия. Мечтая да се реализирам като актриса в чужбина. Виждам, че в НАТФИЗ нещата се случват все по-трудно. Никой няма мотивация. Тези, които кандидатстват, не са толкова амбицирани, нямат този хъс и желание да се случват нещата. Сега кандидатстват 25 човека за 50 места, приемат всеки втори, а преди трябваше да се бориш за едно място с 30 човека. Мечтая също за къща в Маями. След години си се представям с три момичета, мъжът на живота ми да е до мен и да живеем в оргромна бяла къща с големи прозорци. Една от мечтите ми е времето да спре. Страхувам се да не остарея. Страхувам се, че след години вече няма да съм същата. Искам времето да спре за една година. Няма ли да е страхотно?
 

Източник: в. 'Монитор"