- Андро на 13 август, започваш 52-ата си година. Излезе ли окончателно от сянката на известния си баща Петър Слабаков?

- Никога не съм бил под неговата сянка. Но съм доволен, че точно той ми е баща. Гордея се.

- Роден си на 13-о число - фатално ли беше това за теб досега в живота ти?

- Това е едно от другите неща, от които съм доволен. Роден съм на една дата с Фидел Кастро и Алфред Хичкок. Компанията не е лоша.

- Защо купонджия като теб не е на морето сега?

- Правя ремонт на къщата на тъщата. И той трае безкрайно дълго като всеки ремонт. Убеден съм, че това е някакъв вид заболяване. Което явно е заразно, защото всички около мен започнаха да правят ремонти. И настъпи някакъв ад.

- Идеята за сериала "Баш майсторът" се ражда в главата на Атанас Мандаджиев, докато също прави ремонт на къщата си. Искал да си отмъсти на майстора Райчо за всички беди, които му докарал. Теб подобно нещо може ли да те вдъхнови за филм?

- Мене ме избива само на агресия и не знам дали ще направя филм. Но мисля, че ще полудея много скоро. Ненапразно хората са казали, че е по-добре да си построиш нова къща, отколкото да ремонтираш стара.

- Ти си актьорско дете, още от малък те снимат във филми. Защо избра да станеш режисьор?

- Сигурно, защото много мразя някой да ми казва какво да правя. Обичам аз да го казвам, а не някой тъп режисьор да ми нарежда да отида до вратата или до прозореца. Освен това смятам, че не мога да играя, човек трябва да има талант за актьор. Не е нужно като всички българи да се занимавам с това, което не ми е работа и нищо да не разбирам от него.

- Съжалявал ли си някога за този избор?

- Само в началото, защото много исках да стана археолог. Обаче не ме приеха във Великотърновския университет, скъсаха ме по история. Което много ме учуди. Защото обичам историята и знаех много.

- Защо тогава те скъсаха?

- Защото този, който ми преглеждал работата, се оказа полуграмотен идиот. Баща ми отиде в университета и се оказа, че имам двойка. А аз му бях казал, че по това, което съм написал, не може да имам по-малко от шестица. Според мен работата ми е преглеждал байчото, който бие звънеца. Казали на баща ми, че наистина е станало грешка и ако искам, мога да отида да уча във ВТУ. Той ме попита искам ли. Викам му: Ти каза ли им какво мисля аз за тях? Казах им - отговаря баща ми - да си е..т майката! С татко така се разбирахме, защото винаги мислехме в една и съща посока.

- Сега какъв си - режисьор, актьор, общественик или на всяко гърне меродия?

- Предпочитам да съм режисьор, но се снимат малко филми в България и затова не мога да правя каквото искам. А не ща да живея в компромиси и да правя ей така нещо. Искам работата да ме кефи.

- За какво ти се прави филм в момента?

- Имам много теми, които ме занимават. Най-първата е - защо хората в България предпочитат да оцеляват, а не да живеят. И двамата ми игрални филма са, общо взето, на тази тема.

- Имаш предвид "Вагнер" и "Хиндемит"?

- Да.

- А кой от досегашните си филми - игрални и документални - смяташ за най-успешен?

- Всичките са ми най-успешни. Това е все едно да говориш за децата си - кое обичаш повече.

- Скромен си...

- Напълно. Това е американската система - ако сам не се похвалиш, кой ще те похвали?!

Ако гледаш мейкингите на филмите им - едно и също. Излиза един и казва: Екипът беше страхотен. Друг - еди-кой си актьор е великолепен. Трети: За мен беше удоволствие да се снимам в този филм и с тези колеги. И накрая виждаш една помия, която не би си и помислил да гледаш.

- Върви ли още проектът ти "Пътуващо кино"?

- Не сме спирали от 2008 г. Пътуваме из цялата страна и показваме само български филми. В началото много колеги смятаха, че съм напълно луд. Кой - викаха те - ще ти гледа български филми? Но се оказа, че хората в провинцията много си ги обичат и ги гледат с интерес. Събрах толкова зрители, колкото американските филми няма да съберат за сто години напред.

- Как реално го правиш?

- От "Мото-Пфое" ни дадоха един бус, с който си караме всичко - от екрана до филма.

- А в икономически план ефективно ли е "мероприятието"?

- Справяме се. Ама не сме много напред. Но пък, като видиш колко много хора идват на прожекцията на български филм, особено като е топло и се качват дори по дърветата, за да гледат. Това не се беше случвало от 1990 г. Хората харесват българските филми и си ги гледат. Особено се радват на актьорите, които водя със себе си. Те познават по-възрастните, но младите не ги знаят. Не ми изглежда нормално да знаеш кой е Брад Пит и Киану Рийвс, а да не си знаеш българските актьори.

- Водиш ги и след прожекцията те имат срещи с публиката ли?

- Да. Както му викаха едно време "среща с благодарните зрители." А разговорите са за какво ли не - тръгват от филма и стигат до високата цената на тока. Едно е да гледаш актьора по телевизията и съвсем друго - да го видиш на живо.

- Ти съгласен ли си с тезата, че напоследък има съживяване и дори възход на българското кино?

- Има съживяване, защото започнаха да се снимат повече български филми. Преживяхме ужасен период, при който се правеше само по един игрален филм на година. После нещата живнаха - започнаха да излизат по 5-6. Колкото повече филми се снимат, толкова нараства шансът сред тях да има и много добри. Американците, нали все с тях се сравняваме, не знам защо, правят около 250 филма, но с тези за дискове стигат до 1 300-1 400 на година. За гледане стават около 25, това са 10%. При нас от 5 филма три стават за гледане. Значи над 50%. Много по-добре сме от американците. Ако започнем да снимаме по 25 филма на година, ще има и още по-добри.

- Ти си човек бунтар...

- ... Не, бе, не съм бунтар. Просто говоря това, което си мисля. А то изглежда като бунт, защото някои неща не вървят. Както имаше работи, които не вървяха преди 1989 г., така сега има други неща, които също не вървят. А и е по-лесно да се говори "против", отколкото "за"...

... Исках да те попитам какво мислиш за тези бунтове в Англия, вече и в Швеция?

- Това беше очаквано. Казах ти, че много се интересувам от история и знам, че има една цикличност. През определен период от време се появяват социални катаклизми. След което обществото се опитва да се регулира по някакъв начин. Бунтовете затихват. През 60-те години помним хипитата, но сегашните бунтове са по-агресивни и започвам да се опасявам, че се правят само за да може някой да разбие магазин и да си открадне телевизор от него.

- За какво всъщност са сегашните бунтове?

- Така и не мога да разбера. Когато се случиха бунтовете в САЩ, бях в Италия. Един негър стреля по полицаи и те го пребиха до смърт. Това за някои може и да изглежда нормално, защото в САЩ само докато си помислиш за пистолет и вече са те застреляли.

Тогава в телевизия "Раи уно" правех филм за история на комуникациите. И изгледах чудовищни неща от онези размирици. Вероятно не са пускани по телевизиите. Например видях как група негри спряха кола, измъкнаха отвътре бяла жена, сложиха главата й на бордюра и я смазаха с камък.

- Възможно ли е такива бунтове да избухнат и в България?

- Не. Абсолютно съм сигурен, че не могат да избухнат никакви бунтове в България, ние сме друг вид народ. Толкова сме корави и търпеливи, че за да го докараме до бунтове, кой знае какво трябва да се случи.

- Ти какъв бунт би предвождал лично?

- Ако тотално забранят тютюнопушенето. Имам фундаментално предложение към министъра на здравеопазването. Той нали дойде от Кюстендил, а пък там кметът забрани да се пуши навсякъде. Ами ето, чудесно - правят град на непушача. И всички, които не пафкат цигари и не пият, отиват да живеят там. Ще бъдат пращящи от здраве, ще изглеждат идеални. А ние, пушачите, ще бъдем болни и ще живеем на други места.

- Преди време издаде стихосбирката "Разклати след употреба" - писоарна лирика. Защо писоарна, а не любовна?

- Тя в дълбоката си същност също е любовна. Горд съм, че измислих термина "писоарна лирика". И съм учуден, че моите предшественици, които са много по-талантливи от мен, не са се сетили.

- Някои обаче определят поезията ти като цинична, миризлива...

- Цинична е за този, който има цинично подсъзнание. Той може и да намери циничност във всичко. Когато разбера, че някой е високо морален, никога не използва такива думи и въобще се държи като Дева Мария, веднага разбирам, че той има някакви скрити пороци. Ако не казва такива неща, най-вероятно е да си ги мисли постоянно. Разликата е никаква.

- Чудя се защо висок естет като Иван Гранитски ти издаде тази стихосбирка...

- И аз в началото бях учуден, но после открих нещо много странно. Иван издава предимно класици и аз вече се чувствам като жив класик. Нещо като Омир.

- Икономически резултати имаше ли?

- За мой срам съм най-продаваният поет от 20 години насам. Това ми изглежда ненормално. Изкарах някакви пари, но няма да кажа колко, за да не потискам колегите.

- Стихосбирката халтура ли е?

- Не, аз си пиша стихотворенията за кеф. Защо да е халтура? Имам стихотворения за още поне две стихосбирки. Те се пишат много леко и много приятно, нямат абсолютно никакви претенции за поезия

- Метафора на какво са?

- На живота, сигурно... живеем в напълно абсурдна държава.

- Можеш ли да кажеш сега няколко строфи от най-любимото си стихотворение?

- Не ги знам наизуст. Моята работа е да пиша, ваша е да ги учите наизуст и да ги рецитирате. Така си представям нещата.

Винаги много съм мразил поети, които сами си рецитират стихотворенията. Те го правят отвратително. За това направих нещо като музикално-поетично представяне на стихосбирката ми. С Катето Евро, Камен Балкански, стиховете понякога четеше Ернестина, понякога Велизар Бинев. Дамски квартети свиреха класическа музика, беше си като спектакъл.

- Е, как се връзва класическа музика примерно със задник?

- Перфектно се връзва. Не употребявам думата "задник", предпочитам "гъз"! Не, бе - хората се забавляват, разбират, че нямам претенции... А някои дори успяха да открият смисъл в стиховете ми, което мен лично ме трогна.

- Как твориш?

- Ами стегне ме шапката и си викам: "Я да напиша едно стихотворение!" Сещам се за някоя дума и оттам тръгва... Даже се опитвам да го докарам и до някакъв смисъл. Сега съм написал гръцка драма, но е още само две-три страници. Казва се "Стрептококи и трихомона". И двете думи са гръцки.

- За какво се разказва в поемата?

-Това е любовна история, която се развива в един гъз, разбира се. Лошият герой се казва Ешерихия коли". И интересното е, че го кръстих така, преди той да се появи и да паникьоса хората по света.

- Няма ли вече да смениш визията си - да махнеш дългата коса, брадата?

(Въздъхва дълбоко.) Пускам коса и брада, понеже ме мързи да се стрижа и бръсна. Не го правя от икономии и го препоръчвам на всички. Имам си машинка, с която си стрижа брадата през два-три месеца.

- Жена ти харесва ли те така?

- Мисля, че доста ще се потисне, ако се острижа и обръсна. Така ми е свикнала.

- Не ревнуваш ли красивата си съпруга - сама жена сред толкова комици и чешити?

- Не, аз въобще не съм ревнив. Не съм, но ако само си помисли, ще й извия врата веднага. Като на пиле. Тя си го знае. Но тя също ме обича и не ми дава поводи за ревност, слава Богу.

- Ще гласуваш ли наесен за президент и за кмет на София?

- На тези избори гласувам. Нека да видим всички кандидати, засега знам само две-три имена. Предполагам, че ще станат 200. Айде двеста и да не са, ама сто сигурно ще има.

Доста психопати ще се кандидатират за президент, но няма пълно щастие и в това отношение.

- Какъв трябва да бъде президентът на България?

- Първото важно нещо е да му стоят добре костюмите. Общо взето, с това се изчерпват и неговите функции. Хубаво е да говори и някой друг език. Да не е нисък, а представителен.

- В този ред на мисли ти ставаш ли за президент?

- Перфектен съм. Идеален съм за президент, защото костюмите ми стоят съвършено. Не че съм обличал костюм някога през живота си. Но когото и да сложат до мен, ще се види, че неговият костюм му стои като краден. Като гледаш някои депутати, можеш да умреш от смях. Еди-кой си имал костюм за 5000 евро. Ама все едно си го взел от кофата за боклук, той не е за тебе! Ще им дам съвет: Костюм не се купува от магазин, а си имаш шивач, който ти го шие. Тогава си баровец, другото е конфекция.

- Радичков казва на едно място: "Ако искаш да направиш някому зло, то му давай съвети."

-Ми именно! Аз нищо добро не искам да им давам. А това, че депутатите продължават да не ходят на работа, ме изумява. Ниеим плащаме заплатите, те обаче не се вясват в парламента. И нищо не можеш да им направиш, понеже имали имунитет. Представи си, че аз имам фирма и всичките ми служители имат имунитет от мене. Е, как така? И аз не мога да го уволня?! Имунитетът на депутата трябва да се махне спешно! И който не ходи на работа или не ни харесва, да можем да го отзоваваме.

- Трябва ли да се промени избирателната система?

- Задължително! 240 депутати може да има, ако гласуват 100% от избирателите. Ако гласуват 30%, и в парламента да има 30% от общия брой депутати - тоест 80.

Не може 30% да ги приемаш за 100%. Представяте ли си колко пари ще спестим само от издръжката на депутати при 80 бройки в залата?!

Източник: в. "24 часа"