- Проф. Вучков, получихте награда за вашия фундаментален труд "История на драматургията". Това са 1400 стр., в които се занимавате с 400 произведения на сто автори от пет континента. В частта за теория на драматургията учите другите как се пишат пиеси. В същото време вие не сте написали нито една. Не можете ли?

- Трудно мога. Свикнал съм да говоря непрекъснато от мое име, а най-добри пиеси пишат онези, които умеят да говорят от името на други хора. Да влязат идеално в кожата им.

- Кои са българските примери в драматургията, на които се възхищавате?

- Първата най-качествена наша пиеса е "Криворазбрана цивилизация" на Добри Войников. Тя не е сложна, не е дълбока творба, но авторът още в 1856 година е пипнал блестяща, безсмъртна за българите тема: това е уникалното, смехотворното, жалко чуждопоклонничество. Двете драми на Яворов "В полите на Витоша" и "Когато гръм удари" са написани на емоционален език, има много динамично действие, много остри конфликти и на социална, и на любовна, интимна тема. Там има фраза: В чужбина убиват с върха на златна игла, а в България - с дърварска секира. Авторът има предвид чудовищната завист. Тя не е откритие на българина, но в чужбина се проявява далеч по-дискретно. И "Големанов" на Ст. Л. Костов от 1929 сякаш е писана днес. Там пък се бичуват службогонството и чудовищната битката за власт и пари. За мен Големанов е един рафиниран Бай Ганьо.

- Няма ли да посочите някой от днешните автори?

- Днес нещата са много зле. Нямаме нито една пиеса след 1989, която да заслужава висока оценка.

- Как би изглеждала една любовна пиеса, написана от вас?

- Следвайки опита на Шекспир, моята пиеса ще бъде на границата на веселото, забавното, смешното със сериозното, драматичното и проблемното.

- Щастливи ли ще бъдат вашите герои?

- Моите герои не могат да бъдат напълно щастливи, защото ще бъдат умни и ингелигентни. Няма умен човек, който да е напълно щастлив. Ще бъдат по-нещастни отколкото в цивилизованите страни. Защото у нас държавата се люшка между хаоса, престъпността и диктатурата.

Източник: в. "Стандарт"