- Наистина ли никога досега не сте се отказвали по време на мач заради контузия?

- Така е. Никога не съм се отказвала. Дори когато съм била болна или контузена като тук, в Израел. Някак си не го приемам. Докато мога да ходя, ще остана на корта. Може би защото досега не съм правила подобно нещо, не знам, но не мога.

- Това въпрос на характер ли е? Или просто така гледате на нещата?

- По-скоро аз гледам така на нещата. Смятам, че играта трябва да се уважава и докато можеш да се движиш по корта, е задължително да го направиш.

- Не рискувате ли по-сериозна контузия?

- Да, по принцип е така, но аз си преценявам доколко съм в състояние да се движа. Е, ако стане супернетърпимо и усетя, че съм на прага да скъсам мускул, тогава няма накъде да се мърда.

- Какъв е точно проблемът?

- Не е същият като в Австралия. Там имах по-леки разтежения на двете бедра, но отзад. Сега пак е на двете. Лявото го превързвам само като превантивна мярка, защото подобно разтежение е нормално за тенисистите и при мен се случва доста често. Но това на дясното бедро го изпитвам за първи път и болката е много силна.

- Играете и с превръзка на китката...

- Оказа се, че имам и други проблеми. Но и това е по-скоро предпазна мярка, защото от време на време ме боли.

- Ще има ли промяна в програмата ви?

- За момента няма никаква промяна. Контузията ще отшуми за 2-3 дни и следващият ми турнир е в Париж.

- Доволна ли сте от началото на сезона?

- Винаги може повече. Предишният сезон не започна много добре за мен, а този е копие на миналия. Нищо по-различно не се е случило. Отново загубих във 2-и кръг в Австралия. Но пак казвам, чувствам играта си по-добре от миналата година. Още не съм го показала с резултати, но смятам, че с навлизането в сезона нещата ще се получат.

- Тази година очакванията към вас ще са по-високи след историческия полуфинал на “Уимбълдън”. Това допълнително напрежение ли е?

- Да, още след “Уимбълдън” усещам, че от мен се очаква повече.

Хората смятат, че като изиграя един полуфинал там и нататък ще е все така. Но е трудно, това е огромно постижение, най-голямото в моята кариера. И преди съм казвала, че само съм мечтала за полуфинал на “Уимбълдън”. Нататък? Как да го обясня? Ще опитам да играя по най-добрия начин и да стигам възможно най-напред в турнирите, но трябва да имаме по-реалистични очаквания.

- Липсва ли ви нещо поне за финал на турнир от веригата на женската асоциация?

- Да, все още не съм играла финал от веригата на WTA. Но и това ще стане лека - полека. За да стигнеш по-високо ниво, трябва да преминеш през всички предишни.

При мен по-бавно се развиват нещата.

Просто съм такъв човек. За момента съм на фаза полуфинал. Надявам се да се преборя и за следващото ниво.

- Обръщате ли внимание на това, което се говори и пише за вас?

- Дочувам отляво и отдясно. Не се интересувам, не влизам в сайтове да чета кой какво е решил да каже за мен. Но това са супернереалистични неща. Не може човек, който никога не е държал ракета, да ми дава оценки. Никой не знае как се чувствам в момента. Само аз и моят баща и треньор сме в материята и имаме право да се критикуваме. Всички други са добропожелатели, които се опитват да помогнат, но по-скоро правят обратното.

- Коя е най-голямата глупост, която сте чули или прочели за себе си?

- Честно казано, напоследък имаше доста глупости и ми бе странно, защото преди веднъж в годината я прочета по нещо, я не, а след “Уимбълдън” ме направиха голямата звезда.

Почнаха такива простотии да се пишат по мой адрес. Нямаше едно нещо вярно. Като се почне за мен и за моя приятел, че сме се сгодили и той ми подарил пръстен. За баща ми също.

- Продължавате ли да смятате, че това е правилният начин на работа - само с баща ви и без други в екипа?

- Разбира се, и резултатите го показват. Баща ми е с мен, откогато съм се родила, той ме е изградил като състезател и като човек. Мисля, че сме си свършили перфектно работата.

- Имате ли конкретни цели за сезона?

- Знаеш, че не обичам да си поставям такива цели, защото смятам, че се ограничавам. Искам да развивам играта си и на всеки турнир да се представям по най-добрия начин. Разбира се, би било хубаво, както ти каза, да играя финал в WTA, най-малкото. Ще е добре и да защитя точките си от миналата година и да запазя позицията в ранглистата, защото дава предимства като това да си поставен в турнир от “Големият шлем” и да си в основна схема на престижните турнири.

- Преди време споменахте за интерес от страна на спонсори. Има ли нещо конкретно?

- Не е точно спонсорство, но съм лице на кампания на “М-Тел”. Смятам, че имаме добро партньорство.

- Мечтаете ли за нещо?

- Разбира се. Имам страшно много мечти, но, знаеш, ще ги запазя за себе си.

- Да не сте суеверна?

- Може и така да се каже.

- А в личен план нещата наред ли са? Интересът към вас е голям и заради това.

- Нещата са супер. Защо питаш дали са по-добре? Те винаги са били така.

- Имам предвид, че от известно време сте двама.

- Да, то вече се знае.

- Научихте ли приятеля си да играе тенис?

- Той вече играе доста добре.

- Михаил пътува ли с вас?

- Не, той си има работа, неща, с които трябва да се занимава. Но когато има време, идва.

- Преди година признахте, че искате да учите за висше образование...

- Засега няма как да стане. Виждаш каква ми е програмата. Прибирам се рядко и ще е трудно да се справям с двете неща паралелно. Евентуално може да се случи, когато вече не се занимавам професионално с тенис.

- Бихте ли работили в медии?

- Това е добра алтернатива, евентуално, когато състезател завърши кариерата си, да остане в спорта. Единият начин е да стане треньор, другият е този. Виждам, че много бивши тенисисти се пробват като коментатори или репортери по турнирите и смятам, че това е много хубаво, но не съм се замисляла.

Източник: в. "24 часа"