- Колко време след като завършихте НАТФИЗ ви сполетя късметът?

- Какво ще рече късмет - да играя на сцената ли? Е, преди появата на “Стъклен дом не бях така популярен, бях познат на зрители, които са ме гледали в Театър “София”. Преди това работех в Кърджалийския куклен театър, паралелно с това играех и с една частна трупа в София, на сцената на Руския културно-информационен център. Завърших НАТФИЗ през 2002 г. После бях и в казармата.

- Значи станахте популярен 8 години след завършването?

- За мен възможността да играя е голямо щастие, много мои колеги нямаха този шанс.

- Сега промени ли се мащабът на плановете ви за бъдещето?

- В никакъв случай. Винаги съм искал да имам интересни роли в стойностни представления. Всички, в които съм играл до момента, са били окей, макар не всички да са били претъпкани с публика и билетите за тях да не са били чак такъв дефицит. Но публиката ги харесва. В Театър “София” все по-често играем на пълни салони.

- На вашите представления е пълно с девойки, които ви подаряват цветя на сцената. Това забавно ли ви е?

- Мило е по-скоро. Приемам го като подарък, като оценка за работата ми като актьор.

- Уплаши ли ви големият интерес към вас?

- Чак да ме уплаши... силно казано. Не мисля, че съм чак толкова известен, че да не мога да дишам и да се движа спокойно по улицата. Всичко е в рамките на нормалното... Покрай други колеги има подобни неща, но не и край мен.

- Ваши състуденти са Владимир Карамазов, Захари Бахаров... Те имаха шанса веднага след НАТФИЗ да бъдат назначени в Народния театър, да получат роли при големи режисьори. Питали ли сте се защо ви се падна по-дългият път към широката публика?

- Не съм се питал, защото аз също излизах на сцена. Не е приятно да си бил с колегите си едно цяло в Театралната академия, да сте ходили навсякъде заедно и в един момент да спреш да се занимаваш с това... Страшно е!

- Има ли опасност да ви видим в комедийно телевизионно шоу?

- Би било смешно да кажа "Не, никога няма да го направя". Може да ми предложат нещо интересно или пък работата около мен да намалее.

- Как сте се справял навремето със заплата на малко известен актьор в провинциален театър?

- Както преди, така и сега се занимавам с много неща извън театъра - озвучавам филми, реклами. Това си е занаят, намериха се хора, които да ме научат на него. Само с актьорска заплата няма как да се живее.

- Докъде може да се свива финансово културата?

- Ако продължава да се свива, в един момент ще спре да оцелява. И после какво правим?

Да, представление може да стане дори с един стол, с мои колеги сме го правили. Казваше се "Есенна скука" с Пламен Великов, Силвия Петкова, Светомир Радев и мен. Макар и малко, все пак имаше публика, която се забавляваше. Но ако всички представления са такива, къде отива магията на театъра?

- Имало ли е моменти за вас и за семейството ви, в които оцеляването ви е било трудно?

- В годините на прехода вероятно при всички семейства е било така. И ние сме имали тежки моменти, но сме ги преживели.

- Помагате ли на близките си?

- И аз, и брат ми, и сестра ми, и майка ми си помагаме, ако някой от нас изпитва затруднения. Когато имам възможност - давам, когато те имат - дават на мен.

- Налага се да помагат на известния актьор Калин Врачански, собственик на мол в сериала "Стъклен дом"?!

- Какво лошо има в това някой да ти даде нещо?!

- Ходите ли на мол в извънработно време?

- Понякога, когато имам настроение за това.

- Яд ли ви е било някога на държавата?

- Общо взето не. Но държавата не улеснява особено живота на обикновения българин. Неотдавна се наложи да отида на лекар. Поисках направление от джипи, докторът обаче ми каза "Нямаме, елате след един месец". Аз обаче имам нужда от специалист сега, след месец състоянието ми може да се влоши! Плащам си редовно осигуровките, веднъж на 10 години ми се налага да потърся доктор и се оказва, че не мога!

- Какви правила трябва да създаде държавата, че хем да стимулира артистите да се раздават докрай на сцената, хем усилието да не ги разболява, както се случи наскоро с някои актьори?

- Мнозина вероятно мислят, че актьорската професия не е толкова напрегната, стресираща. Да, това не е тежък физически труд, но е свързан с много нерви. След седмица в подобно състояние буквално не знаеш къде си. Наскоро преди представление усетих колко съм отпаднал, адски много ми се струпа на главата, но като излезеш на сцената, се мобилизираш и забравяш всичките си болки. В това пренапрегнато състояние обаче те хващат всички болести, по време на коледната почивка имах доста свободно време, нямаше какво да правя и веднага ме хвана грип. По Коледа стават чудеса, ха-ха.

- Спортувате доста, това не ви ли създава имунитет?

- Напоследък нямам време за спорт. Сега обаче, като наваля сняг, смятам да се кача в планината да покарам сноуборд.

- По-екстремен ли е този спорт от актьорската професия?

- Физически да, но както в планината, така и на сцената съм се пребивал. Навсякъде има риск, работиш с тялото си. Наскоро си паднах на главата по време на спектакъла "Тримата мускетари". Каква беше диагнозата ли - "натъртване".

- Да сменим темата - чувствате ли се достатъчно свободен 21 години след идването на демокрацията?

- Досега не съм почувствал някакво ограничение в работата, която искам да върша. Не ми се е налагало да се сблъсквам с институции, които да ми връзват ръцете.

- Можете ли да кажете публично всичко, което ви се иска?

- Нали сме демокрация, всички би трябвало да могат да го правят. Поне се надявам да е така.

- Май сте голям оптимист?

- Не мога да мисля само за лошите неща.

- Какви режисьори, текстове и сцени се надявате да ви се случат?

- Различни режисьори, различни текстове, различни сцени. С колкото по-различни неща се сблъскваш, толкова повече се развиваш.

- Досега не сте работили с толкова много режисьори...

- Не мога и да се оплача. От режисьорите, с които съм работил, съм получил и научил много. Най-вече от проф. Здравко Митков, който е бил мой ментор не само в НАТФИЗ, а и в Театър "София".

- Проф. Митков е фина натура, не искате ли да сблъскате характери и с някой по-агресивен и арогантен постановчик?

- Може и това да стане. Но се притеснявам да не си изпуснем нервите, да се изпребием по сцената...

- Страх ли ви е да се скарате с някого?

- Не ме е страх, но не обичам. Нищо продуктивно няма в това да си на нож с някого. Но не съм от хората, които си мълчат - като стане напечено и аз не издържам. Това са все пак творчески спорове, макар и по-разгорещени.

- Има ли място в шоубизнеса за кротък и възпитан актьор като вас?

- Много хора в шоубизнеса са хрисими.

- Хрисими има, но успешни ли са?

- Ами да. Но все пак не съм чак толкова запознат с шоубизнеса. Стоя по-настрана. Водя живота, който съм водил и преди, срещам се със старите си приятели, забавляваме се. Това са колегите ми от НАТФИЗ, от Театър "София", с тях ходя по къмпинги, в планината. В нашия театър всички сме приятели.

Източник: в. "Труд"