Съдби
Есил Дюран: Бях агент на ДС
03 ноември 2010 | 14:33
Прилагаха ми психоатаки и ме обвиняваха, че съм родоизменничка, после ме вербуваха
След като завършва консерваторията Есил Дюран заминава в чужбина, където пее по туристически лайнери в цяла Скандинавия, казва певицата в интервю за столичния седмичник "Галерия".
Именно там, “накрая на света”, както самата се изразява, преживява зверска катастрофа, която я приковава на легло за седмици.
Есил Дюран разказва, че през студентските си години е живяла по квартири из цяла София. По думите й човек трябва да изживее първо трудностите, за да може да оцени това, което получава с времето.
Тя казва, че произхожда от много богато семейство. Баща й имал частна ферма и ги гонели като капиталисти.
По думите на певицата тя била единствената девствена певица в консерваторията. До 18-годишната си възраст не била ходила на дискотека. Ходела на всякакви курсове и танцувала народни танци.
“По това време станах Силвия Горанова Наумова. Танците не ме привличаха повече, макар, че имах чудесно телосложение – равна като дъска”.
*Есил Дюран
По думите й винаги са се намирали хора, които да я потискат и които да й говорят, че консерваторията е доста висока летва за момиче от крайния турски квартал на Хасково, но тя доказала, че за талантливият човек няма пречки.
Тя разказва, че смяната на джаза с фолка е по-малкият компромис, “отколкото да стана сервитьорка и да пея в събота вечер в някой бар”.
По отношение на смяната на имената, Есил обяснява:
“Тогава беше абсолютно военно положение. Това, което сме преживели, си остава в съзнанието ни. Когато се наложи да напуснa България , бях много млада и не осъзнавах какво се случва. Имала съм страховити моменти. Дори бях вербувана за агент на ДС. За първи път признавам това. Хората, които не са наясно с онова време, трябва да разберат, че системата бе страшна. Тогава просто нямаше избор – никой не те питаше дали искаш да си агент или не."
"Представете си следното – по онова време бях заминала на 4 месеца в Турция и изпитвах страшна носталгия. Беше ме страх, че няма да се върна никога. Семейството ми каза тогава: “Ти трябва да се прибереш у дома. Поръчали сме камион за цялата покъщина!””
*Есил Дюран
Така Есил напусната консерваторията и се върнала в Хасково. Това станало на рождения й ден. Приятелите й дошли с цветя и подаръци, а тя взела куфарите и потеглила. В България останала само сестра й, защото била женена за българин. Есил се опасявала, че никога няма да я види повече. Тя разказва, че семейството й изпаднало в шок, когато отишли в Турция.
“Ние попаднахме там в една бедна прослойка. В онзи квартал дори не беше прието момиче да се смее на публично място. Почувствах се като птица, затворена в най-тясната клетка и с брат ми решихме да се върнем. Това беше цяла конспирация. Пращахме си тайни телеграми дали моментът е подходящ. В тях имаше кодирани послания. Например: “Роди се момче”, т.е. връщайте се. “Роди се момиче” – не се връщайте.”
По думите на певицата тогава са изпитвали най-големият страх, защото не са знаели какво ще им се случи.
“Тръгвайки си обратно, картината беше ужасна: каруци, десетки коли, бедност. С брат ми бяхме в една кола, а родителите ми в друга. Хора от ДС и медиите стояха на границата. Той даде интервю за “Дойче веле” и на въпрос защо сме заминали, заяви, поддавайки се на провокацията: “За всичко това е виновен Тодор Живков!”. Настръхнаха ми косите. Започнах да треперя и журналистът ми казва: “Нали знаете, че след този запис трябва да отидете направо в Белене”. През това време ни направиха най-унизителните прегледи – за зарази, за въшки. Караха ме да пея Summertime по кабинките.
*Есил Дюран
След това започнаха да ми прилагат психоатаки и да ме обвиняват, че съм родоизменничка. Не спирах да плача. Най-накрая ме попитаха, дали искам да вляза в България. Отговорих утвърдително и ме затвориха в една кабинка. Тогава ме вербуваха. Беше суперсекретна процедура. Подписвахме декларации, писахме писма срещу някакви организации, задаваха ни хиляди въпроси. Накрая ми съобщиха, че често ще държат връзка с нас. Ако бях отказала, никога нямаше да ми позволят да уча повече. Трябваше да стана миячка и да бъда най-нещастната жена на света.
Коментари