Нашият светски репортер Янис Бърдарски покани Нина Никол за най-откровеното интервю, което е давала някога.

На единствената родна журналистка и режисьорка, която от години снима филми за кино и музикалните фестивали по света й предстои поредното предизвикателство - другият месец заминава с филмов проект на фестивала в Токио.

Нейната документална лента "Кан-гордост .... без предразсъдъци" пък получи поздравителен плакет от организаторите на най-големия форум за кино в света миналата година. Тази година тя направи грандиозни премиери на "Берлинале - сърцето на Берлин" и "Опасни връзки - Кан 2010", които се излъчиха в над 10 български телевизии.

Нина Никол е една от първите светски журналистки в България - от 1997 година е автор и водеща на различни предавания в Евроком, 8 години e главен сценарист на Елит по БНТ, продуцира предавания по Диема и ТВ7, а от 5 години има собствена ПР агенция. Нина Никол е родена на 07.09.78г. в София в семейството на архитектка и инженер. Баща й е работил над 15 години в чужбина, дядо й е бил два мандата кмет и шеф на международния отдел на БНТ, баба й е наполовина французойка, затова и по-голяма част от родата й живее в Париж. Преди три години Бойко Борисов я омъжи за носителя на световна купа по културизъм Митьо Крика,който от два месеца живее в Лондон. Завършила е две висши - Финанси, банково дело и счетоводство и Режисура. Какво обаче не знаем за нея......

- Най-горещият въпрос - да не сте се развели тайно с Крика, че той е в Лондон, а ти тук?

- Хи-хи, явно не сте чули още по-горещата новина - Крика сваля английската кралица, а аз се забърках в любовен роман с премиера. Къде ги четеш тези неща? По принцип съм за жълтите медии, има ги по цял свят и съм най-доволна те да пишат всичко, само то да не е вярно. Ако започнат да пишат истините, вече би ме заболяло, защото това означава, че от някой наистина близък човек изтича информация. От три години обаче чета източна философия и съм предприела най-правилното според мен решение - не гледам телевизия, дори в новия ми апартамент нямам телевизор, не чета вестници и списания, не се натоварвам с излишна интернет информация, не комуникирам с неприятни и злонамерени хора. Чета много книги, ходя на оперета, пътувам, занимавам се с животинките в къщи и така се зареждам само с положителна енергия. Дори вече не ходя на светски събития, освен ако аз не ги организирам. Не се интересувам от нищо и от никой, фокусирала съм се изцяло върху това, което правя. А най-страшното нещо, което съм наумила да направя за вбъдеще е да си изхвърля всички телефони.

- Да, но имаш Фейсбук....

- Да, но аз не влизам във Фейсбук, тази страница я поддържа една моя приятелка, която има нерви да качва различни имиджови информации за мен. Няма как някой лично да се запознае с мен във Фейсбук, просто защото аз не стоя там. Даже понякога се дразня, че отговаря на хората от мое име и по този начин ги заблуждава, че съм аз, не е честно спрямо тях.

- А Крика, той май е по-активен?

- Той наистина качва снимки, прави му удоволствие. Мъжът ми е в Лондон от 2 месеца - учи английски, работи, ужасно ми липсва, тъй като не съм го чувала от една седмица. От януари ще запише степен на професионална квалификация по Европеистика към Кеймбридж, тъй като тук второто му висше е Европейска интеграция и има право на това. Поканиха го и в едно доста елитно лондонско училище за спортен консултант, директорът бил възхитен от многобройните му спортни титли и веселият му и благ характер.

- А ти тук ли оставаш?

- Не за дълго. Имам много работа в България, която трябва да свърша, имам обаче и филмови проекти в Лондон, които не желая да разкривам за сега. Единственото, което мога да кажа е, че кандидатствам за гражданство и започвам да си внасям осигуровки там. Много ми е мъчно, че тук вървим към тотална деградация, безразличие и опорочаване на всичко хубаво. Искам да се преборя със злобата, със завистта, искам всички хора да са щастливи, финансово осигурени, да има любов между тях, искам и бих се борила за всичко това, но за съжаление от една капка вир не става.

- Ще пътуваш и до Токио...

- Да, заради последният ми документален проект "Europe in the Age of Modernity", който ще представя на Токио Интернешънъл Фестивал другия месец. Той е инспириран от книгите на д-р Жерар Деланти "Inventing Europe - idea, identity, realty" и на произведението "Макиавели в Брюксел - изкуството да се лобира в Европейския съюз". Поканих моята колежка Светлана Терзиева-Сесил за съ-сценарист, тъй като изследователската дейност по проекта е задълбочена, отговорна и изисква много работа. В 30 минути ще изследваме интереса към модерното, социалната теория, демокрацията и социалните движения. Ще се задълбочим и в политическата нестабилност и миграцията в Европа. Надявам се да се получи страхотен филм.

- Имаш интервюта с много световни звезди, кое ти е било най-трудно?

- Най-трудното интервю през живота ми, беше с Владимир Грашнов и то не преди и по време на него, а след това. Той ми даде искрена, истинска и изпепеляваща изповед, а две седмици след това почина. Плаках цял ден като малко дете, исках да спра, а не можех да се контролирам. Този добър, благороден и щедър човек изля душата си пред мен и след това го нямаше. Разказа ми как е давал пари на болни и нуждаещи се деца, без въобще да афишира, а на него никой не успя да му помогне - болестта го срази. Иначе съм правила интервюта с едни от най-големите световни звезди, вече над 30 имам в колекцията си и всяко едно ми е носило огромно удоволствие, въпреки трудността да се вземе, защото за техните мениджъри е най-важна биографията на журналиста, която изпращаш предварително заедно с въпросите. Досега не съм имала откази.

- А какво стана със стажа ти в "Холивуд Рипортър", щеше да заминаваш за Лос Анджелис?

- Истината е, че ужасно много ме е страх от полети, до Щатите сигурно само с пълна упойка мога да стигна. Иначе стажът си стои, няма как да го загубя, след като го спечелих между 86 000 кандидати от цял свят. Е, не съм единствената - 10 души бяхме одобрени. Мога по всяко едно време да го използвам - той е за два месеца и ако ме харесат, оставам. Изпълнителната редакторка много беше харесала нестандартното ми мислене и начина ми на писане, дори скоро се чухме с нея по телефона, през август беше в Европа. Пречката със самолета обаче е огромна. Дори при 2-часов полет изпадам в паника и започвам да треперя, а какво остава при 14-15 часов. Май се нуждая от психотерапевт.

- Знам една клюка, но не съм я чел, а ми я казаха - вярно ли е, че баща ти ти е подарил клуб в Кипър за рождения ти ден?

- Хи-хи, явно обичаш да се ровиш в живота на хората. Вярно е, но не искам да коментирам, за да не се дразнят злобарите.

- Защо обаче празнуваш рожденият си ден благотворително, лишаваш се от подаръците?

- От нищо не се лишавам, защото аз имам всичко, от което имам нужда. Тези деца нямат нищо, дори любов. Онзи ден като им занесох дрешките, играчките и лакомствата събрани на рождения ми ден, сърцето ми се скъса като ги гледах как се радват. В този момент исках да прегърна всички 30 деца от дом "Надежда" и да ги отведа в къщи. Хубавото е, че след като аз преди 2 години дадох такъв пример на популярните личности у нас, някои също започнаха да си празнуват по този начин рождения ден, което е победа над материалното, което ни изкушава. Искам да направя и център за социално-слаби хора, където някой да се грижи за тях.

- А твои деца кога?

- Когато Господ е рекъл, но искам поне две.

- И какво друго ново около теб?

- Ще снимам два документални филма, подготвям тв проект - дано да стане, ще снимам игрален филм за дипломната си работа, работим за бебе, продължавам да правя благотворителни мероприятия - следващото е търг за децата с трансплантации, усилено действам за развитието на ПР-агенцията и ако не полудея.... значи се справям.