Карлос говори за детството си без излишни украси. Раздялата на родителите му не е само емоционално сътресение. Тя е моментът, в който момчето трябва да стане мъж по-рано, отколкото му се полага. Гневът към баща му е бил дълбок – почти като пропаст. И е трябвало време, много време, за да бъде запълнена.

„Когато баща ми се върна, си помислих, че най-вероятно съжалява. Той го каза. Много пъти", споделя спортиста. Но прошката не идва с думите. Идва със смелостта да погледнеш назад и да не се обърнеш срещу онзи, който те е наранил.

"Исках да бъда силата в това семейство, тъй като всички много страдахме от факта, че баща ни ни напусна. Братята ми отказваха да го приемат, майка ми също, болеше я много от това нещо. Изпитвах болка, че те се чувстват така, дори болката беше по-голяма от това, че те се чувстват така, отколкото, че баща ни ни е изоставил. Изпитвах гняв към него, но разбрах, че колкото и да ме боли, просто продължаваш напред със следващата си стъпка, защото иначе почвата под теб омеква и ти потъваш", споделя Карлос пред Мон Дьо по Нова телевизия.

Карлос Насар заби нова спортистка

Когато баща му го потърсил след първите му успехи, какво се случва... "Нещото което си помислих е, че той най-вероятно съжалява за случилото се. Много пъти го каза. Тук идва въпроса, той заслужава ли да му простя? Първосигналното в мен е да оставя да види болката, която сме имали. След това започвам с размишлението - колко пъти на мен ми се е налагало да искам прошка. И колко пъти ми е било прощавано на мен. И аз мога ли да очаквам да ми простят на мен, ако аз самия не прощавам. И то за такава голяма болка. Отне ми три години да му простя след първия ни разговор. През това време се срещнахме няколко пъти, но през цялото време бях като камък, без капка компромис", категоричен е световният ни шампион.