В интервю изпълнителят обясни защо никога не е сключвал брак. „Не съм по подписите. За мен подписът не прави семейството“, заяви той категорично. По думите му тази философия се корени още в детството му. Родителите му били женени, но не живеели заедно. „Несходство в характерите, както казват сега младите хора. Подписът нищо не значи“, казва Найденов и допълва, че за него бракът днес е остаряла форма, която не дава реални гаранции. „Не е гаранция, че човек, като сложи подписа, ще бъде обичан завинаги“, смята певецът.

Интересен щрих към тези възгледи добавя и споменът му за среща с Алла Пугачова по време на общо участие в новогодишна програма в България. Разговорът им тогава още повече затвърдил позицията му. „Аз я питах дали мъжът ѝ не трябва да си купи някакъв шлифер и да го водим с нас, а тя ми каза: „Има ли значение дали е мъжът ми? Щом спя с него, значи ми е мъж. Това, че нямам подпис, нищо не значи“, разказва Найденов.

Оказва се, че животът му е можел да поеме и в съвсем различна посока. Съвсем реално е било България да познава Васил Найденов не като певец, а като актьор. „Бяха ми предложили да играя във филма „Кръвта е по-гъста от водата“. Трябваше да играя шеф на Гестапо“, споделя той. Ролята включвала тежки сцени с разстрели. Найденов дори репетирал вкъщи, но реакцията на баба му се оказала решаваща.

„Като видя, че вдигам ръка като нацист и казвам „Огън“, ми вика: „Ама, Василе, какво ти става?“ – и това ме спря“, връща се назад изпълнителят. Все пак певецът има и реално, макар и кратко, участие в киното. Като дете се снима във филма „Бъди щастлива, Ани“, където участва и младата тогава Невена Коканова. Снимките били в неговата махала, близо до „Раковски“, където по онова време се намирал Киноцентърът.

„Това беше може би първият ми хонорар. За пет-шест дена получих толкова, че не можех да ги изхарча“, спомня си Найденов с усмивка. Въпреки това актьорството никога не го е изкушавало сериозно. „Никога не съм мислил за актьорство след това“, признава той. Откровен, прям и верен на себе си – такъв остава Васил Найденов, независимо дали говори за любовта, живота или за пътищата, по които е можел, но не е поел.