Росица Пейчева разказва, че Цветница е един от най-тачените празници в рода ѝ.

“В нашето семейство Цветница се отбелязва винаги, защото майка ми се казва Черешка, леля ми е Иглика и винаги на този ден се събираме у мама. Моите родители са много музикални, баща ми свири на акордеон, майка ми пее и като сме заедно винаги е имало песни и е било много весело. Така е на всеки празник. Без свирнята на баща ми и песните не се разминаваме в къщи” - споделя тя в “Автограф”.

Тази година за Великден се е зарекла да се включи в приготвянето на домашни козунаци. Относно боядисването на яйцата не използва някакви специални техники. Признава, че при боядисването на първите няколко яйца има необходимото търпение, след това вече го губи. Доставя й удоволствие рисуването с восък върху тях, пише signal.bg.

“Между другото преди време имаше един спор между преподавателката ми по рисуване и преподавателката ми по пеене дали да продължа образованието си в музикално училище или в училището по изобразително изкуство. Рисувам добре и затова шаренето с восък по яйцата ми доставя удоволствие” - казва певицата.

В крайна сметка изборът на музикалното училище е надделял. Роси обяснява, че това е било нейно решение, повлияно донякъде от възпитанието и това, че е израснала в музикално семейство.



“Истината е, че акордеона, който имам, беше купен за брат ми, но аз започнах да свиря на него и то още от малка. Паралелно с това се досещам, че имах и книжки за оцветяване и много обичах да се занимавам и с това. Хем си свирех на акордеончето, хем се радвах, когато баща ми ми носеше книжки да оцветявам. Явно двете занимания са си вървели паралелно до 15-16-тата ми година, след което вече наистина се отдадох на музиката” - спомня си изпълнителката.

Въпреки че от няколко години Роси живее в Пловдив и се чувства много добре в този град, любовта й към Родопите си остава за цял живот.

“Друго си е в Родопите”, казва тя. “Боровете, въздухът, самата атмосфера ме зареждат и ме изпълват, когато съм там”. Ето защо певицата обича толкова много и родопските песни.

Роси представя две от своите ученички. Децата не скриват любовта си към своята преподавателка, която за тях не е госпожа Пейчева, а просто “кака Роси”.

За своите ученици Роси говори със същата любов и загриженост:

“Много ми се иска да станат известни изпълнители и с каквото мога ще помагам, защото те са нашите последователи. Аз ги обучавам по начин, по който аз усещам родопската песен, въпреки че ги карам да слушат и тези певици, от които аз съм се учила. Възприемат ги много добре и обръщат повече внимание на автентичното, защото го оценяват. Оценяват, че не е така лесно да се изпее една песен. Много са талантливи, отговорни, бързо попиват това, което учим и се гордея с тях”.