- Г-н Сиромахов, какво се случва с вас в професионален план?

- Случи се това, което трябваше да се случи (въздиша тежко). Но аз не съм изненадан. Отдавна го очаквах.

- Защо?

- Ще ви отговоря с една притча. При Конфуций отишъл търговец на кошници и му казал: "Учителю, купи си една от моите кошници". "Но защо са ми?", попитал мъдрецът. "Ами не знам", рекъл търговецът. Това е. (смее се горчиво)

- Какво ще правите отсега нататък?

- Каквото и досега. Ще продължа да бутам като Сизиф камъка на хумора по стръмните склонове на медиите.

- Но...

- Да, очаквах да кажете "но". Ала в живота няма "но". Има само "защото", "въпреки" и "сегиз-тогиз".

- Какво ще е бъдещето на българските медии?

- Бъдещето на медиите ще е такова, каквото е тяхното минало. Не може да си посял ечемик, а да очакваш да береш царевица (усмихва се и започва да си тананика "Царевица да берем на Черно море".

- Вие сте и писател, издал сте няколко книги. Тревожи ли ви фактът, че напоследък българинът чете все по-малко?

- Не. Но ме тревожи фактът, че българинът пише все повече.

- Вие какви книги четете?

- Препрочитам класиците - Кирил Крачев, Цонко Бонков и най-вече гениалния Тодор Миланов.

- Как гледате на протестите?

- Вчера ми хрумна едно забележително изречение "Протестът ражда прогреса". Даже, за да стане римичката, бих го барнал леко и бих казал "Протестът ражда прогреста". Красиво, нали? (усмихва се)

- В личен план как се чувствате?

- Личният план никога не е само личен. Той често е многоличен. Важното е да не е безличен.

Източник: в. "Стандарт"