Поетът от ерата на протестите Боб Дилън е най-често цитираното име в юридическите постановления и доклади.

Баладите му са се превърнали в модел за писане на правна история, пише "Лос Анджелис таймс", цитира dnevnik.bg.

Няма друг музикант, чиито текстове да са по-често употребявани в съдебни мнения и доклади, казват правни експерти, проследили влиянието на изпълнителя върху днешната правна общност в САЩ.

Лириката на Дилън се среща от решения на Висшия американски съд до учебните занятия по право.

Обикновено чрез тях се разпространява идеята, че законът и съдилищата често могат да бъдат заблудени.

Знаковите протестни песни на Дилън "Blowin In the Wind" и "The Times They Are a-Changin" са дали гласност и са се превърнали в речник на антивоенните движения и на борбата за граждански права.

Най-силните му балади "The Lonesome Death of Hattie Carroll" и "Hurricane" са се превърнали в модел при съставяне на правни текстове и използването на музика като обосноваване.

"Музиката и ценностите на Дилън са се отпечатали в юридическата система, защото песните му пресъздават сценария, развиващ се по времето, когато съдии и адвокати се оформят като личности. В съвремието ни те са онези, които обитават американските съдилища, колежи и правни фирми", казва Майкъл Пърлин, професор по право в Ню Йорк. Той самият използва текстове на Дилън като заглавия на поне 50 свои статии.

Пърлин, както и други, ориентирали се към правото под звука на "моралните музикални сирени" от 60-те, отдават на Дилън голямо значение за приемането на Закона за гражданските права в САЩ през 1964 г.

"Всеки иска да вярва, че музиката, която слуша, казва нещо за самия него", казва Алекс Лонг, професор по право в университета в Тенеси. Той е автор на проучване по темата за навлизането на политическите музикални текстове в юридическата система.

"Да бъдеш съдия е малко отшелническо преживяване. Да пишеш всички тези правни мнения в изолация... Дилън бе популярен по времето, когато много от сегашните съдии са съзрявали и са се опитвали да определят кои са", казва още Лонг, който в момента е на 41 години и първите му сблъсъци с творбите на музиканта са, когато е още дете в скута на родителите си. "Възможността да се основеш на фраза от песен на любимия ти изпълнител е съблазнителна, но тогава и възможността да я изродиш също е налице."

През 2007 г. Лонг претърсва голяма част от правните документи, за да идентифицира текстовете в съдебните дела и научните публикации. Тогава открива, че Дилън е бил цитиран 186 пъти и далеч надминава всички останали в челната десетка: "Бийтълс" - 74 пъти, Брус Спрингстийн - 69, Пол Саймън - 59, Уди Гътри - 43, "Роулинг Стоунс" - 39, "Грейтфул Дет" - 32, Simon & Garfunkel - 30, Джони Мичъл - 28, и R.E.M - 27.

Списъкът с вдъхновения обаче не свършва с музикантите. В явните си опити да добавят реторически размах към своите юридически постановления съдиите често са се позовавали на известни писатели и хумористи. В постановление на Американския съд по федерални искове относно казус със закона от 1982 г. за данъчната система и фискалната отговорност миналата година съдия Франсис М. Алегра пише, че "това е закон, който ми напомня за старата фраза на Марк Твен: Колкото повече го обясняваш, толкова повече не го разбирам".

Към момента обаче песните от 60-те години на миналия век остават най-любими на съдиите. Една от най-често цитираните фрази на Дилън в апелативните съдебни постановления по повод отказ на свидетелски показания на експерти е: "Не ти е нужен метеоролог, за да знаеш накъде духа вятърът" (You don't need a weatherman, To know which way the wind blows) от парчето "Subterranean Homesick Blues".

Професорът по право от Джорджтаун Аби Смит описва песента "The Lonesome Death of Hattie Carroll' на Дилън като "почти перфектната балада - отчасти история и отчасти лекция". Тя осмива несправедливостта на шестмесечната присъда, дадена на богаташ от Мериленд на име Уилям Занцигер за това, че през 1963 г. пребива до смърт чернокожата сервитьорка Хати Керол, защото го накарала да чака прекалено дълго за питието си.

Снимки: Getty Images/ Guliver