Потребителите навремето прекарваха часове в различните форуми, четейки коментари относно софтуерни проблеми и решаването им.

Стандартните фирмени програми не винаги отговаряха на нуждите на хората. За устройствата с Windows Mobile възможностите за настройка бяха още по-широки.

Без "външна" намеса

Широките възможности за настройка на операционната система обаче не бяха от полза за лидерите на мобилния пазар. Успехът на продуктите на Apple, които са интегрирани в собствената “екосистема” на производителя, не е случаен. Купувачите получават устройства, готови поначало да се справят с повечето поставени задачи, без допълнителна намеса от страна на потребителя. За нови приложения за музика или видео си има онлайн-магазин. За странични програми си има фирмен каталог. Няма нужда от ходене по магазини и сервизи, няма нужда от ровене по форумите. Ако потребителят спада към “гийк”-обществото, тази система няма да му е приятна и ще му се стори ограничена. Но опитът доказва, че масовият потребител предпочита новото му устройство да е напълно готово за работа още след отварянето на опаковката.

Точно затова днешно време разработчиците на операционни системи се опитват да създадат своя система, включваща фирмени услуги и програми. Някои се справят по-добре с тази задача, други по-зле, но общата тенденция е очевидна. Същата готовност за работа веднага след покупката се наблюдава и на пазара на персонални компютри. Защо Internet Explorer (въпреки че популярността му напоследък пада) се ползва толкова широко? Защото доскоро този браузер беше фабрично интегриран в най-популярната операционна система на Microsoft. Програмата се справя горе-долу нормално с изобразяването на уеб-страниците, което устройваше напълно повечето потребители. Хората нямаха време или желание да търсят други решения и да оценяват предимствата или недостатъците им, дори ако тези предимства са много съществени. Странното в случая е, че Microsoft до ден днешен не е предложила свой развит онлайн-магазин с приложения за Windows PC.

В момента лидерите на телекомуникационния пазар се стараят да създават и да предлагат на аудиторията комплексни продукти, покриващи по-голямата част от изискванията и нуждите на потребителите. Това е очевидно в iOS, както и в операционната система Bada на Samsung. Устройствата с тези операционни системи имат определени ограничения (например липсата на пълноценна многозадачност), но пък софтуерната им част предлага всичко необходимо, за да не търси крайният потребител допълнителни програми. Все пак от един мобилен телефон не се очаква кой знае какво – онлайн-комуникации, сърфиране в интернет, работа със социални мрежи, проверка на e-mail и развлечения. Повечето производители интегрират в операционната система на устройствата си тези възможности. Но какво следва?

В близко бъдеще е възможно да разполагаме само със “затворени” системи, при които добавянето на алтернативен софтуер ще е крайно затруднено или напълно неосъществимо. Този проблем отчасти се наблюдава при нетбуците с операционна система MeeGo. В нея има един вид на интерфейса, един браузер, един e-mail-клиент. Трудно е да бъдат сменени с други. За висша степен на развитието на тези “негъвкави” системи може да се смята Chrome. Операционната система дава възможност за решаване на всички битови задачи, но само с фирмен софтуер от същия производител. Ако някоя програма не допадне на потребителя, той не може да направи нищо по въпроса.

Доколко е полезна тази тенденция за крайния потребител? Трудно е да се каже, тъй като има много доводи “за” и “против”. От една страна този подход опростява живота на обикновения потребител със стандартни нужди. Няма да му се наложи да търси сам странични приложения или пък да плаща допълнително за настройка на устройството си. Достатъчно ще е извади продукта от кутията му и да започне да го ползва, или пък да прегледа удобния фирмен каталог. Плащането също става лесно – чрез SMS. Това е добре и от гледна точка на сигурността – Chrome трудно може да бъде “бъгната” чрез инсталиране на вреден софтуер – такъв просто няма. Операционната система не може да бъде увредена и от намеса на прекомерно любопитен потребител, решил да настрои прецизно системните параметри.

От друга страна компютрите и телефоните ще престанат да бъдат “гъвкави” устройства и ще се превърнат в нещо подобно на микровълнова печка, изпълняващо предварително зададени задачи с предварително инсталиран софтуер. Със сигурност ще има потребители, които няма да са напълно доволни от набора програми и от възможностите им. Никой обаче няма да може да ги смени с други. Единствен изход ще е инсталирането на нова операционна система. Това ограничава възможността за разширяване на функционалността на устройството – просто поради ограничението за ползване на странични приложения. Подобни “затворени” операционни системи ще принудят потребителя да ползва измислени от разработчиците им програми и методи, без да му дадат шанса да ги смени.

Засега тази тенденция се отнася най-вече за мобилните операционни системи. Вече почти не останаха решения, даващи свобода за настройка и промени. Windows Mobile беше сменена от Windows Phone 7, която се доближава до “закритата екосистема” на iOS.

Maemo на Nokia на практика остана в миналото, а версията на MeeGo за телефони също има доста спорни перспективи. Останалите системи засега дават известна свобода на потребителите, но дали това ще важи и за в бъдеще? На компютърния пазар положението е по-розово – там разполагаме с различните дистрибуции на Linux, а и Windows дава възможност за по-тънка настройка и за промяна на функционалността.

Факт е обаче, че в определени пазарни сектори (нетбуци, таблети, телефони) най-вероятно свободата ни да променяме набора от приложения и настройките на операционната система ще бъде крайно ограничена. За сметка на това ще получим лесни за ползване продукти, интуитивен интерфейс и по-голяма сигурност. Остава въпросът е кое е по-важно за потребителите.

Източник: