Футболната 2010-а бе екзотична, динамична и разнообразна. Имаше и положителни неща, и разочарования. Екзотична- заради идването на големия Лотар Матеус и заради проекта Черноморец, който, както се оказа, няма да издържи.

Явно подобни смели идеи у нас са нереализуеми. Динамична- заради всичко, което се случваше в Левски, ЦСКА, Ботев, Локо и Литекс. Разнообразна- заради възходите и паденията или обратното, като канарчетата, които разпериха крила от пепелта.

Но нека започна от най-доброто нещо, което се случи в българския футбол през изминалата година- привличането на Лотар Матеус за национален селекционер. Мисля, че този човек има големи познания във футбола. Няма тайни за него на терена. Беше страхотен футболист, а си мисля, че е такъв и като треньор. Да не говорим за имиджа му по цял свят- той е в графата “уважавани по цялата планета”. Не се съмнявам, че ще търси алтернативи за решаване на проблемите в национала ни и му стискам палци.

Вярвам, че ще открие и нови футболисти, около които да гради бъдещето на отбора. Защото ако той не успее да помогне на държавния ни тим, значи и Господ няма да може да се справи. Опело, национален траур и край.
Другият футболен хит на годината за мен е отборът на Литекс и играта на тима във вътрешния шампионат. Оранжевото доминира в първенството, то се вижда. Като голяма “вина” за това откривам у големия Любо Пенев. Честно- кеф ми е да ги гледам.

Не мога да пропусна и онова, което се случва в Левски. Изградиха добър отбор и само малшансът им попречи да играят и в първата половина от новата година из Европа. При сините всичко е ясно- голямата находка е Гара Дембеле. Той е футболист от световна класа, несъмнено.

Хубаво нещо се случваше и в Бургас, където отборът на Черноморец започна да придобива европейски облик. Проектът тръгна много професионално, със страхотни планове за развитие и поглед в бъдещето. Бази, школи, инвестиции. Но балонът се спука. Явно подобни “розови” намерения у нас не могат да узреят в завършен вкусен плод. Остава горчилката.

Тук е мястото да спомена за Локомотив Пловдив, където, за разлика от Бургас, се работеше здраво и професионално, но без такъв шум. Хората в клуба се движеха и се движат в правилната посока и според мен ще стигнат там, за където са се запътили. На всички е ясно, че Коко Динев влага пари, сърце и душа. И нещата вървят, резултатите се виждат. И докато в Локото всичко вървеше, в началото на годината Ботев влезе в преизподнята. Ковчегът закова Митко Христолов. И изкопа гроба. Доведе най-стария тим у нас до най-срамното му положение. Христолов бутна ковчега в гроба и се опита да хвърли пръстта върху му, но бе спрян.

А Ботев наистина се възроди. Отборът, по-скоро идеята, понесен от феновете, се превърна в най-красивото и оптимистично събитие в родния ни футбол за 2010-а.

Не такова бе дереджето на националния ни тим. Там оптимизмът дойде с Лотар Матеус, но преди това трагедията бе пълна. Няма точки, няма идеи, няма Бербатов. Най-добрият ни футболист си тръгна. Дойде му до гуша от нападки и злоба. До гуша дойде и на цесекарите, които вече не знаят какво се случва с любимия им тим. Хаос- финансов и организационен, драпане, мъки. Които не е ясно кога ще приключат.

Да не ви е мъчна 2011-а, пожелавам на всички, които са стигнали до тук (вероятно не са много). Бъдете живи и здрави, имайте голям късмет и истинска любов. Другото го има по магазините...

Вижте видео:

Славчо Тошев в "Неудобно"

Източник: podtepeto.com