Андрей Баташов е роден на 10 септември 1965 г. във Волгоград, Русия. Актьорът и доцент по актьорско майсторство и режисура е наследник на известна руска фамилия, произвеждала и доставяла стомана на царския двор от времето на Петър Първи до края на династията Романови.

Самият Баташов е рицар на Ордена на тамплиерите. Секссимволът на българския театър с над 40 роли зад гърба си в периода 2001-2005 изигра още една - депутат от парламентарната група на НДСВ. След като напусна Народния театър „Иван Вазов”, е на свободна практика.

- Каква е вашата оценка за поредната театрална реформа?
- Театралната реформа е абсолютно епидермална. Действията са съвсем повърхностни и нещата не се мислят в дълбочина. Това е симптоматично и емблематично за държавата в последно време.

Като член на комисията по култура в парламента доста дълбоко изследвах процесите и мисля, че 39 държавни театъра плюс общинските са прекалено много за България. Тук министърът е прав. Във Франция например има четири национални театъра. Докато само в Париж има 240 театъра с друга собственост. Затова е нужно да погледнем ситуацията отвисоко и в дълбочина. Нужни са критерии, защото не можем да бъдем по равно бедни. Този, който работи и продава, трябва да получава...

- А какво трябва да направи един шеф на театър и един актьор, за да се впише в пазарната икономика?
- Преди 5 години освободих щата в Народния театър и съм артист на свободна практика. При това положение играя в театър 199 и наскоро имах премиера – пиесата се нарича „Влез в час”. Заглавието е много съотносимо със ситуацията, в която живеем.

- Какво е посланието на героите, кой не е влязъл в час?
- Аз съм влязъл в час от 15 септември 1972 г. и оттогава не съм излизал.

- А какво беше участието ви в НДСВ и властта – влизане, излизане или бягство от час?
- Това беше заставане зад личността на последния български цар Симеон Втори.

- Имаше ли смисъл от това?
- Естествено. Смисълът е, че аз съм човек, който е за каузата и никога няма да се разделя с морала, с вярата и с любовта. В личностен план застанах зад Симеон Втори, защото моят дядо е бил царски офицер, който се е клел на Негово величество Борис Трети. По руска линия моите роднини са били доставчици на императорския двор на всичко, което касае метал, дори и на сабите, с които са се били руските войници и на които пише „С нами Бог”. Те са били ковани и лети в техните фабрики. Затова има нещо, на което държа, и това е честта. Аз не застанах зад партия, а зад неговата личност. Но освен емоционално, това беше и доста съзнателно, защото хората трябва да ценят личностите и институциите и да не се отнасят с пренебрежение към историята и моралното присъствие. Царят беше единственият човек, който след последните парламентарни избори си подаде оставката.

- Това е естествено поведение на лидер, изгубил изборите.
- То е естествено поведение, но не беше последвано от никой друг, който изгуби изборите. Аз му се обадих и го поздравих за този акт, защото това е европейско, цивилизовано поведение.

- Но в крайна сметка НДСВ изчезна от политическия терен.
- Важното е царят да не изчезне.

- Странно е да се говори с актьор на политически теми. Като гледате сегашната действителност, мислите ли, че скоро ще има изобщо за какво да си говорим с творците?
- Разбира се, че ще има. Ще има нужда от разговори за необходимостта от просвещение, от духовност, от култура. Без това сме абсолютно загубени. Рано или късно ще стигнем и до това. Човешките усилия винаги имат смисъл. Ако заради нещо съм се включил в политиката и съм застанал зад кауза, това е било желанието ми да помогна в сферата, в която съм вече над двадесет години. Не че нямаше колеги, които възприеха моето присъствие в бялата къща, на която пише „Съединението прави силата” - макар 86 процента от хората, които влизат там, да не знаят какво пише и да не го осъзнават - по друг начин и не отнесох подмятания от сорта на: „Аха, депутатчето, я сега да му свалим няколко спектакъла...”

- Кой се отнесе така към вас?
- Директорът и зам.-директорът на „Сълза и смях”, т.нар. Младия Маркс – Венцислав Кисьов, и Васил Банов – „Кмете, кмете”. Свалиха два спектакъла по повод полагането ми на клетва в парламента. Аргументът им беше доста сензационен за мен – че един български депутат не може да участва в спектакъл със заглавие „SEХХХ”.

- Но в момента същите тези хора се оплакват от реформата като несправедливо засегнати...
- Нека. Аз ги предупредих, че което куче ме е залаяло, все е побесняло. Това беше любима приказка на моя дядо.

- Успяхте ли да научите нещо от политическата си дейност?
- Много неща научих. Бях доста нетърпелив. Вече не съм.

- И какво изтърпявате?
- Бой.

- И Бойко Борисов носи на бой.
- А, не! Аз не съм от хората, които се бият буквално. Може би Бойко понася буквален бой и затова Силвио Берлускони му мери гърба, мускулите и бицепсите. Аз нямам кой знае какви бицепси, въпреки че съм сложен добре. Но винаги съм бил привърженик на друг вид бойни изкуства, в които се използва силата на противника, а не собствената.

- Чия сила на свои противници използвате, за да победите?
- Лично аз нямам противници. И съм много сговорчив човек. Не че искам всички да ме обичат. Важното е да зная аз кого обичам. Но, ако някой посегне...

Интервю: Ива Николова, blitz.bg