Живот в руските лагери или как се ражда ''Наследникът от Калкута''?

Роберт Щилмарк и неговият магнум опус „Наследникът от Калкута“ излизат в ново издание, илюстрирано от художника Петър Станимиров. Книгата е част от луксозната колекция „Върхове“ на ИК „Изток-Запад“.

Роденият в царска Москва Роберт Щилмарк (1909–1985) е познат на мнозина български читатели като един от авторите на приключенския роман „Наследникът от Калкута“. Днес съветският журналист и писател е официално признат за единствен автор на произведението, след като печели делото за авторство на романа (през 1959 г.) срещу другия „автор“ – Василий Павлович Василевски. До това дело се стига след няколко години, в които Василевски изнудва и заплашва със смърт Щилмарк, а историята на съавторството се заражда още през 1950–1951 г. в сталинските лагери – на строеж № 503 „Мъртвия път“, където Щилмарк е заточен и участва в строителството на заполярна железопътна линия.

Там бившият преподавател по военна топография, завеждал някога отдела за скандинавските страни и редактор на отдела по печат във Всесъюзното дружество за културни връзки с чужбина, се среща с Василий Павлович Василевски – един от бригадирите на криминалните затворници. Тъй като Щилмарк имал навика вечер, след тежкия труд в лагера, да разказва на другарите си по съдба пленяващи истории от Александър Дюма, Робърт Луис Стивънсън, Джек Лондон и др., той бързо станал всеобщ любимец. След като приключил с всички познати му чужди разкази, начетеният журналист (Роберт владеел отлично немски, холандски, датски, шведски и норвежки език) започнал да съчинява собствени истории. Така се родил и романът „Наследникът от Калкута“. Василевски сключил споразумение с Щилмарк, освобождавайки го от тежка работа. В замяна Роберт бил задължен да впише като съавтор Василевски, чиято била и първоначалната идея за творбата. Бригадирът се надявал, ако един ден произведението бъде публикувано, да се хареса на любителят на исторически романи Сталин, който да намали присъдата му. След написването си „Наследникът от Калкута“ е предаден на началството от Василевски, чийто отношения с Щилмарк междувременно се влошават (дотам, че Василевски го заплашва с убийство).

През 1955 г. наследникът на дворянски род Роберт Щилмарк е реабилитиран. След завръщането си в родна Москва писателят продължава да получава заплахи от Василевски (все още в лагера), който настоява Щилмарк да издири и публикува романа възможно най-скоро. Ако Василевски не фигурирал като съавтор, за Роберт имало мокра поръчка. Бившият преподавател по военна топография намира ръкописа и го публикува в издателство „Детгиз“ през 1958 г., а на корицата фигурират имената и на двамата. Книгата се радва на голям успех, а Щилмарк превежда на бригадира една четвърт от хонорара за първото издание. Недоволен от сумата, Василевски отново заплашва Щилмарк, който най-накрая решава да потърси помощ от издателите си. Те предявяват иск в съда, за да защитят правата на истинския автор и след подробна експертиза и свидетелства на бивши лагерници, Роберт Щилмарк е признат за единствен автор на „Наследникът от Калкута“.

В България приключенският роман излиза за първи път през 1960 г. с двете имена на корицата. Впоследствие търпи още няколко преиздания, в които за автор е посочен единствено Щилмарк. Сега българският читател има възможността да се пренесе в увлекателния пътешественически свят на „Наследникът от Калкута“ в новото, илюстрирано от Петър Станимиров издание на книгата с твърди корици.