Калин Сърменов: Понякога съм много лют

- Калине, защо някога напусна Сатирата?

- Защото тогавашният директор Рашко Младенов ме извика и ме  информира, че падат четири представления. Така той зачеркна една година от моя  живот и аз си тръгнах. Бях започнал да не се харесвам. А никога не съм искал да  бъда функция на глупостта.

- Играеш 13-и сезон във "Вечеря за тъпаци" на Иржи Менцел. Как  го докарахте дотук?

- Ами Менцел знае как се прави театър. Представлението пълни  салона със смях, глъчка и професионализъм. Ние не правим компромис. Не се  превръщаме в жалки клоуни, които с цената на всичко забавляват публиката.  Отстояваме художествените си позиции и затова зрителите идват, плащат и ни  гледат. Така беше още от първия момент, а тогава нямаше нито "Комиците" с Христо  Гърбов, нито "Седем часа разлика" с мен, а Иван Бърнев още не беше снимал в  "Служих на английския крал". Но рекламата вървеше от уста на уста. Само Иван  беше номиниран, но от така наречената гилдия никой не му обърна внимание. Защото  трябва и можене. А ние отдавна не можем. Сега си говорим с кои режисьори ще  работим. Ами проблем е! Онзи ден питам Снежина Танковска: "Какво се случва във  ВИТИЗ? Образованието е кофти". А тя подскочи, но това са фактите.

- Защо трупата на времето беше супер?

- Имаше ясни и точни правила. Калоянчев, Таня Лолова и Стояна,  които в неделя се обадиха да ме поздравят, защото сме много близки, преди години  се въздържаха да говорят с мен, докато не разбраха колко струвам. Беше точно  след премиерата на "Императорът". Дойдоха в гримьорната, викаха "Браво, браво" и  започнаха да ме целуват. "Добре, де, защо толкова време не ме поздравявахте?". И  Калата ми обясни: "А ако се беше оказал лайно, какво правим после. Първо  трябваше да видим дали си добър, дали си свестен, а не да се сприятеляваме  предварително!". Сега Таня по телефона ми напомни да си сложа шала, който ми  подари, защото утре няма да може да дойде. Талантливи хора, винаги съм се  разбирал с тях. Останалите омаловажават труда ти и искат да сложат на преден  план собственото си бездарие.

- Какъв си като началник?

- Няма значение дали управляваш 30 или 70 човека. Театърът е  бизнес - правим представления, които трябва да се продадат. Чакаме приходи от  тях, а министерството ни финансира на база продадени билети. Ако започнем да си  говорим само за изкуство, по-добре да затворим предприятието. За мен това е  производство на продукти. А те трябва да бъдат конвертируеми - не на всяка цена,  разбира се. Не говоря за крайности. Трябва някой да те гледа, иначе театърът  няма смисъл.

- Капризен ли си?

- Не. Изключително взискателен съм. Прецизен съм в мярката на  професионализъм. Това е най-важно - може да няма много талант, но да има  професионализъм. Дарбите са божа работа - я дойдат, я не. Но няма ли  професионализъм, нишката се къса. Държа всеки да подреди критериите си -  трудолюбие и всеотдайност. Оттук нататък друго не ме интересува - кой с кого  защо и кога. Това е извън бизнеса.

- Не си типичен артист. Кога се извъди такъв бизнесмен?

- Винаги съм бил - в нашите занаяти трябва да си организиран,  да си наясно с уменията си. Ако можеш да се справяш с хора, защо да не овладееш  и щуротиите в собствената си глава. То е същото. Ама аз съм разхвърляна  творческа личност - няма такова нещо. Ама искаш да играеш, нали трябва да научиш  текста си, да дойдеш навреме, да се поддържаш в добра физическа и психическа  форма.

- Къде е бохемът, къде е рокаджията?

- Пак там, на същото място. Само в България хората мислят, че  след като някой е рокаджия и бохем, е безотговорен. С часове сме стояли в  студиото, за да се получи парчето - махаме китари, слагаме различна тоналност и  така, докато стане. Да, сигурно през това време пием бири, но никой от нас не е  казал: "Абе, карай". Затова "Контрол" беше страхотна група. Но в България всичко  това не се разбира. Добрите отношения между хората се приемат като вид слободия  - "Нема да бачкаме". А всъщност става дума за приятелска атмосфера. Без нея не  може. В Сатирата я има благодарение на Иван Попйорданов.

- Има ли притеснени от това, че седна в горещия стол?

- Имаме път, който трябва да изминем. Но при подобни смени във  водата винаги се образуват вълни. По една или друга причина всеки започва да се  чувства несигурен, а енергийността се повишава.

- Ще бъдеш дипломат, така ли?

- Да, но в крайна сметка дипломацията бързо изчезва, ако липсва  перфекционизъм. Тогава избухвам лесно и става опасно. Много съм толерантен,  пускам аванси, но издъни ли се някой на последните пет сантиментра, количката се  обръща и ела да видиш какво става. Колежка в моята фирма се шегува, че при нас  всеки плаче поне веднъж в годината. Надявам се това в Сатирата никога да не се  случва.

- Кога за последно се качи на сцената, за да пееш?

- По принцип отказвам, затворил съм тази страница. Но преди  две-три години с мои приятели отидохме в клубче след вечеря. И там ми  организираха изненада. Момчета от онова време искаха да ме поздравят и аз, както  си бях с костюма от деня, се озовах на сцената - с чаша в ръка и с цигара,  тогава още пушех. "Айде да забием някое парче", ме призоваха те. "А, няма да  стане - забравил съм текстовете", опитах се да се измъкна аз. "Да пробваме",  провокираха ме отново. Та до шест часа сутринта - то е като карането на колело,  не се забравя. Даже хванах микрофона по същия начин.

- Какво е дереджето тук и сега на рока?

- Много е зле. Няма съпротивителна сила и качествен продукт.  Затова сте виновни и вие, журналистите. Историята с киното и театъра е същата.  Не може по първите страници на вестниците да бъка от знайни и незнайни герои -  просто да умреш. Защо не сте по-критични? Режете! Тая песен е кофти, този  спектакъл не става, онзи филм е за боклука. Ако на някой режисьор майка му, баба  му и даскалицата му са спестили истината, че не става, поне шефът на трупата да  го светне. Да му каже: "Ей, лайно, чии пари харчиш ти?". Толкова пари за кино не  е имало от 20 години. Вежди Рашидов направи чудеса. Но ние продължаваме да  правим лоши филми. Е, защо не го кажете във вестниците? Че "Стъпки в пясъка" и  "Лора от сутрин до вечер" са безумия? То не се гледа. А те си раздават награди,  целуват се един друг и всичко им е наред. Ето това ме влудява. Онзи ден ми  казват колеги в Сатирата: "Ау, сега ти няма да харесаш нито едно представление".  Е, за какво ме викате за директор - за да ви харесвам боклуците ли? Няма да  стане.

- Винаги ли си бил бунтар?

- Майка и татко, светла му памет, са ме възпитали в тотална  съвестност - правя ли нещо, да използвам целия си капацитет. Това не е  бунтарство - аз полагам усилия да ставам все по-добър, а от другата страна няма  нищо. Много е запусната историята в България. Талантливият човек започна да се  спасява индивидуално. А това означава, че вече работи със собствените си  недостатъци. Трудно се доверява, защото вижда колко е нестабилно всичко около  него, че е на ниско ниво. Така убива дарбите си. А лишеният от талант се бори  със зъби и нокти. Посредствеността е агресивна.

Източник: в. "Стандарт"