Михаил Билалов: Никога не си правя сметки предварително

- Г-н Билалов, много сте добър в балета - как го постигате?

- Аз съм наивен човек и съм убеден, че каквото и да правя, ми се получава добре и хубаво. Вече съм страхотен професионалист в хореографията - през цялото време съм в арабеск. Може би всички вече ми се смеят, но какво от това? Имам вяра и правя редовно екзерсиси - много ми се отдават. Доволен съм, че се докоснах до танцовото изкуство, макар наивно и аматьорски.

- Да не би да обмисляте проект, свързан с поредния жанр, който превземате с лекота?

- Засега не. Никога не си правя сметки предварително. Живея с това, което се случва тук и сега. Върховно нахалство е да разсмиваме Господа с плановете си. Плътта да има претенции - някак си е комично. Духът може да се рее и да си представя, но Бог решава. В момента правя театър и съм щастлив.

- Вашият полковник като че ли не успява да се съвземе от шока, че редникът се превръща в момиче, а още по-малко приема неизговорената си любов към нея...

- Проблемът не е нито хормонален, нито психически. Моят герой е поставен пред свършен факт и пред чудо, което може да бъде разтълкувано като метафизично. Ние не разсъждаваме върху самата метаморфоза, а върху следствията от нея.

- Как приемате абсурдите извън сцената?

- По принцип няма как да се справим с тях. Те просто съществуват с нас, живеем паралелно. Като в параграф 22 - трябва да го приемете безпрекословно и дори да пиете в негова чест. Човек обаче не може да бъде през цялото време негативен. Добре е да бъде позитивен, студената война е невъзможна. Но страданието може да те направи по-скромен. Колкото по-рано прозреш необходимостта от смирение, толкова по-добре. Познавам много възрастни хора, които още не са се смирили.

- Кой е най-големият парадокс в България?

- Цената на кафето на аерогарата. То е най-скъпото в Европа - 5,50 лв. с млякото. Името на летището също е смайващо - Враждебна. Друг въпрос е, че винаги тичам в последния момент към самолета за Париж.

- А в народопсихологията?

- Чудомир и Радичков са казали всичко за душата на българина. Никой не е по-голям от тях.

- Към какво се стреми Джаро?

- Надявам се, че някой ден все пак ще разбере, че Мартин е под прикритие. 

Източник: в. "Монитор"