Миролюба Бенатова: Дискредитираха ме умишлено

В интервю за 24 часа журналистката от БТВ отново разказа случая около Катуница и обвини хората, които стоят зад организирането на футболните агитки в Катуница, че са искали да я дискредитират умишлено.
-Всенародните вълнения от Катуница предизвикаха и други по повод вашето отразяване от мястото на събитията. Защо, какво се случи?

- В Катуница едно 19-годишно момче беше убито пред очите на баща му заради дългогодишна вражда между кръга около Веселин Христев - син на бивша кметица на Катуница, и рода на Кирил Рашков. От МВР казват, че жалбите за неправомерни действия и тормоз валят и в двете посоки години наред.

Последният сблъсък между двете групи е в нощта на 22 срещу 23 септември, когато част от основните участници вдигат скандал пред къщата на Кирил Рашков. На другия ден полицията води разговори с всички участници в среднощното събитие, в селото е напрегнато, а Веселин Христев пуска жалба, че е заплашен с убийство от Кирил Рашков. След няколко часа групата около Христев, в която е и бащата на Ангел - Атанас, и самият Ангел, и други хора, които не знам кои са точно, пресрещат бус, пълен с роднини на Цар Киро от Столипиново, които влизат в Катуница. Тогава, в скандала между двете групи, напрежението ескалира и се стига до прегазването на момчето пред очите на близките му. Ангел е премачкан от буса с ромите. В следващите часове част от къщите на Рашкови са нападнати за първи път. На 24 септември осъмваме с новината, че в Катуница има размирици и гражданите искат мъст.

Заминах и поех отразяването в ранните следобедни часове, когато вече младежи от селото палеха и обръщаха коли по улиците. Другото момче, с операция на сърцето, вече беше починало, тъй като не беше понесло загубата на приятеля си. Всички бяха настръхнали и не искаха публичност.

Местните на няколко пъти нападаха физически екипа ни още през деня. Имах изключителни затруднения да интервюирам хората, участвали в събитията, довели до убийството на Ангел. Но успях да интервюирам бащата и лелята на убития Ангел, казаха ми как е сгазен умишлено, как по-рано в същия ден са подали жалба за заплаха за убийство срещу фамилията Рашкови. До 19 часа на 24 септември всичко беше относително спокойно. Но през целия ден се носеха слухове, че агитки на софийски отбори ще дойдат в Катуница и ще правят протест след 19 часа. Твърдеше се, че тръгват 7000 души, неясно от къде. Това не се случи.

В крайна сметка след 20,30, когато вече беше тъмно, в Катуница влязоха организирано в колона 150- 200 души с автомобили предимно с пловдивска регистрация и пак агресивно се нахвърлиха срещу екипа ни, когато операторът вдигна камерата да ги снима на входа на селото.

Влязоха през парадния вход, така да се каже, и не искаха ние да видим това. След това се разделиха и първо нападнаха една празна къща на съседна улица, където имаше съвсем малко полицаи. След това се пренесоха на основната улица, подпалиха две празни къщи пред очите на сериозно присъствие на жандармерията. Полицията всъщност беше заградила подстъпа към реалната къща на Кирил Рашков и изобщо не се занимаваше с това да спира или предотвратява безредици. Феновете сами се представиха като "жълто-черни", сложиха си качулки и маски, бутаха ни и ни заплашваха да не ги снимаме, подпалиха и потрошиха къщите. И след като се и снимаха с нацистки жестове, се оттеглиха необезпокоени. Тогава жандармерията направи кордон за пожарната и огънят беше потушен.

Попитах главния секретар на МВР веднага след като феновете се изнесоха, защо не ги задържаха. Отговори, че щели да ги арестуват, когато му дойде времето.

После се твърдеше, че са ги задържали в селото. Ако това наистина бе така, в Катуница трябваше да останат пусти над 60 автомобила, с които пристигнаха "мирните граждани". Нямаше такива коли, защото агитката имаше достатъчно време да се оттегли.

- Какво правеха местните от селото?

- На погрома нямаше жители от Катуница като участници, може би е имало много малко странични наблюдатели. Аз разказах в репортаж за убийството на момчето и предшествалите конфликти, а във включването в 22 часа показах какво са направили агитките, без да ги квалифицирам. А по-късно се лъжеше, че съм ги нарекла лумпени и вандали. Даже не съм ги наричала хулигани. Казах, че футболни фенове от пловдивски отбори са се държали като на футболен мач, но този път върху къщите на Цар Киро. Както и че част от участниците са употребили алкохол, без да уточнявам много или малко и какъв е ефектът от това. Разказах и че се е случило пред безучастната полиция, вероятно за да не се допуснат по-големи безредици. На другия ден показахме само по Би Ти Ви истинската и надлежно опазена къща на Кирил Рашков заедно с поне 6 скъпи автомобила в двора. И логично обяснихме, че явно полицията умишлено е допуснала палежите на другите места, за да остане цяла истинската къща. Подадохме много детайли за размисъл. Смея да твърдя, че нашият телевизионен екип беше единственият, който обикаляше из селото, за да разбере ситуацията в детайли, а не стояхме пред кордона на жандармерията в очакване само на официална информация. И затова успяхме да снимаме и близките на убитото момче, въпреки че не искаха, и идването на агитките, и палежа на първата къща и запазената къща от другата страна на улицата. Това е работата на репортера и аз си я свърших.

- Десетки още журналисти отразяваха събитията, имаше репортажи и на чужди медии. Защо вие попаднахте в центъра на другата омраза?

- Защото не нарекох погрома от футболна агитка спонтанен граждански протест на жителите на Катуница.

- Какви хора реагираха така остро срещу репортажа, а после ви нападнаха яростно в интернет? Какъв е социалният им портрет?

- Смятам, че кампанията със стотици еднотипни писма, които изопачаваха моето отразяване и насаждаха целенасочено, чезащитавам циганина и че не съм разказала за драмата на семейството (което никак не беше вярно), беше организирана от същите кръгове, които заведоха агитката на пловдивския отбор в Катуница. Тези хора, подтикнати от някого, умишлено искаха да ме дискредитират и да изместят центъра от същинските факти по драмата в селото.

- Реакцията им прилича на "правораздаването" на таксиджиите от началото на 2000 година...

- Да, подобни организирани групи, мотивирани и подкрепяни от службите и партиите, са подготвили и инициирали и опожаряването на Партийния дом през 1990 г.,и други по-скорошни събития, в които в ядрото на истинско гражданско недоволство има и престъпни провокативни емементи.

- Оказа се, че интернет – услужливият приятел, може да се обърне срещу медиите и истината. Има ли отпор срещу това?

- Срещу всичко има отпор, ако човек се усети навреме.

- Искате да влезете във фейсбук в петък вечер и се оказва, че са ви заличили. Какво си помислихте?



- Защо тръгнахте яростно да отстоявате позицията си. Заради себе си или заради професията и гилдията, която всяка власт и прислойка иска да пречупи и подчини?

- Поведението ми през последните дни по нищо не се различава от постъпките ми през останалата част от живота ми. Имам изострено чувство за справедливост, което ми е помагало винаги да си върша работата по съвест, без значение кого ще засегна. В най-честия случай недоволни от материалите ми са били силните. Защитавам вярата си в професията, в която дишам през последните 18 години. Защитавам правото да виждам повече от един пласт и да го показвам на другите, каквато е работата на журналиста. Защитавам успеха си, който не дължа на службите. Вярвам, че не съм срам нито за себе си, нито за "народа", нито за гилдията, и не се притеснявам да го отстоявам, така както отстоявам фактите в журналистическите си материали. Не искам да позволя да бъда пренаписана и подменена само защото освен репортажа за убийството на Ангел си вършех съвестно работата на репортер, игнорирайки опасността да бъда пребита и подпалена от хората, които ме заобикаляха. Подпалвачите използваха болката на хората в Катуница за параван.

- Без да назове име, Кеворк Кеворкян заяви в събота от екрана, че "момичето от една телевизия" е допуснало основна грешка в случая "Катуница" - нарече хората "тълпа", и трябва да им се извини за това.

- Във всички телевизии работят момичета и не се припознавам в анонимни подмятания.

- Ако наново правите репортажа от Катуница, какво бихте изтрили от него?

- Нищо.

- Какво ще правите без любимия фейсбук? Ще се борите срещу правилата, които в определен момент се превръщат в цензура?

- Фейсбук и всички социални мрежи са изключително сериозен канал за комуникация и информация. Хората живеят там паралелен живот и за мен като журналист това пространство е важно. Надявам се администраторите да възстановят профила ми (направила съм постъпки за това) и този път да е завинаги.

- Поуката от всичко?

- В човешката ни същност е заложено хем да искаме истината, хем да не можем съвсем да я понесем.