Радина Кърджилова: Харесвам естествената красота

Когато решихме да направим интервю със звездата от "Стъклен дом” - Радина Кърджилова, си казах, „ох, поредната млада актриса, аман!”.

За радост се оказа, че всъщност тя е едно много приятно, лъчезарно и здраво стъпило на земята момиче, което не се е главозамаяло от забързания си и зает професионален график, а тъкмо напротив – сега набира скорост и го знае много добре.

Поговорихме си откровено за ролите й, за красотата, за празниците и за… всъщност, вижте сами:

-Здравей, няма как да не започнем с въпроса: Какво празнува – Свети Валентин или Трифон Зарезан?
- Нито едно от двете.

- Защо?
- Ами, не мисля, че точно на 14 февруари трябва да кажеш на човека до себе си „Обичам те”. Ако това наистина е така, трябва да му го казваш всеки ден. По същия начин мисля и за всички онези, с извинение, сополиви „Ден на майката”, „Ден на бащата”, „Ден на детето”… в крайна сметка, ние винаги ще останем деца на родителите си и винаги ще се обичаме. Защо вместо да им показваме всеки ден с малки жестове какво чувстваме към тях, да трябва точно на някаква си дата да си кажем „Обичам те”?

- В този смисъл - има ли човек до теб?
- Да, имам си приятел, когото много обичам.

- Графикът ти е доста зает напоследък. Той не се ли сърди, че нямаш много време за него?
- Да, има го и този момент, обаче това е положението. Обичам да съм навсякъде, да съм заета и да върша много неща...

- Как реши, че искаш да станеш актриса?
- Това не беше решение. Просто така се случи. Когато бях на 17, придружих тогавашния ми приятел на кастинг за един филм. Чаках го отвън, но излезе асистент-режисьорът и ме видя. Поиска да вляза и да се явя за роля. Казах му, че по никакъв начин не съм подготвена за кастинг, но все пак се съгласих. Накараха ме да се разходя пред камерата, режисьорът ме хареса и ме попитаха „Мислиш ли, че можеш да се справиш?” И така, дадоха ми ролята. Снимките бяха в Пловдив, продължиха две седмици. Тогава взех първия си голям хонорар, за първи път имах повече пари накуп, които аз съм си изкарала. После кандидатствах в НАТФИЗ, приеха ме и оттам се завъртяха нещата.

- Как се казваше филмът?
- „Последният бей на Балканите” - копродукция между няколко държави. Беше доста предизвикателно, имах и гола любовна сцена, в която си партнирах с главния актьор - французин на име Арно Бинар. Бях в ролята на кабаретна певица, а Теодосий Спасов ми беше направил текста и музиката. Мисля, че се получи хубаво .

- Някой от семейството ти занимавал ли се е с кино или театър?
- Не, баща ми е художник. Когато реших да кандидатствам в НАТФИЗ, той ми каза, че тук, в България, не е много цветущо за развитие в подобни професии. Засега, да чукам на дърво, добре ми вървят нещата. Надявам се да продължи така. Искам работа, работа, работа, колкото повече, толкова по-добре!

- Има ли някакъв образ, който искаш да изиграеш?
- Винаги говоря за един филм, който се е запечатал в съзнанието ми отдавна – „Франсис”, с участието на любимата ми актриса - Джесика Ланг. Биографичен е. Според мен и у нас има нужда да се направи такъв филм. Например - за Катя Паскалева или за Невена Коканова, а някоя млада актриса да ги изиграе. Това ми е мечта, да се потопя изцяло в ролята на друг човек, който реално е съществувал и е имал значение за културата или изкуството.

- Образите, в които те виждаме, са все много драматични. Би ли изиграла комедийна роля?
- Да, но ако наистина си заслужава, защото комедията е много труден жанр. Когато играеш в такава роля, независимо дали в кино или в театър, не е важно да си смешен. Много е пипкаво, защото е супер лесно да преминеш границата на халтурата - да си мислиш, че нещо е много забавно, а всъщност то да е грозно.

- Остава ли ти все пак някакво време за себе си?
- Не, никакво.

- Вълнуваш ли се от модата?
- Ами, интересувам се, но харесвам нестандартни неща. Например ако си харесам някоя блуза в магазин, искам да си я купя във възможно най-големия размер. Харесвам малко пънк стил, по-небрежните неща. Напоследък много ме кефят хипи лентите. Но не от онези сребърните, които са като диадема, ами просто от обикновен ластик.

- Обичаш ли да ходиш на фризьор, на маникюр…?
- Само, ако имам някакъв повод. Иначе избягвам да се подлагам на такива неща, защото съм фен на естественото, не обичам много гримовете. Харесвам абсолютно изчистените лица, единственото, което си слагам е основа и руж, най-много да добавя спирала и вазелин. Малко недоверчива съм по отношение на фризьорите. Може би, защото преди имах страшно дълга коса, до кръста. Мислех си, че тя вече е събрала твърде много енергия – и положителна, и отрицателна, затова я отрязах. В началото много ми липсваше, но после започнах да се харесвам и иначе, и свикнах.

- Каква прическа си направи?
- Беше много филирана и с бретон.

- Значи трудно взимаш решения за радикални промени във външността си?
- Зависи. В „Стъклен дом” се наложи да направя такава, защото героинята ми Сиaна направи опит за самоубийство и след това преживя кардинална промяна – не само вътрешна, но и външна. Сменихме облеклото, обувките и разбира се, прическата. Склонна съм на радикални промени, но основно, ако работата ми го изисква.

- В "Стъклен дом" има хора, които се грижат за начина, по който изглеждате. Добре ли се чувстваш в дрехите на твоята героиня?
- Да ти кажа честно, не, не се чувствам добре. От всички герои в сериала, Сиaна е с най-ненатрапчив стил на обличане, имахме известни търкания по този въпрос, но това се изглади. Основно, защото героинята ми се разви в съвсем друга посока. По принцип, тя е облечена по начин, по който никога не бих се облякла в живота си. Всичко това обаче е нормално, дрехите имат отношение към персонажа ти, помагат ти да промениш изцяло излъчването си, а е много важно да можеш да си вършиш работата, както трябва.

- Кое ти беше най-трудно да приемеш в стила й?
- Токчетата. Да ти кажа и до ден днешен не мога да се науча да ходя на високи обувки. Това ми е най-голямата мъка. Ето, сега например, за премиерата на „ТILT” си бях купила едни жестоки обувки с ниско токче, обаче по едно време започна да ми е Адски неудобно.

- Като говорим за предизвикателства, притесняваше ли те голата сцена в „TILT”?
- Не. Тя беше доста приятно заснета, издържана е естетически, а и с Явор (Бахаров - б.а.) сме много добри приятели. Мисля, че добре се справихме.

- Външността на една актриса е важна. Спазваш ли диети?
- Да, в момента спазвам една 90-дневна диета. Не се лишавам от нищо, просто се храня разделно. Пия по литър и половина вода, а също и страшно много чай.

- Алкохол?
- Фен съм на бирата, позволявам си от време на време да обърна няколко бирички. Обожавам също виното, и бяло, и червено.

- Спортуваш ли?
- Преди ходех усилено на латиноамерикански танци, тренирах много и в продължение на доста време - около 5-6 години. Сега имам карта за фитнес, но просто не ми остава свободна минутка. Напрежението допринася за поддръжката на тялото, колкото повече стрес, толкова повече калории изгаряш (смее се).

- А, как си почиваш?
- Обичам да чета, да гледам филми.

- Кой е последният филм, който те впечатли?
“ТILT”! (смее се) Шегувам се, много си го харесвам, но последно гледах „The King Speech” (Речта на краля), жестока актьорска игра.

- Значима за теб книга?
- Една от любимите ми, която обичам още от детството и съм я чела вече поне три пъти, е „Сърце” на Адмондо де Амичи . И досега, всеки път като тръгна да я чета, плача – страхотна книга е. Иначе тези дни прочетох биографията на Чарли Чаплин, купих си и три книжки на Ерик-Еманюел Шмит , изчетох ги за три дни. Директорът на сливенския театър ми даде „Сто години самота” на Маркес, защото никъде я няма, (а в антикварните магазини струва по 100 лева) и сега мисля да се отдам на нея.

- Каква музика слушаш?
- Зарибена съм по дръменбейса, много слушам Netsky . Харесвам супер много и последното парче на Rusko – „Hold On”. Иначе слушам и много рок, аз съм от такова семейство - баща ми е израснал с „Rolling Stones” и „Beatles”, и вкъщи само такава музика се слуша. Иначе харесвам много нашумелите напоследък „The Kooks”, също „Kasabian”… като цяло - доста различна музика от тази, която пускат по повечето клубове и заведения.

- Вярваща ли си?
- Да, много. Не ходя всяка неделя, но когато съм в особено гадно състояние, обичам да ходя на църква.

- Ако не беше станала актриса или ако в някакъв момент решиш да се преориентираш, в какво би се пробвала?
- Преди много време исках да се занимавам с журналистика. И досега тази професия много ми харесва. Имам предвид обаче онази журналистика, която се занимава с хората на дъното на обществото. Много ми допада и психоанализата - да се занимаваш с хора, които имат проблеми. Може би, защото съм актриса, ме привличат „различните” - с различна сексуална ориентация , жени, които имат проблеми с алкохола, с наркотиците, които са болни от анорексия или булимия, със здравословни проблеми… те и темите, които повдигат са ми много интересни.

- Мислиш ли да заминеш да работиш някъде в чужбина?
- Засега нямам такива планове, но ако, да речем усетя, че зациклям тук, бих. В момента нямам време да си оправя английския и италианския. Освен това, за да заминеш в чужбина и да искаш да се занимаваш с актьорство, ти трябват пиари, хора, които да те водят по кастинги, там те са платени. Необходимо е да имаш и доста сериозни връзки…

- Освен на големия и малкия екран, в какви други твои професионални изяви могат да те видят хората?
- В момента репетирам една пиеса с Ивайло Христов, казва се „Живот на три” и е от Ясмин Реза. Премиерата в Пловдив ще бъде на 24 и 25 февруари, а тук в Модерен театър - в края на март. Лятото, живот и здраве, заминавам за Варна, започвам репетиции за „Вуйчо Ваньо”. Ще играя Елена Андреевна . Там ще си партнирам с групата на варненския театър, която е доста силна. Иначе си работя за сериала ("Стъклен дом” б.а.), надявам се да имам и още ангажименти, това ме поддържа. Благодарна съм за всичко, което ми се случва, защото много млади и талантливи хора нямат възможността, които имаме аз, Явор (Бахаров – б.а.) и останалите.

Вижте видео:

"TILT", трейлър

Интервю: ladyzone.bg