Нели Рангелова: Kогато чух Венци да пее, ми стана лошо

Нели Рангелова родена на 15 септември 1958 г. в Монтана. Започва да пее още като ученичка. Завършва Естрадния отдел на Музикалната академия. През 1982 г. печели “Златния Орфей”. В момента живее с половинката си Георги Бочуков и 14-годишния им син Мартин. Жоро има и три момичета от предишен брак, пише blitz.bg.

От няколко седмици Рангелова е в “Байландо”, за да се бори за каузата на Венци, който иска да завърши образованието си.

- Нели, каква е атмосферата в „Байландо” – какво се случва зад кулисите?
- Аз искам да ти призная, че в началото бях много резервирана към този проект, защото все си представях ситуациите от „Биг брадър”, „ВИП брадър” и бях малко на нокти, както се казва. Обаче продуцентите ме увериха, че всичко ще бъде съвсем добронамерено, че няма да има никакъв род манипулации. А и аз отдавна искам да се занимавам с нещо наистина сериозно, с благотворителен характер, независимо дали индивидуално или в някаква колективна форма. Затова „Байландо” ми допадна много. Но аз им казах в началото, че мога да участвам единствено ако пея, защото не мога да танцувам. Напрежение, освен сценичната треска, не съм усетила.

- Разкажи ми за първата си среща с Венци?
- Откровено да ти кажа, когато го чух за първи път да пее, ми стана лошо. Така се отчаях, казах си – „Боже, как можаха да ми го дадат това момче, той изобщо не може да пее”. Оттам нататък се започна една борба. Камелия Тодорова, горката, започна една работа с Венци, упорита и целенасочена и сега, честно ти казвам – той успя невероятно много да напредне. Първоначално Венци дори не знаеше къде да „влезе” в песента, избързваше, беше неуверен.

Единственото положително нещо, което още в самото начало видях в него, беше това, че винаги е усмихнат и е адски фотогеничен. И след като ни мина първото участие в шоуто, се поуспокоих. Получи се някакъв тотален парадокс – на сцената Венци изведнъж се промени – не е напрегнатото и неуверено момче от репетициите, отпуска се, излиза и си изпява частта от песента. Следи ме, гледа ме в очите, получи се страхотен обрат.

- Дори и да не излезеш като краен победител в шоуто, смяташ ли да помогнеш на Венци да сбъдне мечтата си и как по-точно би го направила?
- Аз вярвам, че не само каузата на Венци, а и на останалите, дори когато се напусне предаването, ще могат да бъдат подпомагани, защото банковите сметки на всички стоят отворени. Но най-хубавото нещо за Венци, което сега се случи и за което аз дори още не съм казала на хората в „Байландо”, е, че тъй като съвсем наскоро той освен всичко останало остана и без работа, сега почти успях да му помогна да реши и този проблем. Той, миличкият е много нестабилен от финансова гледна точка и сега на дневен ред е намирането на работа. Аз говорих с мои близки, приятели и до няколко дни Венци ще се яви на едно интервю и евентуално ще започне от декември да работи. Почти абсолютно сигурна съм, че той няма да остане през зимата на улицата. Помагам му с каквото мога.

- Какво е усещането да те оценяват колегите ти Йорданка Христова и Васко Найденов?
- Много странно... Първо, ние сме от една величина, защото тук не става дума за млад изпълнител. Изобщо не се чувствам комфортно, тъй като аз дори не знам какво ще бъде тяхното мнение, не мога да разбера дали мен оценяват, дали него. Но виж, ако Венци беше пеещ, както много от другите мечтатели, или примерно учеше в Консерваторията, тогава вече щеше да се получи нещо съвсем различно.

Представи си един човек, който не можеше да каже „А”, сега вече пее песни на Мадона – не перфектно, но се справя много добре. Но аз не съм конфликтен човек – дори и някога да не съм била съгласна с оценките на журито, никога не бих си позволила да го кажа, защото моята половинка не е на моето ниво. Не е правилно. Колегите, които са в журито, подхождат много толерантно и в крайна сметка те знаят перфектно за какво става въпрос. Но все пак е много трудно да те оценява колега.

- Йорданка Христова дълго време твърдеше, че няма да вдигне нито веднъж 10-ка, но видяхме, че след последното ви изпълнение тя все пак се пречупи...
- Тя каза, че няма да вдигне на никого 10-ка тогава, когато цяла вечер всички пяха песните на Васко Найденов. Данчето Христова имаше предвид това, че за нея единствено оригиналът заслужава най-доброто. И наистина го направи! Но когато беше вечерта, в която изпълнявахме песните на Лили Иванова, тогава се представихме много добре и получихме 10-ки, включително и от нея. Но нека пак да спомена, че аз съм отишла в това шоу не за да доказвам колко мога да пея, а за да помогна.

- Преди години – на първото ти участие в Куба кубинците са те изкарали, че въртиш любов с Васко Найденов?!
- Васко ми е много добър приятел. През 1982 г. ме поканиха да участвам на фестивал в Куба – и него като втори изпълнител. Всичко беше със състезателен характер, като всеки трябваше да изпее една испанска песен, обаче ние с Васето, тъй като и двамата учим много „бързо” текстове на песни, решихме друго. Харесахме си една песен, която не беше дуетна, но ние я направихме такава – аз един куплет, той – друг, припевът заедно. В Куба българите са много на почит. Оказа се, че там ние сме по-популярни от всички социзпълнители. И тогава тръгна една мълва – страхотна българка и страхотен българин! Така се започна с нашата „любовна” история.

- Лесно ли ти беше да изпееш песен на Лили Иванова и изобщо двете в какви отношения сте?
- Ооо, Лили има много хубави песни. Но не бива да забравяме, че Лили, Васко Найденов, Жоро Христов... това са хората, които имат страшно много хитове. Просто са имали късмета през годините при тях да попадат най-добрите песни. Не казвам, че аз не съм имала такива песни, но Лили е с най-големия набор. Мисля си, че няма певец в България, който, ако има възможност, да не изпее нейна песен.

- А дали Йорданка Христова би изпяла песен на Лили?!
- Ами аз нямам представа как стоят нещата между тях двете, не съм в течение, но смятам, че и двете са достатъчно големи, за да имат някакви дрязги.

- А вярно ли е, че Лили ти се е обадила непосредствено след изпълнението ви на “Ветрове”, за да сподели достойнствата и кусурите?
- Не, това не е истина, Лили не ми се е обаждала. С нея не сме се чували от моя концерт. Но може би вината е моя, защото аз не съм потърсила контакт повече с нея. Беше много мила, много любезна с мен. Аз просто продължавам да имам респект от по-старото поколение и не смятам, че трябва да ги притеснявам ежедневно с обаждания по телефони. Чуваме се по Коледа, по празници, но това е нормално. В крайна сметка аз не съм приятел с тях така, както съм например с колегите от моето поколение – с един Жоро Христов, с един Орлин Горанов, на които мога да се обадя по всяко време – да седнем, да хапнем, да пийнем.

- Редно ли беше според теб Лили Иванова да откаже участие в благотворителното „Байландо” заради нисък хонорар?
- Нищо не знам, не мога да ти кажа никакви подробности. Единственото, което стана, е, че предния ден ни беше казано, че Лили Иванова ще участва в „Байландо”, а на следващия ден на лайфа ни обявиха, че няма да участва. Всеки един от изпълнителите си решава дали да участва или не, за съжаление понякога се получават разни дрязги – с автори или с колеги, което е жалко, но е факт.

- В „Байландо” ти се наложи да се надпяваш с Мира Радева...
- Мира Радева и Желяз – момчето, с което пееха заедно, постоянно бяха в някакви спорове – какво да се пее, как да се изпълни. Тя искаше една, той предложи друга, той си харесва някоя песен – тя не я иска, от този род. Но аз Мира, както и Ширин (Местан бел. авт.), ги преоткрих за себе си, защото никога не съм била близка с тях. Не съм се познавала, но съм много щастлива, че „Байландо” ме запозна с тези жени. Както и с моята любимка – Таня Богомилова – никога не съм предполагала, че тя е един толкова готин и усмихнат човек.

- Не ти ли се струва, че колкото и жалко да е, на благотворителността в България вече сякаш се гледа като на нож с две остриета, като на ефектен атрибут за манипулиране на хората? Може би истинската благотворителност винаги остава в сянка, скрита от хорското внимание...
- Така е, напълно съм съгласна с теб. Честно да ти кажа, не знам защо се случва така, но лично аз в моето семейство, когато сме правили някакви дарения – с цел благотворителност, никога не сме го афиширали. Между другото, аз и до ден днешен продължавам да гласувам за каузите в „Байландо”, не за нашата с Венци – за всички останали.

Отношението на хората към този вид каузи е такова, може би защото има и други подобни предавания с такива инициативи, може би защото всеки предпочита да направи лично дарение и да знае точно къде отиват неговите средства, може би защото хората се страхуват да не останат измамени. Но това със смс-сите, които се искат от всички телевизии, след известно време ми се струва, че ще се изчерпа, защото хората виждат, че където и да пуснат, на който и канал да превключат, винаги им искат смс-си.

Ние тук се превръщаме едва ли не в хора, които непрекъснато се молят на някого да помогне. Дори в „Байландо”, когато дойдат моментите, в които трябва да правим обръщение към хората, честно ти казвам, аз се чувствам неудобно, защото, като покажат малкото момиченце без пръсти или онова момче в инвалидната количка, като покажат дечицата, болни от церебрална парализа, аз се чувствам неудобно. Как да призовавам хората да гласуват за едно момче, което пък иска да учи?

Ами той не е виновен, че се е родил здрав... Всяка мечта е важна и значима.

- Нели, ти си човек на изкуството, който винаги е бил бунтар независимо от всичко. В този смисъл смяташ ли, че скандалът е необходим елемент от популярността? И самата ти някога залагала ли си на това?
- Да ти кажа, от началото на моята кариера досега някакви грандиозни скандали около мен не е имало, ако изключим факта около „Златния Орфей”, когато купата ми е била дадена уж като „сватбен” подарък. Може би това беше някакъв скандал, но в никакъв случай той не е бил режисиран от самата мен. Беше дело на хора, които не са били доволни, че аз съм го спечелила.

Но има и един друг момент – в клиповете, когато решиш да направиш нещо по-скандално, то е нещо нормално, но в обществото привлича погледите и хората веднага си казват: „Брей, я я виж тази, която цял живот е била все в един и същ образ, сега в какъв вид е излязла”. Не казвам, че подобна провокация носи много плюсове, има и обратен ефект. Аз съм имала подобни случаи – когато направиш промяна във визията си, най-вече в клипа на песента „Бум-бум”. Имах едно интервю в радиото и се обаждат разни хора.

Една жена каза: „Абе, Нели Рангелова защо не си пее нейните бавни песни, защо се бута да пее такива неща, дето не й отиват”, пък след нея веднага се обади един мъж, който заяви: „Супер, много ти отива, много ми харесва”. Всички ме знаят как пея, човек, когато има 30 години зад гърба си, няма къде да се скрие, но хората трябва да приветстват това, че вървиш напред, че се променяш.

- Наскоро ти беше гост и в благотворителното „Стани богат”, където твоята половинка Георги Бочуков за първи път се престраши да застане пред медиите. Но все пак отказа да ти предложи официално брак, въпреки че Ники Кънчев настоя?
- Ооо, той беше толкова притеснен, миличкият, даже му бяха избили капчици пот над устната. А аз изобщо не знаех нито какви са въпросите. Беше си чиста импровизация това предложение. Ники има чувство за хумор, но и моят мъж има, но виж какво – мъжът ми е такъв човек, че когато каже нещо, той трябва да го изпълни веднага. А това не е най-важното нещо сега в момента. Ние толкова години живеем така, без да имаме официален брак, не виждам нищо лошо в това.

Най-интересното е, че впоследствие, когато мина предаването, на мен, ако са ми се обадили 10 човека, на Георги звъннаха двойно, а на сина ми Марти – тройно. Марти е много странна личност – той, колкото и да се притеснява, на него грам не му личи, а в „Стани богат” беше ужасно притеснен. В „Байландо” не знам как го убедиха да се появи, защото той отказваше, не искаше да защитава през камера, затова беше довел съучениците си. Но редакторката явно така го е предразположила, че той поговори в ефир и когато каза: „Мамо, обичам те”, ето това беше нещо разтърсващо за мен.

- Коя кауза в „Байландо” смяташ, че има най-реални шансове да спечели надпреварата в смс-гласуването?
- Много е силна каузата на Сантра и на Николай, чиято майка е болна от рак и той се бори да й осигури средства за лечение и животоспасяващи лекарства. Аз например бях силно повлияна от каузата за това бебенце със съединените пръстчета – за съжаление те отпаднаха. Какво пречеше на толкова добри лекари, които имаме, на толкова болници – да осъществят тази кауза?

Интервю: Анелия Попова