На 14 септември 2013 г. в София за първи път ще се организира „Нощ на театрите".

Народният театър участва с три свои представления:

„Сирано дьо Бержерак"
от Едмон Ростан
постановка - Теди Москов
участват: Деян Донков, Ана Пападопулу, Владимир Карамазов, Сава Драгунчев, Теодор Елмазов, Виктория Колева, Христо Терзиев, Леонид Йовчев

„Идиот 2012"
по Ф. М. Достоевски
постановка - Десислава Шпатова
участват - Снежина Петрова, Ованес Торосян, Деян Ангелов, Владимир Пенев, Вяра Табакова, Веси Конакчийска, Зафир Раджаб

„Търси се стар клоун"
от Матей Вишниек
постановка - Ивайло Христов
участват - Марин Янев, Стефан Мавродиев, Илия Добрев

Билети за представленията можете да купите на касите на Народния театър.

Сред „посланиците" на „Нощ на театрите" са и актьорите от Народния театър Дарин Ангелов, Леонид Йовчев и Теодора Духовникова.

ДАРИН АНГЕЛОВ

- Ти си трето поколение актьор. По наследство или като призвание театърът се появи в живота ти?
- По-скоро се обади наследството, но много бързо се превърна в призвание. Като дете никога не съм мислил да се занимавам с актьорската професия. Един ден просто си казах „Защо да не опитам?", може би това бе моментът, в който „проговори" кръвта. Но още с първия допир театърът се превърна в страст, към която се стремиш, и от която няма сила, която да те откаже.

- „Пътят" към и до театъра лесно ли беше извървян?
- Не беше труден. Беше изпълнен с емоции и предизвикателства, възбуждащи любопитството ми. Стана труден, когато стигнах до театъра, защото тук вече нямаш право на грешка. С всяко излизане на сцена трябва да доказваш защо си там и категорично да защитаваш твоето място в театъра. Ако подходиш снизходително към сцената, тя самата ще те смачка и ще те изхвърли от себе си.

- Как се случи първото ти представление на театрална сцена?
- Първото ми представление на професионална сцена беше в театъра в Перник в детската постановка „Дявол в чувал". Бях още първи курс в Академията, когато направихме постановката. Тогава още не осъзнавах сериозността на това, с което се захващам, но когато дойде премиерата и от салона ревнаха 500 детски гърла, усетих отговорността на начинанието ми.

- Да имаш или да бъдеш искаш в този живот?
- Да бъда. Само когато бъда, ще мога и да имам.

- Нощна „птица" ли си?
- Няма как да не съм „нощна птица". Голяма част от спектаклите ми приключват след 10 часа вечерта. И докато се прибера, настъпва време, в което всеки нормален човек вече спи или поне се е ориентирал към възглавницата.

- Къде ще си на 14-ти септември тази година?
- В една пощенска кутия за приказки (ха-ха-ха-ха) и на още няколко интересни „нощни" места ...

- Защо стана посланик на първата Нощ на театрите в България?
- Защото театърът е едно от малкото места, където лъжата и лицемерието не могат да съществуват. Защото само театърът може да ми даде онази любов, която ме прави пълноценен и истински щастлив. Защото само в театъра се чувствам истински свободен да кажа и да бъда какъвто поискам. Защото театърът възпитава. Защото чрез театъра мога да създам илюзия, която не може да се види или да се докосне, а само да се усети. Затова станах посланик на Нощта на театрите - за да стигне цялата тази магия на театъра до още повече хора.

ЛЕОНИД ЙОВЧЕВ

- Пътуването към театъра беше ли трудно?
- Тъй като ходя пешa към театъра, нямам проблеми с трафика....

- Какво беше усещането преди, по време и след първото ти представление на театрална сцена?
- Много се вълнувах преди да изляза на сцената, след това беше по-лесно.

- Дефинирай състоянието „очаквателна притихналост".
- Кратко по продължителност състояние, характеризиращо се с усилена мозъчна дейност, в което могат да попаднат двама или повече актьори, при забравяне на реплика.

- Какво те радва и натъжава в актьорската професия?
- Аз целият съм радост, сладост и младост!

- „Нощна птица" ли си?
- Ако се брои, че някои представления свършват късно вечерта, да.

- Къде ще си на 14-ти септември тази година?
- От 19 ч. в НТ „Иван Вазов" играем „Сирано дьо Бержерак", а към 21 ч. съм в театър „Възраждане", където играем пиесата „Робин".

ТЕОДОРА ДУХОВНИКОВА

- Театърът как се случи в твоя живот?
- Просто никога не съм виждала друга, възможна и поносима за мен алтeрнатива, да премина през цялото това нещо, наречено живот, без театъра...

- А „пътят" до голямата сцена като път към дома ли беше или нещо друго?
- Аз се занимавам с театър от 9-годишна: детски школи, Академията, Театър София, Народния театър, и ако отстрани това изглежда леко - да си стъпиш от малък на твоята пътечка и да си вървиш по нея - не е така! По тази пътека преминах със сърцето си през всичко - мечти, илюзии, разочарования, ужаса, че не ставам, тихата надежда, че може би малко ставам, и така до сега... И въпреки многото роли до сега, и въпреки срещите ми с толкова големи режисьори и актьори, всеки път, когато започвам нова пиеса, се чувствам като свенливо дете, което не е напълно убедено, че знае правилата на играта добре. Разликата сега е само в това, че вече не ме е страх - от себе си, от публиката и от възможния провал.

- Какво беше усещането преди, по време и след първото ти представление на театрална сцена?
- Първото ми представление ... била съм малка, не помня... Но помня първия път, когато усетих, че наистина Играя. А не просто изпълнявам. Просто забравих всичко. Това, на което са ме учили, това, което в момента искат от мен. Хладнокръвно и рационално го знаех, но то потъна някъде дълбоко и в мен се отвори някаква друга природа: нищо-не-знаеща, интуитивна, много по-мощна, дръзка и не-притеснена, знаеща много повече за героя, от мен самата..... беше....неописуемо...

- Ролята, която искаш да изиграеш?
- Изобщо не ме интересува ролята. Интересува ме кой ми е режисьорът и кои са ми партньорите.

- Какво ти дава и какво ти отнема актьорската професия?
- Професията ми не ми отнема абсолютно нищо. Само ми дава. И то толкова много, че сигурно никога няма да успея да й се отблагодаря. На Театъра изобщо. Че ме е допуснал да съм част от него.

- „Нощна птица" ли си?
- Вече не знам. Преди години - със сигурност. Сега предпочитам само някои от нощите.. Денят е свеж и вълнуващ.

- Къде ще си на 14-ти септември тази година?
- Сигурно ще сме някъде заедно ...

- Защо стана посланик на първата Нощ на театрите в България?
- Не знам какво ще е бъдещето на печатаните книги и вестници, но съм абсолютно убедена, че във виртуалното време, в което живеем, срещата с живото, случващо се пред теб изкуство, ще бъде все по-актуална, важна, нужна, смислена, абсолютно задължителна! Освен това мисля, че в момента в България (макар и малко) има добър театър. И ще бъде хубаво да сме заедно. В салона или на сцената....