search icon
search icon

Теодора Духовникова: Децата ми се страхуват от Джаро

Актьорството взима много и от здравето, и от съня, за спокойствие да не говорим

Теодора Духовникова е сред най-съблазнителните дами на родната сцена, където красивите актриси са малцинство.

Звездата от Народния театър влиза в ролята на журналистика в сериала „Под прикритие” – Теодора играе главен редактор на вестник, чийто собственик е босът на подземния свят Джаро (актьорът Михаил Билалов).

Героинята й е амбициозна, но професионализмът й е пречупен от мафиота. На 10 януари бе премиерата на най-новото представление на Духовникова – „Гарванът”, на сцената на Театър „199”. В Народния актрисата играе още в „Дон Жуан”, „Идеалният мъж”, „Ръкомахане в Спокан” и „Лов на диви патици”, пише pik.bg

- Теодора, в „Под прикритие” играете главен редактор във вестник на мафията. Има ли такъв вестник според вас в момента в България?

- Предполагам, че има. За съжаление това е практика не само в България, знаем каква е ситуацията в Италия и не мисля, че се радваме на някаква местна свобода на словото. В сериала „Под прикритие” почти няма факт, който да не е базиран на реални събития.

- Диктува ли мафията на вестниците у нас, както става в сериала?

- „Диктува” звучи малко гръмко. Но дали е мафията или са някакви интереси, които влияят…, аз се надявам у нас все пак да има преса, която да е независима и свободна.

- Познавате ли главен редактор, от който сте взаимствала черти за вашата героиня?

- Не, да се говори за прототип е малко пресилено. Но в момента БНТ снима един нов сериал – „Четвърта власт”, който изследва какво е да си журналист в България и какви са проблемите на родните медии. Със сигурност ще предизвика големи полемики в обществото. В този сериал се разглеждат доста по-задълбочено драмите в журналистиката, които са само засегнати в „Под прикритие”.

- Лесно ли е партньорството с актьора Михаил Билалов – мафиотът Джаро в „Под прикритие”?

- О, да. Ние с Мишо много се обичаме. Играем в един театър – Народния, и винаги си следим нещата – той гледа моите, аз неговите. Много близки сме с режисьора Явор Гърдев, обичаме тримата да си говорим и да се смеем. Михаил Билалов е изключителен актьор. Голям джентълмен! Шанс и удоволствие е да си партнираш с него. Същото се отнася и за Владо Пенев – това е актьор-чудовище! Когато играеш с големи актьори, трябва и ти да вдигаш летвата. Много от хората в „Под прикритие” са ми приятели. И смятам, че всяка киноиндустрия би се радвала, ако разполагаше с артисти като тях!

- Според мнозина критици и зрители „Под прикритие” е най-добрият български сериал. На какво се дължи това?

- Дължи се на автентичната история. В България реално се случват истории, подобни на тази в „Под прикритие”. В случая тя е малко мрачна и жестока, но такава е реалността у нас. Разбрах, че има много притеснени зрители от насилието в последния сезон, от това, че много хора умират. Но нека тийнейджърите, които гледат сериала, знаят, че колкото и да са вълнуващи лошите момчета, те не живеят дълго.

- Вашата героиня колко още ще живее?

- Няма да ви кажа (смях)! Веднъж като влезеш в тези среди, животът на никого не е гарантиран. Ако се абстрахираме от сериала, аз съм изключително респектирана от журналистиката. Според мен да бъдеш журналист не е професия, а призвание като това да бъдеш свещеник, учител, лекар и актьор. За съжаление истинските журналисти намаляха. Аз все по-рядко чета преса и гледам телевизия, защото няма какво да видя, какво да науча. Това е едно непрекъснато обслужване – гледат да не засегнат някого, да прокарат нечии интереси, а за други да се направят, че не съществуват, но най-вече занимават читателите и зрителите с глупости, с несериозни теми, с несериозни хора… Защо започна да се придава важност на подобни неща, като в България има толкова стойностни личности и събития?!

- Да се върнем в театъра. С кои от вашите най-близки приятели все още не сте си партнирали на сцената или пред камерата?

- Аз съм много благодарна на Господ, защото ме събира в работата със страхотни хора. Късметлийка съм, че съм близка приятелка и играя с Владо Карамазов, с Деян Донков, със Захари Бахаров, с Юлиан Вергов, с Вальо Ганев, с Мишо Билалов. С моите момчета – аз така ги наричам, влязохме заедно в Народния театър, когато още никой от тях не беше популярен. Сами си проправихме пътечката в години, когато да бъдеш актьор, не беше особено престижно. Никой от нас не стана звезда заради сериал – напротив, като ни поканиха, вече бяхме изградени артисти. Понякога сме се си плакали, карали сме се, но изключително много сме се обичали. Заедно се създадохме.

- С Калин Врачански играете за първи път в спектакъла „Гарванът” в Театър 199, как си партнирате?

- Истинско удоволствие е да бъда на сцената с Калин Врачански, с него се познаваме отдавна, но за първи път играем заедно. Пожелавам му тепърва да му се случват хубави неща в театъра, защото сцената е истинското мерило за величината на един актьор, не е сериалът. Когато репетираш спектакъл, като че ли създаваш ново семейство. Преди премиерата то дори ти е по-близко от твоето семейство. Сега, след първия спектакъл на „Гарванът”, страшно много плаках, че няма повече да репетираме, че няма да сме заедно по цял ден. Татяна Лолова дойде да ни поздрави в гримьорната и също ронеше сълзи и ни целуваше колко много ни харесва.

- Съпругът ви беше ли в салона?

- Не беше, аз не обичам да ме гледа на премиера. Притеснявам се и не съм стабилна в играта си. Свекърът ми (бел. ред. – известният д-р Боян Духовников) много обича театъра, по принцип лекарите много обичат театъра. Той обаче също не беше на премиерата, защото майка ми и баща ми дойдоха и някой трябваше да гледа децата. Но със сигурност ще ме гледа.

- Децата гледат ли ви по телевизията, в театъра?

- В театъра – да, но не искат да гледат сериала „Под прикритие” и това е правилно, той не е за деца. Харесват някои мои партньори, но други – не. Например Михаил Билалов като Джаро много ги плаши.

- Съпругът ви ревнува ли от партньорите ви на сцената?

- Напротив, той е приятел с моите колеги, даже момчетата му звънят повече на него, отколкото на мен. Уговарят се да излизат по мъжки.

- Как се справяте с домакинството покрай актьорството?

- Много добра домакиня съм, но готвенето не ми се получава. Занимавам се с всичко това, като не му придавам някаква особена важност. Мисля, че къщата на една жена трябва да изглежда добре. Докато чистя, винаги си мисля за монолог, уча някоя сцена, роля…

- Остава ли ви време да се грижите за себе си?

- Колкото и репетиции и снимки да имам, винаги намирам време да тренирам. Това е важно, защото тялото е един от инструментите на актьора. Мисля, че никоя жена, независимо колко е заета, не трябва да допуска да изглежда запусната. Това е базата, оттам нататък трябва да градиш други качества. Защото да бъдеш само красив е най-тъпото нещо на света.

- Опасно ли е за здравето да си активно работещ актьор?

- Актьорството взима много и от здравето, и от съня, за спокойствие да не говорим – аз отдавна съм се простила с него. Задължително е да поддържаш една непрекъсната тревожност у себе си, за да може да бъдеш чувствителен като актьор!

- Не ви ли разболява непрекъснатата тази тревожност?

- Разболява ме. Вижте колко прекрасни актьори си отидоха в последната година… Като влизаш в който и да е театър в София, на вратата е пълно с некролози. И то на големи, големи хора! Актьорството не е професия, с която да си живуркаш щастливо и спокойно.

Свързани новини

Още от hotnews

Коментари