search icon
search icon

Орлин Павлов: Българинът не обича да показва свободно, че харесва някого

''Притеснява се, че така все едно пада в краката на своя любимец''

- Орлине, новата ти песен "За нея" посветена ли е на определена жена?
- Текстът наистина е много силен, но не съм го писал аз и затова няма как да го посветя на Яна. От около година се каня да направя тази песен, но все не намирах подходящите стихове. Радвам се, че парчето се вписа много добре във филма на Ники Илиев "Чужденецът". Като се замисля, досега не съм писал песен за Яна. Чакам вдъхновение

- С Яна от пръв поглед ли се влюбихте?
- Със сигурност не беше от пръв поглед. Работехме заедно и с течение на времето осъзнах, че много я харесвам. Преди Яна съм имал и други сериозни връзки, две или три, но това е минало и не искам да се връщам към тях.

- Романтичен ли си?
- Може би има някаква романтика в мен и чакам деня, в който да я изкарам на бял свят. Веднъж, когато бях влюбен в едно момиче, й оставих роза върху колата. Може би съм правил и по-романтични неща, но живеем много забързано и романтиката остава на заден план, а това не е хубаво.

*Орлин и Яна

- Поканиха ли те да участваш в сериала "Отплата", или се яви на кастинг, както останалите?
- Преди 6 месеца се явих на кастинга. Продуцентите искаха да видят дали ще се справя с ролята. Нямаше как да ме вземат само защото съм известен. За ролята са се борили около 6-7 души. Не знам с какво съм изпъкнал пред тях. Режисьорът Иво Симеонов може да каже какво е видял в мен. Хем съм щастлив, че са предпочели мен, хем ми е малко кофти за другите, които отпаднаха.

- Ти самият смяташ ли, че ти се отдава актьорската професия?
- Образованието ми е такова. Завършил съм актьорско майсторство. Нямам голям опит в киното. Не се бях снимал в такъв сериал. В случая имам голяма роля и се чувствам добре от това. Играя бандит, но не смятам, че е нужно да имам опит с престъпния свят, за да вляза по-добре в образа. През годините съм се докосвал по някакъв начин с такива хора, но не съм имал пряка връзка с тях.

- Когато се подготвяш за роля, черпиш ли опит от други актьори? Наблюдаваш ли ги?
- Не наблюдавам никого, защото може да се получи копиране. Важното е да можеш да влезеш в ролята и по някакъв начин да бъдеш и себе си. Всички гледаме кино и подсъзнателно се опитваме да приличаме на някого, но в никакъв случай не го правя съзнателно. Звучи ми малко по детски да седна и да наблюдавам актьор, който играе във филм и да си кажа: "Ей сега и аз ще го направя така." Дори нямам идол в киното, както и в музиката. Не мисля, че е необходим.

- Продуцентите се оплакваха, че са снимали при трудни условия. При теб как беше?
- Понякога ни се налагаше да работим при -16 градуса. Вкочаняваш се за секунди. Аз и останалите актьори влизахме от време на време на топло, за да раздвижим кръвта. Учудвам се, само операторите и осветителите успяха да издържат. Понякога ми се случваше да объркам текста, но и най-добрите го правят. Друг път съм се справял перфектно, но режисьорът иска да повторим сцената. Работих заедно с доста млади колеги, което е плюс за сериала. Публиката е любопитна да види нови лица на екрана, да проследи техните емоции, терзания, мечти и разочарования. Дано сме успели да предадем емоцията, която изпитвахме, докато снимахме "Отплата".

*''Отплата''

- Ти самият за какво мечтаеше в детските си години?
- Исках на всяка цена да се занимавам с музика, защото родителите ми са оперни певци. Е, имах и идея да летя в Космоса, но за тази цел трябваше да съм добър по математика. А хич ме нямаше. Не бях добър ученик, дори по рисуване бях зле. Все гледах да съм на двора и да спортувам. И до днес гледам да използвам всеки свободен момент, за да се отдам на любимите ми занимания.

- Сега какво те забавлява?
- Много обичам да си карам скутера. А да караш скутер в София, си е доста екстремно. Но все пак колелото си остава най-рискованото хоби в нашата столица. Наскоро видях Калин Вельов с колело, който по-често кара мотор. Каза ми: "Леле, колко е опасно с колело, току-що щяха да ме блъснат." В София няма много алеи. В Младост направиха някаква алея, но ако караш по нея, най-много накрая да се озовеш в Перловската река. Плувал съм в нея като малък. Като деца си направихме лодка от стиропор, за да се пуснем по реката. Лодката ни се сцепи и паднахме във водата. Такава мръсотия беше, там дори жабите нямат шанс да оживеят. На нас нищо не ни стана от това къпане.

- Очевидно си бил лудо дете.
- Дори ме е срам да си спомня някои от нещата. В моя квартал бях известен, че правя страхотни парашути от носни кърпи и пликове. Веднъж направих по-голям парашут и хвърлих една котка от седмия етаж. Бях сигурен, че от това разстояние има шанс да оживее, защото ще падне на крака. За мое удивление котката наистина полетя. По едно време отглеждах и гълъби. Сега не обичам котки, предпочитам кучета. Бих взел да отглеждам свое, ако имам къща с двор. За съжаление проблемът с бездомните кучета е много голям. Чувал съм, че дори извозват четириноги от Перник за София с бусове.

- Какво мислиш за другите български сериали?
- Сериалите са добри, естествено, винаги има и по-добри. Има голям подем. В България има страшно много талантливи актьори и режисьори. Чудесно е, че има къде да се изявяват. Хората станаха много критични. Сравняват българските продукции със сериали от ранга на "Изгубени" или "Герои". Ако имаш бюджет от 20 млн., може би ще се получи по-добър сериал, защото ще си наемеш световноизвестен екип.
Нарочно съм заглеждал турските продукции. Те водят до профанизация и дебилизъм. Ценностите, които се случват в сериалите им, нямат нищо общо с нас и не разбирам защо се гледат.

- Какво е нужно, за да станеш известен в България?
- Някои хора си мислят, че са пробили, като изпеят песен някъде. Други са убедени, че са на върха, защото са ги снимали на някакво парти. Има и такива, които са направили много готини неща, но никой не ги знае. А и какво значи да пробиеш в България? Може би, ако разбиеш бариерите и успееш да се прочуеш зад граница, вече си постигнал нещо по-значимо. Никога не съм имал за цел да ставам популярен. Направихме няколко клипа с група "Каффе", забавлявахме се, а известността сама дойде.

*Графа, Любо, Орлин

- Възможно ли е млад певец да стартира кариерата си, след като публиката го е видяла за първи път в някой от големите риалити формати?
- Да пееш в пиано бар е някакво начало, но за да пуснат есемес за теб хората, вече получаваш някакво признание. Познавам изпълнители с голям талант, които отсичат: "Това са глупости, няма да се явявам." За мен те са обикновени шубелии. Страхотно е да застанеш на сцената и да се видиш с публиката очи в очи. България е малка държава и младите трябва да използват всеки отдал им се шанс, дори и да поемат някакъв риск по този начин.

- Ти лично пробвал ли си да пробиеш в чужбина?
- С "Каффе" имахме награди от някакви чужбински мероприятия. Навън винаги са ме приемали с усмивка. Зад граница изкуството повече се цени. В България наистина се отпускат по-малко пари за изкуство. Но дори и да има повече средства, интересът на публиката едва ли ще се засили.

- Не забравяш ли чалга музиката?
- Не я забравям и не съм съгласен, че трябва да се забрани. Щом хората се забавляват, нека си я слушат. Аз не бих пял подобни неща.

- Имаш ли си специален ритуал, за да поддържаш гласа си?
- Не си приготвям никакви специални отвари. Сънят е най-доброто лекарство. Спомням си, че веднъж трябваше да пеем с "Каффе" в двора на Софийския университет. Точно преди да изляза да пея, изпих една студена вода. Излизам на сцената и усещам, че нещо се случва с гласните ми връзки. Сякаш започнаха да се бият помежду си. Стана ми смешно, но в същото време се притеснявах да не стане гаф. Всички парчета, които изпях, звучаха като метъл. Трябва да се внимава с гласа, че стават подобни сакатлъци.

- Възможно ли е в България да се издържаш с музика?
- Напълно възможно е. Зависи и колко харчиш и какъв стандарт на живот имаш. Има хора, за които 30 хил. лв. доход на месец е нищо, а за други това е цяло състояние. Не бих се определил като богат финансово човек, но се чувствам добре иумея да управлявам парите си.

- Доволен ли си от хонорарите, които получаваш от сериала "Отплата"?
- Доволен съм, да. Естествено, винаги може да бъде и по-добре, но човек не трябва да става нахален. Алеко Константинов е казал: "По-добре е да бъдеш недоволен човек, отколкото доволна свиня."

*Яна и Орлин

- Не ти ли се иска вече да се ожениш?
- Не бързам да се женя. Ще се случи някой ден, но трябва да стане спонтанно. За мен бракът не означава семейство. И в същото време харесвам сватбите, те са нещо много красиво и весело. Имам приятели, които се притесняват, че нямат финансовата възможност да се оженят в момента и затова го отлагат. Сигурно на някои им тежи комплексът, че на всяка цена трябва да поканят 1000 човека, за да цъкат хората. Българинът много обича да се изхвърля. Може да си даде всичките пари за нещо помпозно, а след това да живее в мизерия. Тъпо е така. Ако тръгна да правя сватба, ще е доста шантава.

- Обичаш ли да пътуваш?
- Разбира се, че обичам. Сещам се за едно култово пътуване до Грузия на фестивал. Бях в хотел в Батуми и получихме голям културен шок. Един ден се прибираме в хотела, за да си водим репетициите, и в двора на хотела се разхождаха военни с пушки и един паркиран джип с ремарке. Питахме пиколото какво се случва и той обяснява, че се готвят да разстрелят няколко котки, защото били опасни. Убиха животинчетата и ги натовариха в ремаркето. Продължиха да стрелят цяла нощ, две-три котки все им се изплъзвали. Грузинците са много интересен и готин народ. В дискотеките танцуват всички - стари, млади, дебели. Падат, стават и продължават. Нямат комплекси, че някой ще им се смее. Преди да влезеш в дискотеката, минаваш през няколко детектора и нямаш право да носиш шапка, за да те разпознае камерата после. Какви ли не неща съм видял и изпитал по време на пътуванията си.

- Разкажи за най-опасното.
- Хотелът ни в Истанбул се запали. Бях легнал да си взема следобедната дрямка и точно тогава се показали пламъците. Една приятелка тропала по вратата, но не успяла да ме събуди. Звъняха ми и по телефона. Накрая се усетих какво става, обух набързо едни дънки и излязох в коридора. Всичко беше в дим. Докато излизах, спрях да дишам, защото рискувах да се нагълтам с пушек и да падна на земята. Хората се бяха събрали в един ресторант, но аз бях гол до кръста. Приближава се някакъв келнер и ме пита дали не съм модел. Едва съм се спасил, а той ме разпитва за манекенството. Накрая всичко приключи с един отвратителен полет от Истанбул до София. Самолетът ни нещо не беше наред и едва успя да спре. Но най-страшно е да пътуваш с Деси Тенекеджиева. Летим до Варна с нея и Руслан Мъйнов. Тя на всеки звук в самолета изпадаше в паника и повтаряше: "Какво става? Умираме!" Тя шашкаше и мен така, но добре, че Руслан се смееше през цялото време и това ме успокояваше. Веднъж за два дни смених 6 самолета до Лапландия. Три на отиване и три на връщане. Ходихме да наблюдаваме слънцестоенето преди 4 години.

- В дискотеките всички погледи са вперени в теб. Досаждат ли ти фенките?
- Едва ли всички гледат само мен. Може би, защото ме дават по телевизията. Ако бях известна жена, сигурно мъжете щяха много да ми досаждат, но с популярните мъже не е така.Трябва някой да е много пиян и да има нещо, което иска да ти каже на всяка цена, за да дойде при теб. Феновете на известните хора в България са много по-различни от феновете на известните по света. Тук отношението е друго, малка страна сме и всички се познават. Българинът не обича да показва свободно, че харесва някого. Притеснява се, че така все едно пада в краката на своя любимец. Случвало ми се е след участие да дойде човек от публиката при мен и да ме попита: "А ти как се казваше?" Прави го нарочно, за да покаже, че ти си никой за него. Страшно много мъже напоследък идват да ми дават съвети за ролята в "Отплата". Царе сме в даването на съвети. Казва ти как трябва да го направиш, какво не му е харесало, как ще е най-добре да стане. Изслушвам си ги, казвам им, че са прави и си пожелаваме лека вечер.

Снимки: Bulphoto

Свързани новини

Още от hotnews

Коментари