- Как ти се промени графика заради участието в телевизията?

- Ставам в 6 и 40 сутринта, за да съм в 8 в студиото. Смених си режима, преди си лягах много късно – 2,3,4,5 ч.призори. Сега към 22 ч. се ориентирам към леглото.

- Как се чувстваш като водещ?

- Не съм професионалист, нямам и образование за това, продуцентите не са ме взели за журналист, Деси е професионалистът от нас двамата. Но аз също задавам въпроси, импровизирам, не винаги ползвам сценария.

- Как се сработихте с Десислава Стоянова?

- Ние се познавахме преди, една седмица преди предаването се запознахме. Тя е разбрана и много интелигентна, мисля, че няма да имаме пречки. Сега изглаждаме взаимоотношенията, разпределяме работата. Уча се в действие.

- Трудно ли е да си водещ?

- Не мисля, че е трудно, вълнуващо е. В театъра адреналинът е по-голям, защото много хора в публиката те гледат директно и присъствието им ти дава това. А в телевизията не усещаш аудиторията, адреналинът идва от това, че не е така подготвено.

- Съмняваш ли се в себе си като водещ?

- Човек трябва да разбере за себе си дали става за тази работа, това отнема време, трябва да се види в действие. В театъра успях да го направя, тествах себе си. Публиката твърди, че ставам за театъра и ме иска. Аз за себе си също съм убеден, че театърът е моето място. За моите години имам доста изиграни представления. Откакто съм студент имам 15 спектакъла, които съм играл стотици пъти. В телевизията до месец-два ще се разбере как върви предаването. Ако публиката не ме одобри, ще си отида, но това няма да промени нещо кой знае какво, напротив ще ми даде нещо.

- Какво ти се иска да дадеш на предаването?

- Искам предаването да е по-непринудено, да има по-естествено общуване. Разбира се, трябва да се внимава да не стане твърде фамилиарно или арогантно. Да бъде лежерно, плавно, да се движи като вода. Това е големият номер. В театъра например най-големите постижения са ставали, когато аз за себе си знам, че е станало леко като вода. Дори и драма да е, да е леко, а не да е сковано. Като магия. Публиката просто да гледа и да не се усеща какво става. Това става с талант, иначе няма как да тръгне водата. И другото е да мислиш в тази посока, да имаш визия и въображение.



- Но в предаването имаш гости, по-сложно е?

- Това е номерът, хем да имаш гости, хем да успяваш да ги поведеш. Аз така правя, когато съм в компания, опитвам се всички да влезем в този кръговрат на водата. Затава, разбира се трябва да имаме и готини, рефлексивни гости. Иска ми се да ги предразполагам и в същото време леко да ги захапя, но много фино.

- Не искаш гостите ти да разказват насапунисани истории?

- Човекът не би трябвало да позволи да казва пред обществото натуралната истина, документалната. Би трябвало да украсява, но не защото си измисля и защото е длъжен, а защото затова е направен. Ако нещо в живота му е кофти в действителност, да си въобразява, че ще стане друго.

-Това обаче не значи ли да излъже?

- Това е издигане, значи, че имаш позитивно широко мислене. Казваш си: Да аз съм нещастен, нямам образование, но пък мога да се влюбя. Човек, когато е затънал в гадостта, не само да се извади от нея, ами да я украсява. Въпрос на интерпретация е. По тази логика, ако вземеш една пиеса, може да я представиш като зверска комедия, но и като жестока драма. Кое ще е вярното? И двете. Не можеш да кажеш, че е едното е лъжа или измислица. Ние, хората трябва да интепретираме. Затова едни от най-интересните хора по света винаги си създават истории около тях. Даже ти става интересно, дава ти стимул, казваш си: гледай сега той е отраснал също в бедно семейство, а какво е постигнал и как се усмихва. А не този известен човек да излезе и да каже аз съм най-големият нещастник. Аз съм драматичен човек, но предпочитам това да не говоря за това. Не бива хората да излизат и да си разказват драматичните истории.

- Но на хората явно им харесва да слушат сълзливи неща?

- На мен това не ми харесва, предпочитам да си говорят факти, но да са показани по интересен начин. На хората сълзливите истории явно им се струват по-истински. Все искаме да видим как другия страда и му е кофти, изкривена история е това. Нека се говорят факти, да излезе и да каже: "Да, вчера убих един човек, ама беше разкошен кеф. Излежах си го после 20 г., беше интересно приключение". А не: "Отидох, застрелях го като куче и готово!"

- Гледаш ли телевизия, кои са ти любимите предавания?

- Много не гледам телевизия, сега ще ми се наложи. Не че толкова нямам време, но досега не ми е било любопитно. Избирам си свободен контент - ходя по театри, филми.


- Стига ли ти времето, не е ли сложно превключването?

- Сега като свърши предаването сутринта, отивам в театъра на репетиции от 11 до 14. Снимам и в „Стъклен дом”, вечерта съм на представление. Понякога се получава да работя по 12-13 часа. Много бързам сменям настройката и затова не ми е трудно.

- Сезонът на сериалите полезен ли е за аудиторията?

- Мисля, че продукцията на бг сериали е добра за всички. От една страна на публиката й се предлага да види наш продукт, на който да се кефи и да си създаде любими актьори. От друга страна актьорите трупат опит, икономически също им е добре, защото получават пари, които в театъра няма как да спечелят.

- Колегите ти се оплакват, че в театъра е трудно.

- Има актьори, които заемат определена позиция и казват, че няма да се занимават с нищо друго освен с театър и ще стоят там, независимо от заплащането. Предпочитат да живеят по-скромно, но да останат само в театъра. Аз уважавах тази позиция допреди да се забъркам в историята. Казах си, че съм млад човек, освен това живеем в динамично време, не съм спрял да играя в театъра. Така или иначе ми остава време да опитам други неща, а и съм актьор, любопитен човек съм значи. Освен че ще взимам някакви пари, по-важно е, че се забърквам в тази история и така израствам. Срещам се, общувам с други хора. Човешкото същество е така устроено, че като го набуташ в среда с други хора, се обучава. Колкото повече неща гледа, толкова повече се учи.

- Вече отказваш да коментираш за приятелката си Таня, защо?

- Много говорих за Таня, това страшно се преексплоатира. Като отвориш вестника и списанието и четеш за едни и също, ти става досадно. Затова не искам да чета и все за себе си. Давахме с Таня интервюта къде ли не. Не се изморявам от това, но така става малко евтино и затова не искам да продължавам. Аз ги съгласувам с нея тези неща, но вероятно на нея също може и да й е малко неприятно.

- Ти по принцип си откровен и не се криеш.

- Не поставям завеса над живота си, но можеше да я поставя и така щях да бъда по-интересен. Актьорът принципно трябва да е непознат, той е като магьосник, трябва да е забулен мистерия. Но това при мен е грешка на младостта. Примерно актьор като Кевин Спейски казва, че има минимален брой приятели и хора, които го познават. Затова всички се изненадват като го гледат. Аз сега се изплесках на телевизията, всеки ден ще ми гледат мутрата и после като ме видят във филм какво ще кажат. Публиката като дойде в театъра да ме гледат, ще си каже: „Аз си го спомням оня ден в предаването нещо се спъна, падна..“ Губи се магията. Но го правя от гледна точка на това, че съм млад път и ще създавам семейство, трябва да печеля пари, затова сега съм се разпилял малко повече. Аз не съжалявам още, това е път. Това его не ми трябва толкова, че да си мисля, че го наранявам толкова.

- Телевизията е могъща медия, много твои колеги участват в комерсиални шоута, ти би ли приел?

- Не бих играл в тв шоу, освен ако не е, както в сериала "Стъклен дом" например. Дори и 5 000 лева да дойдат да ми предложат, няма да се съглася, защото там си раздаваш от таланта и е грехота. Все пак е важен форматът и съдържанието. В театъра можеш да направиш по-лековато представление, но е театър. Но има и много лоши сериали като стил и вкус – в тях не бих участвал. „Стъклен дом“ също е комерсиален, но е по-качествен като продукция, държи ниво на драматизъм, има вътре история. Но трябва да има всичко, затова пазарът е сводобен и е демокрация. Вкусът обаче зависи и от географската локация. В България евтиното и безсмисленото е много актуално.

- Не им ли писна на хората от простотии?

- Явно не, чувам хората как реагират по улицата, как мислят и ми се струва, че еснафщината още съществува. По улицата още има доста диваци, за които цивилизацията е криворазбрана. Тънем в простащина. Ясно е, че това идва от режима и промените. И аз съм част от това, и аз имам принос към тази идиотщина, мога да тръгна към нея, но човек е заради това, за да се контролира.

- Майка ти дава ли ти професионални съвети?

- Дава ми съвети, кара ми се. Казва ми: „Сега тук направи така, по-внимателно!“

- Как се живее с нея, а с теб?

- Е, не е лесно. Но с мен е по-трудно да се живее, не съм добър за съжителство. Общителен съм и добронамерен, приказлив, но повече навън, вътре вкъщи съм по-затворен. Вероятно така се зареждам.

Източник: dartsnews.bg